Рашков начело на КПКОНПИ – арогантен опит за служебна победа на предсрочния вот

“Той (Бойко Рашков б.а.) ни е литмус. Абсолютен литмус. Знаете, какво имаме и по действията ще ги познаете. Там имаме сега много ясни литмуси за независимост”, заяви все още действащият премиер на страната ни Кирил Петков в поредното си похвално слово за личността и работата на настоящия вътрешен министър Бойко Рашков. Оставяйки настрана поредния му езиков бисер, издаващ странно непознаване на българския език, друго прави по-голямо впечатление в думите и действията на Петков – настойчивите опити спешно да пробута Рашков в оставащите около 20-тина дни преди разпускането на този парламент за председател на КПКОНПИ.

Какво прави това неистово желание за уреждането на Рашков от Петков, Асен Василев и компанията на „Промяната“, почти толкова абсурдно, колкото и твърдението за несъществуваща реклама на пробиотика на премиера в оставка от суперзвездата Опра Уинфри. Отговорът, разбира се, без изненада се крие в предстоящите предсрочни избори. Именно в навечерието на предизборната кампания, няма нищо по-важно от това бившият комунистически следовател да бъде инсталиран за шеф на Антикорупционната комисия и превръщането ѝ в бухалка както срещу опозицията, но така също и срещу доскорошните партньори на „Продължаваме промяната“ във властта.

Факт е, че за повече от година начело на МВР, безусловно Рашков се доказа като перфектно „куче пазач“ на управляващата шайка. Той демонстрира пълно незачитане на презумцията за невинност и непрестанно атакуваше политически партии с всевъзможни внушения, от внушения за манипулиране на избори, през голословни обвинение за ощетяване на бюджета, до незаконосъобразни полицейски репресии, непознати в годините на демокрацията.

Как се стигна до изненадващата идея за пращането на Рашков в КПКОНПИ

Още в началото на годината, след няма и месец като титуляр на поста като вътрешен министър, Рашков започна да лансира скандални идеи за т.нар. „разширяване на правомощията на служителите на МВР“. Зад това се криеше рязко отстъпление от европейските ценности, които България е приела с присъединяването си към Европейския съюз. Появиха се коментари, че Бойко Рашков има амбициите да върне МВР във времето на Народната милиция, с всичките им репресивни функции.

Напълно сериозно, в първите месеци на провалилото се управление, МВР-министърът имаше амбиции да възстанови и Централно следствено управление. И още абсурдни законотворчески амбиции – да се дадат права на разследващите полицаи да разширят правото да искат подслушване, заобикаляйки настоящата роля на прокурора, въведена именно по искане на Брюксел, като гаранция срещу произвол и нарушаване правата на човека.

Зад удобната формулировка „действия по неотложност“, Рашков имаше амбиции да развърже ръцете на полицаите да повдигат обвинения, като само формално уведомяват за това държавните обвинители. Вътрешният министър изобщо не зачиташе разделението на властите, а открито твърдеше, че реформата е необходима, защото прокуратурата му пречила. Със сигурност, ако мракобесните му намерения бяха срещнали подкрепа, утре пречката щеше да е в съда, но рухването на властта охлади тези антидемократични въжделения.

Неуспехът на плана за трансформацията на МВР в познатата от късния соц Народна милиция, роди още по-абсурдната амбиция на „Промяната“ – Рашков да бъде спешно инсталиран начело на КПКОНПИ, а самата институция да бъде превърната в „квазипрокуратура“, като по този начин досегашните управляващи, от една страна си осигуряват известна индулгенция от разследвания, а от друга страна – ще имат репресивен орган, с който да атакуват опонентите си.

Това, което Рашков не успя да направи с МВР, сега се опитва да стори през антикорупционното законодателство, за което цялата управленска кохорта в лицето на Кирил Петков, Асен Василев, Даниел Лорер, внушават, че е основание за парите по Плана за възстановяване и устойчивост от Европейския съюз. Това обаче не е вярно, никога Европейската комисия не си е позволявала да диктува националното законодателство. Истината е, че „реформата на КПКОНПИ“ е нужна за служебна победа на „Промяната“ на очертаващите се на 2 октомври предсрочни парламентарни избори.

Как може да стане това, ще попита някой?

Много просто – Рашков, който за последната година и два месеца доказа, че е по-добър във вдигането на медиен шум и пускането на димки, отколкото в реформирането на МВР и възпирането на вихрещата се престъпност, моментално ще стартира или по скоро ще продължи разправата с всеки противник на Киро, Асен и цялата шайка от „променкаджии“.

На първо място – превръщането на Антикорупционната комисия в бухалка ще усетят доскорошните участници във властта от „Има такъв народ“ и лично лидерът им Слави Трифонов. Лидерите на „Продължаваме промяната“ никога няма да простят, че с обявеното от ИТН излизане от коалицията, на практика бяха спрени схемите им за усвояване на милиарди от Брюксел и източване на бюджета, пълнен с непрекъснатото теглене на нови заеми.

Втората мишена на Рашков начело на КПКОНПИ с голяма доза на вероятност ще е БСП, която трябва да бъде поставена под контрола на принципа на „тоягата и моркова“, особено, ако се засилят гласовете в Столетницата, че партията все повече губи от безпринципното участие в открито русофобско дясно управление. 

Шайката на Кирил Петков и Асен Василев залагат всичко на Рашков в битката срещу основния им противник – ГЕРБ. Ясно е, че грубите управленски грешки на „Промяната“ станаха повод формацията да изгуби за рекордно бързо време политическата си тежест, а наваксането на преднината на партията на Борисов може да се постигне единствено чрез „служебното“ му отстраняване. Тук идва ролята на Рашков като ръководител на антикорупционния орган. Няма никакво съмнение, че провалилия се като вътрешен министър няма да се поколебае да пробва да се разправи с бившия премиер и най-близките му хора.

Фиаското с мартенските арести на Борисов, Горанов и Арнаудова, обявени от съда за противозаконни, не само, че не доведоха до отрезвяването на Рашков, но със сигурност бихме станали свидетели на позорен римейк, при първа удобна възможност, която се отдаде на тоталитарно устроения пенсиониран следовател.

Групировката на „Промяната“ обаче не бива да забравя едно - България все още е член на Европейския съюз и страна по редица международни договори, които гарантират, че произволите им няма да останат безнаказани. Дори и когато самите те, арогантно да отказват да четат и разбират и спазват законите, те все още важат и за тях. В дългосрочен план, ако подобен политически и правен nonsense, като поставянето на Бойко Рашков начело на КПКОНПИ, се реализира, най-малкото страната ни може да стане обект на редица европейски санкции с оглед на неспазването на върховенството на закона.

Наред с това, поставянето начело на репресивен орган, какъвто по дефиниция е антикорупционния орган, на персона като вътрешния министър в оставка, е най-голямата гаранция за задълбочаване на политическата нестабилност у нас и неизбежна предпоставка за застрашаване на гражданския мир.