Рашидов: Омерзен съм от хора, които ползват паравана на демокрацията, за да клеветят държавата

Автор: Вежди Рашидов

Омерзен съм от хора, които ползват паравана на демокрацията, за да клеветят държавата, в която всички ние живеем. Те имат претенции за ред и по-добър живот, но не създават, а рушат културното ни наследство и исканията им стигат единствено до омразата.

И днес сме свидетели как същите тези хора с жалките си действия клеветят нашата държава като въвличат себеподобни членове на Европейския парламент да участват в антибългарската дискусия, чиято единствена цел е публично да линчува българската държава пред лицето на цяла Европа. Заради такива като тях светът ни гледа с недоверие, а ние всички носим комплекси и чувство за вина. Евродепутати, които са изпратени да защитават интересите на българския народ и да изграждат европейското самочувствие и достойнството на българската държава, а не за личните си партийни пристрастия и личната си вродена човешка омраза. Отвратителна гледка на едни антибългарски „родолюбци”, които с нищо не са допринесли за тази държава, освен за личните си тунеядски интереси.

Срам за всички нас, срам за всички български граждани и всички хора, които са полагали усилия да създават блага за българската държава, да строят по-доброто бъдеще за децата ни, да изграждат по-добрия ни бит, както някои от нас са полагали усилия да създадат театри, кина, галерии, музеи, да отведат България в едни от най-престижните сцени и да представят държавата ни пред световните музеи и галерии, защото малкият ни народ има нужда от високо самочувствие и страната ни заслужава това.

А тези хора компрометират достойнството на държавата, която е и моя и за която всекидневно работят хиляди градивни и честни хора. А отвън, пред сградата на Европейския парламент, сме свидетели на жалка гледка – протест на десетина незнайно кои и какви, предвождани също от едно нищо, охотно бяха обгрижвани с вниманието на двойно повече очакващи сензация журналисти. Безименна група, водена от именита отрова, чиято единствена привилегия е да бъде известен чрез омразата, а не чрез таланта и труда си. Какво безсилие - да бъдем свидетели на падението на хора, които съсипват културното ни наследство, обругават паметниците ни, оплюват направеното, предлагат ни бесилки и ковчези и апелират към младото поколение, като му обещават нов народен съд, проповядват омраза, стигаща до елементи на фашизъм, работят срещу добрия имидж на България и озверено крещят срещу собствената си държава. Аз не зная дали всичко това е отровно, но е доста гнусно.

Какво падение, какъв срам!