Ръкавицата на свития юмрук

д-р Мартин Табаков, коментар специално за Tribune.bg

Ако Румен Радев имаше лексикон, в него щяхме да прочетем, че той е „достоен представител на България”, „интелигентен и красив” (Елеонора Митрофанова, посланик на Руската Федерация). Също така „има безспорно положителни качества” (Николай Малинов, председател на НД „Русофили“) и е „истински български патриот” (Светлана Шаренкова, председател на Форум „България – Русия“). Последната, в подкрепата ѝ за втори мандат на действащия президент, написа тези дни, че „Радев и Йотова са точните хора, на точното място, в точното време!”.

Този гъдел, понякога дори в интимно наклонение, с който президентът съществува в нечии представи, бе обогатен с подкрепата, която Кирил Петков и Асен Василев заявиха за действащия държавен глава: „Румен Радев е най-добрият президент, който България може да излъчи на изборите”.

Тези думи, уви, са родилното петно на политическия проект „Продължаваме промяната”(ПП) на двамата екс-министри.

Всъщност ако БСП, ИТН, ИБГНИ и ПП имат общ знаменател, това е Румен Радев, доколкото и четирите формации заявиха, че той е тяхната кандидатура за президент. И тук човек започва да се пита: а какво се случи с упоритото налагане на разделение между „партиите на статуквото” и „партиите на протеста”, когато и Корнелия Нинова, и Кирил Петков имат един и същи кандидат за президент? В крайна сметка явно различията между всички споменати абревиатури не са толкова големи, колкото те желаят да ни карат да мислим, след като и четирите се обединяват в посока на това кой трябва да заеме най-високия пост в държавата.  

Но хората са казали: кажи ми кои са ти приятелите, за да ти кажа какъв си. Или ако трябва да го модифицираме: кажи ми кои са в Инициативния комитет, пък аз ще ти кажа дали ще купят азерски газ.

Докато новата коалиция на Кирил Петков и Асен Василев бива асоциирана с Румен Радев, а покрай него – и с кръга от подкрепящи го партии, НПО-та и някогашни кадри на ДС - тя ще „бие на кухо” във всяка една от основните ѝ претенции: да представлява промяна, да бъде демократична формация и партия на почтените хора.

Уви, по-вероятно е пчелите да започнат да правят мед от чушки, отколкото от центрофугата на президентската институция – и нейните назначения по силовите структури - да започне да тече демократичност и почтеност. А „промяна” с втори мандат на действащия президент и с доминирано от БСП и ИТН парламентарно мнозинство наистина е възможна, но тя едва ли е такава промяна, за която биха гласували потенциалните избиратели на ПП. Това няма да е промяна, която ще е в посока на демократичност и почтеност (представете си едно мнозинство, в което участват Корнелия Нинова с почтеността си и Слави Трифонов с демократичността си). А на този фон, анализатори, близки до Дондуков 2, продължават да рекламират алтернативи на парламентаризма.   

За сметка на това, политическият „стартъп” на двамата бивши министри изглежда много по-автентично в ролята на поставил си за цел да се реализира в политическия център на идеологическия спектър субект. Оттук и появата на следната еквилибристика, която чухме от представител на ПП: постигането на леви цели с десни инструменти (впоследствие „левите цели” бяха освежени като „социални цели”, за да звучи по-правдоподобно).

Но тази деидеологизация също е по вкуса на Румен Радев, който през последните пет години се опитваше да разреши противоречието, че бе издигнат за президент от БСП през 2016-та година, но бе избран не само от леви гласоподаватели. Именно президентът е най-големият изразител на онова „няма ляво – няма дясно”, което иначе от „Да, България”, част от Демократична България (ДБ), бяха артикулирали преди време.

С тази ценностна неутралност, проектът на Асен Василев и Кирил Петков има ефекта на опит за допълнителното легитимиране на президента в различни електорални ниши (по-скоро браншови, отколкото идеологически, понеже вече казахме, че „няма ляво – няма дясно” работи в полза на държавния глава). Все пак военният профил на Румен Радев, както и подкрепата, която той получава сред евроскептичните гласоподаватели около БСП и някои националистически формации едновременно, не е обезателно апетитна опция за българския програмист, който работи за чужда компания.

А коалицията ПП, която ще водят двамата екс-министри, нямаше да бъде възможна без „ракетата – носител” Кирил Петков, който пък, от своя страна, не би бил в позицията да лидира нов политически проект, ако преди това президентът на страната не го бе назначил в служебния му кабинет. В такъв случай, не е изненадваща реципрочната подкрепа на Кирил Петков и Асен Василев за втори мандат на Румен Радев. С всички произтичащи от това, споменати по-горе, политически рискове за тях: все пак е по-вероятно ПП да се преобрази по образа на Румен Радев, отколкото Румен Радев – в този на ПП. Но независимо от мотивацията им за подкрепата на президента, връзката между двамата екс-министри и него се утвърждава и от собствените им думи, и от обстоятелствата.  

За разлика от Кирил Петков, Христо Иванов не дължи нищо на държавния глава. А това е свобода, която може да е само полезна на ДБ. Още повече, че с появата на ПП от ДБ разбират добре, че вече не са единствения мост между Румен Радев и градския център.   

А ако след избирането на Румен Радев за президент на България преди пет години постепенно за родната общественост стана ясно, че фигурата на държавния глава е била от интерес за Руския институт за стратегически изследвания, оглавяван към онзи момент от Леонид Решетников, то днес трябва да се запитаме дали тази заинтересованост на съответните среди на Руската Федерация спрямо българския президент продължава да е актуална и ако да, в каква посока? Ако през 2016-та година образът на Румен Радев е бил антиципиран изследователски (пол, възраст, биография, професия и т.н), дали през 2021-ва акцентът не е вече поставен върху това каква трябва да бъде ролята на този образ? Минаваме ли от фигурата към действието?

Формулата, състояща се от едноличен лидер, заобиколен от бюрократи-изпълнители, напомня на руската схема, налагана от Владимир Путин през последните няколко години: в центъра на решенията е фигурата на държавния глава на Руската Федерация, който делегира изпълнението на предварително зададени политики на външната мембрана от технократи (начело с министър-председателя Михаил Мишустин). В такова разпределение на отговорностите технократът е полезен два пъти: поради експертизата си и понеже никога не може да бъде конкуренция на лидера (качествата на експерта не са свързани с импониране на сантиментите на широките маси). Така например, ако един технократ размаха юмрук, то това би имало по-скоро комичен, отколкото респектиращ ефект.

Тази формула, постулираща централната роля на гранитния лидер, който се обгражда с външен кръг от експерти, вече се среща по-смело в рецепцията като техноавтократизъм. Китай и Русия са сред най-често цитираните примери за такова управленското съчетание от технократи и автократи. 

Въпреки че те едва ли го правят съзнателно, бившите служебни министри Кирил Петков и Асен Василев всъщност влизат в ролята на удобната мембрана от технократи около Румен Радев. Досега в качеството им на служебни министри от президентското правителство, оттук нататък – като формация, подкрепяща Румен Радев. Момчетата от Харвард са ръкавицата, под която иска да се скрие свитият юмрук.

Или ако позволите художествена екстраполация, Кирил Петков и Асен Василев са в ролята на Хензел и Гретел. В едноименната германска приказка една привидно благовидна старица, която живее в къща с покрив от козунак и прозорци от захар, приканя загубилата се челяд:

„А, кой ви доведе тук, мили деца? Влезте и останете, никой няма да ви стори зло”.

Малко по-късно обаче се оказва, че старицата всъщност е вещица, която, като „видяла как двете с пълни, румени бузки спят спокойно”, преценила, че децата ще ѝ се усладят, и хвърлила Хензел в кошарата да го угои. И периодично карала момчето да подава пръст през един процеп, така че да прецени колко е наедрял.

Когато Румен Радев се здрависва с Кирил и Асен, той прави точно това: преценява тяхната тежест.

***

д-р Мартин Табаков е председател на Института за дясна политика. Бивш съветник към Политическия кабинет на министъра на външните работи Даниел Митов.