Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
Меню
  1. Начало
  2. Мнения
  3. Провокация ли е идването на украинския Епифаний?

Мнения

Провокация ли е идването на украинския Епифаний?

Провокация ли е идването на украинския Епифаний? - Tribune.bg

Иван Стамболов – Сула, коментар специално за Tribune.bg   

Провокация е, но не толкова към Русия, колкото към българските миряни. И то не толкова в качеството им на миряни (защото мирянинът е смирено същество, което се срамува и страхува да натрапва мнението си), колкото на гражданите. А гражданинът, както знаем, го тегли да е шумен и креслив. Хората извън духовенството се делят на лаос (откъдето и лаици) и демос – лаосът е църковен народ, а демосът е обикновен народ: в древността езичници, а днес атеисти, агностици, окултисти, йоги, кришнари и вся астальная… като в онази наздравица. Всъщност преди всичко като на граждани гледат на себе си хората от втората категория, от демоса. Не че лаиците не са граждани, но за тях това не е толкова съдбоносно, не е смисъл на живота им, защото техният смисъл е друг. Лаиците не са толкова разпенени, толкова шумни. Не са денонощно възмутени от нещо като другите. Ето, вижте оръдейния лафет: това, че изпратихме Патриарха на лафета, на който изпратихме и Царя Обединител Борис III – как да е. „Ама защо го теглеше БТР? Толкова е безвкусно, толкова е просташко!“. А какво да го тегли, танк? Автобус, тролей (върви ли тролей между „Св. Александър Невски“ и „Св. Неделя?)? Ще кажете: коне. Ама, ако впрегнат шест черни коня, веднага ще скочите: защо са шест, а не четири или осем; защо са черни, а не бели или сиви?! А може би в лафета трябваше да впрегнем гвардейците като „Бурлаки на Волге“ ?... Такива са те, активните граждани. Но да се върнем на провокацията.

Какво значи провокация? Както всички знаем, това значи „предизвикване“ и е калка (буквален превод) на provocatio от pro (напред) и vocare (викам, извиквам). Така че провокацията си е чисто предизвикване. Та, съзнателно предизвикателство ли е присъствието на Епифаний и ако да – защо? Наистина, най-чистосърдечно си задавам този въпрос: защо?

Ето какво каза руската посланичка Елеонора Митрофанова по повода: „Това не е просто напрежение, а огромна провокация и спрямо Българската църква включително. Тяхната църква не е призната от Българската“.

На което Киевският митрополит Епифаний (когото „Офнюз“ нарекоха „украински патриарх“, та им се смяха и децата) отговори, че не е никаква провокация, че е бил поканен и добави: „За тях (бел. ред.: Русия) е много болезнено, когато нашата Украинска православна църква влиза на международно равнище и има комуникация с другите православни църкви… Руската държава използва за своите цели руската църква. Виждаме какви последствия носи идеологията на руския мир. Държавата агресор се опитва за заличи нашата държава и нашата църква, но ние сме духовно силни и ще продължим“.

А ето и обяснението на варненския митрополит Йоан, който в момента е избран за наместник-председател на Светия синод: „Лично аз съм притеснен, защото днес стана въпрос за Руската църква - тя е част от тялото Христово. Ще има представител на Московската патриаршия. Има една деликатна тънкост - че има възможност да присъства човек, по чийто статут не сме се произнесли - човекът, който представлява православната църква в Украйна. Той не е поканен от нас, но ще присъства и това може да смути определени хора, ако той вземе участие в опелото. В такива моменти съобразяваме църковния канон и трябва да бъдем максимално прецизни в тези отношения, защото те засягат божия народ в голяма степен“.

Забележете: митрополит Епифаний казва, че е поканен, а пък митрополит Йоан казва, че Българската православна църква не го е канила. На светлинни години съм далеч от мисълта, че Епифаний лъже, а пък на милиони светлинни години от тази, че лъже Йоан. Кой тогава е поканил Епифаний? Защо го е поканил?

Очевидно го е поканил Вселенският патриарх – негово светейшество Вартоломей. За нас присъствието на Вартоломей е голяма чест. Все едно какъв е той като личност (аз нямам и не желая да имам представа за това), все едно какви и към кого са политическите му ангажименти – той е Константинополски патриарх, а Константинополската църква е църква-майка на нашата от 12 века. Голяма чест е, макар че онези с БТР-а се възмутиха защо водел службата на гръцки (а на турски ли да я води или на английски – това са езиците, които той със сигурност говори).

А пък, видите ли, Московският патриарх Кирил не бил поканен и затова отишъл заедно със сръбския на опелото на починал сръбски епископ (Бог да го прости!).

А пък, видите ли, Радев не се срещна с Вартоломей.

И какво остана от опелото на Неофит? Превърнаха го в политически фарс. Че става дума за активно медийно мероприятие говори изключителната активност на либералните „православни“ сайтове. Те са няколко. Всъщност най-отровните са два. Има и един трети, който е чат-пат. Засега не им казвам имената, за да не им давам поводи за скандали и още по-истерични крясъци, но някой ден вероятно ще се наложи да се занимаем специално и с тях.

Вредно е да се обругават личности заради техните действията от позициите им във важни институции, защото така неволно биват обругавани самите институции. Царят например е много твърд и следва неотклонно това правило, той една лоша дума за никого лично не е казал, дори и за Бойко Борисов, когато стана за първи път министър-председател. Тогава публиката очакваше, припомням, Царят да бъде поне малко жлъчен по адрес на бившия си телохранител. Такъв беше и Александър Божков. Единственото, което съм чул от него за някого, беше когато Иван Костов му се падна водач на листа на някакви парламентарни избори и Божков каза: а сега аз за кого да гласувам?...

И аз (барабар Петко с мъжете) споделих това мнение за личностите и институциите във връзка със сагата в Сливенска епархия и последвалото напрежение около Синода. Споделям го и сега. Тогава малко ми се поскараха някои по-граждански настроени богомолци – ама как така ще си мълчим, как така ще пазим авторитета на Синода!, – но после митрополитите един по един започнаха да застават на такива позиции, че прибързаните крясъци се оказаха абсолютно излишни.

Ние като прости миряни, лаици, отдалечени от кухнята на събитията, е най-разумно да пазим благоприлично мълчание и да приемаме фигурите еднопланово – не еди-кой-си архиереят, политикът и гражданинът, а еди-кой-си архиереят. Точка. За другото време има много.

Ако някой наистина милее за мира в Църквата, в конкретния случай той не би поканил нито един от двамата украински митрополити (защото както Епифаний се появи неканен, така и Онуфрий не дойде по почина на Кирил Московски). Би се въздържал от присъствието и на патриарсите – както на Руския, така и на Вселенския, защото, както се оказа и в действителност, те ще превърнат това тъжно събитие в поле за сблъсък на доктрините и лагерите, които защитават; ще заглушат всичко небесно и ще ни захвърлят в смрадливото блато на мимолетната политика. Както и направиха. И двамата – единият с демонстративното си отсъствие, а другият с довеждането на архиерей, за когото нашата църква все още не е изразила позиция. Самият факт, че съществуват две враждуващи гледни точки, облечени в архиерейски одежди, вече съдържа огромно напрежение. Напрежение по теми, които утре ще бъдат забравени, но раните в тялото на Църквата ще останат. Не, няма да са смъртоносни, защото тя е безсмъртна, но ще бъдат болезнени и душевредни.

Мнозина – и нашата църква от самото начало, и Патриархът, когото изпратихме в събота и за когото шумно скърбиха дори хора, които никога няма да видиш на литургия, та даже и папата – призовават и се молят за мир. Кой тогава не иска мира? Да не си правим илюзии. Освен големите облагодетелствани, мнозина вече са си подредили живота и бизнеса така, че чудесно печелят от войната. Мнозина благодарение на войната са преминали в друга социална категория. Всички те не желаят войната да свърши, молят се да не свършва.

Пак казвам: в такива случай за нас – простите лаици, страничните наблюдатели – е най-добре да запазим мъдро мълчание. Това не означава да нямаме мнение, но нека го имаме в сърцата си, а да не се правим на публични говорители и да се надвикваме наляво и надясно за радост на бесовете. И да се смирим, доколкото можем. „Жертва Богу е дух съкрушен. Сърце съкрушено и смирено ти, Боже, не ще презреш“ (Пс. 50:19). Сега са трудни времена, грозни времена, но те ще отминат и без нашите вопли. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

*** 

Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в БНТ, БНР и „Дарик“ до 1994, а след това се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до днес – предимно в областта на медиите и политическото позициониране.

През последните години поддържа собствени публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „Безобразна поезия“ (пародия); „Додекамерон“ (12 новели), романите „Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск“ и „Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха“; сборниците публицистика „Дзен и изкуството да си обършеш гъза“, „Картаген трябва да бъде разрушен“ и „Тънкият гласец на здравия разум“; систематичното ръководство „Технология и философия на творческото писне“.

Бил е колумнист във вестниците „Пари“ и „Сега“, сп. „Економист“ и сайтовете „Уеб кафе“ и „Топ новини“, а понастоящем – във в. „Труд“ и „Нюз БГ“. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, носител на големите награди на Българската WEB асоциация и Фондация „БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на БНТ и на Творческия съвет към Дирекция „Култура” на Столична община. 


Последвайте ни в Google News

 

Топ новини виж още

Актуална тема

Хороскоп

Анкети

Tribune.bg иска съгласието Ви за използване на информация, събирана чрез бисквитки и подобни технологии, за да подобрим вашето изживяване на нашия сайт, да анализираме как го използвате и за маркетингови цели.

Персонализирана реклама и съдържание, преброяване на посещения и източници на трафик

Съхраняване на и/или достъп до информация на устройство

Политика за поверителност Бисквитки

Вашите настройки за поверителност

Ние и нашите партньори използваме информация, събирана чрез бисквитки и подобни технологии, за да подобрим Вашето изживяване на нашия сайт, да анализираме начина, по който го използвате, и за маркетингови цели. Защото уважаваме Вашето право на лична сигурност, можете да изберете да не позволите някои видове бисквитки. Обаче, блокирането на някои видове бисквитки може да влоши Вашето изживяване на сайта и услугите, които можем да предложим. В някои случаи данните, получени от бисквитки, се споделят с трети страни за анализ или маркетингови цели. Можете да използвате своето право да откажете от тази споделена информация по всяко време, като деактивирате бисквитките.

Политика за поверителност Бисквитки

Управление на предпочитанията за съгласие

Задължителни

Тези бисквитки и скриптове са необходими за функциониране на уебсайта и не могат да бъдат изключени. Обикновено те се задават само в отговор на действия, правени от вас, които отнасят до заявка за услуги, като задаване на настройките за поверителност, влизане или попълване на формуляри. Можете да зададете браузъра си да блокира или да ви извести за тези бисквитки, но част от сайта няма да работи. Тези бисквитки не съхраняват никакви лично идентифицируващи данни.

Винаги ВКЛ

Аналитични

Тези бисквитки и скриптове ни позволяват да преброяваме посещения и източници на трафик, така че да измерим и подобрим производителността на нашия сайт. Те ни помагат да знаем кои страници са най- и най-непопулярни и да видим как посетителите се движат по сайта. Всичка информация, която тези бисквитки събират, е кумулативна и неидентифицируема. Ако не разрешите тези бисквитки и скриптове, няма да знаем, кога сте посетили нашия сайт.

Маркетинг

Тези бисквитки и скриптове могат да бъдат зададени чрез нашия сайт от нашите рекламни партньори. Те могат да бъдат използвани от тези компании за построяване на профил на вашите интереси и показване на съответни реклами на други сайтове. Те не съхраняват директна лична информация, но са базирани на уникално идентифициране на вашия браузър и интернет устройство. Ако не разрешите тези бисквитки и скриптове, ще имате по-малко целенасочена реклама.