Радан Кънев: Ако има “полско чудо” за последните 25г., неизбежно е да отчетем и “българско чудо”

От Фейсбук профила на евродепутата Радан Кънев

Напоследък често четем за “икономическото чудо на Полша”. И съвсем заслужено.

Пропускаме, обаче, че това чудо съвсем не е  изолирано в Централна и Източна Европа, макар по сумарен ръст Полша да е първа (за причините по-надолу).

За последния четвърт век, Полша е натрупала 132% ръст на БВП, България - 113%. Естония расте с около 100%, Унгария и Чехия значително по-слабо, но пак значително - малко под 75%*. Но ако има “полско чудо” за последните 25г., неизбежно е да отчетем и “българско чудо”, неизбежно и румънско.

Използвам 2000г., защото 1990 е изключително неподходяща за сравняване на България и Полша. Тогава Полша е на дъното на икономическа криза и започва смели реформи, а в България и дъното на кризата, и старта на реформите предстоят чак през 1997г. Отделно, през 90-те българската икономика е постоянно спъната от кризите в бивша Югославия.

Накратко - членството в ЕС, отварянето на европейските пазари, европейските фондове дават възможност за изключително бързо икономическо развитие в ЦИЕ. Това е и целта на европейската кохезионна политика и тя е очевидно постигната. Съвсем други въпроси са доволни ли са гражданите от “чудото”, справедливо ли са разпределени ползите и вредите, какви са корупционните и инфлационни ефекти…

Полша се ползва допълнително от няколко фактора - мащаба на държавата и икономиката, които насърчават големи инвестиции, в т.ч собствен технологичен сектор; изключително високо ниво на вътрешен консенсус по икономическата политика, независимо от поляризацията между основните партии; стабилност и трайност на растежа, без пикове и пропадания, видимо в графиката; системни инвестиции в секторите сигурност и отбрана (около 5% от БВП за отбрана) , които отдавна са се превърнали в двигател на други отрасли; силно и мащабно селско стопанство; успешно интегриране на милиони украинци на пазара на труда.

Тежки проблеми, които числата не показват, са дефицит и инфлация постоянно  над средното за ЦИЕ и много неравномерно разпределение на ползите по региони, с богат Запад и беден Изток.

Няма никакъв смисъл да изпадаме в някакъв телешки възторг по “полското чудо”, то е близо до нашето “чудо”, от което сме подчертано недоволни. Има смисъл първо да не забравяме, че членството в ЕС е задължително условие за икономическо развитие и дори оцеляване. И после да анализираме кои от полските уроци са приложими у нас и кои - не. Очевидно ние не можем, освен заедно със съседи, да правим “икономика на мащаба”, но можем да приложим други елементи от полския успех.

* И Чехия, и Унгария тръгват от много по-високи начални нива през 90-те и съответно растат по-бавно