Решение за преосмисляне от европейските законодатели

През януари Европейският парламент и Съветът на Европа се договориха за набор от изменения в директивата “Платежоспособност 2”. Европарламентът одобри предложенията в тази посока през април. Очакванията са тези промени да влязат в сила в началото на 2026 г., пише в публикация за eureporter.co Дик Рош*, бивш министър по европейските въпроси на Ирландия.

Промените имат широк обхват. С тях се засилват надзорните правомощия върху застрахователния сектор в редица области, както и ролята на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA).

Макар след публикуването на предложенията да се организираха дълги дискусии, един важен въпрос остана пренебрегнат - капацитетът на EIOPA да изпълнява засилената роля, която й се отрежда с измененията в директивата, когато предложените промени влязат в сила. 

EIOPA срещу централната банка на Словакия

През юли 2021 г. EIOPA издава препоръка на Словашката народна банка - регулараторът на застрахователната индустрия в страната, с искане за предприемане на действия „срещу застраховател, извършващ трансгранична дейност в няколко държави”. Въпросното дружество, което EIOPA не разкрива, освен в Словакия, продава животозастраховки в Чехия, Австрия, Германия, Унгария, Полша, Италия и Исландия. 

EIOPA е на мнение, че този словашки застраховател извършва дейност в нарушение на изискванията на “Платежоспособност 2” и че следва да загуби лиценза си, ако продължи да извършва дейност, без да отговаря на тези изисквания. Централната банка на Словакия обаче се възпротивява и решително отстоява позицията си. Тя посочва, че разглежда „ситуацията по различен начин“ и изтъква, че нейният поетапен подход е в съответствие с основаното на принципи право на ЕС. Словашкият регулатор допълва, че предприема „други стъпки“, за да изпълни изискваните от EIOPA промени.

През ноември 2021 г. Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване отново се свързва със Словашката народна банка по темата и отбелязва, че последната не е предприела препоръчаните действия, което е в разрез с европейските изисквания. Следва нова инструкция от EIOPA за предприемане на необходимите надзорни действия. 

На 16 май 2022 г. европейският орган изпраща допълнителна препоръка до словашката институция, в която изисква информация дали “действително е изчерпала всички възможни пропорционални надзорни механизми“. EIOPA предоставя 45 дни на централната банка в Братислава, за да предприеме действия в съответствие с нейните препоръки. Европейският орган прави уточнението, че действията, които словашката институция е необходимо да предприеме, трябва да доведат или до структурно и устойчиво решение, с което всички нарушения от страна на застрахователя да бъдат отстранени и възстановени или ако е подходящо или задължително да се отнеме лиценза на компанията. С цел засилване на натиска върху централната банка на Словакия, EIOPA дори се обръща към Европейската комисия с искане да се намеси в казуса. 

През септември 2022 г. еврокомисията приема официално становище по случая. В него е направено заключението, че според данните на EIOPA по случая, словашкото застрахователно дружество „не е спазвало изискванията на “Платежоспособност 2“ през последните години. Независимо от уточнението, че Словашката народна банка е обявила “интегрирана стратегия за надзор и е предприела надзорни действия“ срещу застрахователя, ЕК иска от централната банка да стигне по-далеч.  

Скоро след като ЕК публикува официалното си становище, Словашката народна банка обявява, че ще отнеме лиценза на Novis - името на застрахователя. Компанията протестира. На 1 юни 2023 г., след седем месеца продължителни вътрешни спорове, надзорът обявява, че отнема лиценза на Novis за предлагане на животозастраховки. Седмица по-късно Словашката народна банка иска от съда да назначи ликвидатор, който да открие производство по несъстоятелност на Novis. 

Компанията обаче отправя искане до съда за преразглеждане решението на надзора, като се аргументира, че са допуснати грешки, пренебрегнати са предоставени доказателства, а решението е основано на опорочена оценка на факти и е некоректно тълкуване на закона. 

В продължение на 18 месеца ликвидатор не е назначен. Апелативният съд решава да спре процедурата по ликвидация, докато Административният съд в Братислава не отсъди дали решението за отнемане на лиценза е законосъобразно. 

Двоен стандарт

Начинът, по който еврокомисията и EIOPA третират Словашката народна банка, е коренно различен от подхода, който двете институции възприемат в случая, засягащ румънския финансов надзор - ASF, и румънското подразделение на базираната в България Евроинс Иншурънс Груп (ЕИГ), една от големите независими застрахователни групи в Централна и Източна Европа. 

През март 2023 г., при много спорни условия, ASF отнема лиценза на Евроинс Румъния с твърдението, че има дефицит по отношение на минималното капиталово изискване (MCR). По-малко от четири години преди това ASF притиска Евроинс да придобие най-големия автомобилен застраховател в страната, който по това време изпитва затруднения. 

Твърдението за състоянието на Евроинс е посрещнато с бурен протест. Българската Комисия за финансов надзор (КФН), Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и ЕИГ оспорват позицията на ASF. ЕБВР изтъква, че дори и ако някои от проблемите, посочени от ASF, съществуват, те могат да бъдат разрешени. Това остава глас в пустиня. 

Когато депутати от Европейския парламент изразяват загриженост за действията на ASF, като се опитват да намерят обяснение за подхода на EIOPA, търсят достъп до материалите, които аргументират действията на румънския надзор спрямо компанията или предявяват искане за независим преглед на доклада, който служи като основа за тези действия, ЕК излиза със становище, че “надзорът (над застрахователните операции) на всекидневна база е изключително от компетенциите и отговорността на националните надзорни органи”.

Отношението на еврокомисията и EIOPA към националните регулатори в отделните случаи на Евроинс и Novis е диаметрално противоположно. Становището на румънския регулатор в единия случай е прието като неприкосновено. Към словашкия регулатор обаче е приложен различен стандарт. Как ще бъде обяснен този двоен стандарт би било интересна тема за парламентарни въпроси в новия европарламент.

Секретност

Докато подходът, възприет от EIOPA и Комисията в двата случая се различава по отношение на ролята на националните отговорни институции, позицията им за прозрачността е идентична и в двата казуса. 

И в двата случая EIOPA отказва да предостави информация на засегнатите страни. При този на Евроинс дори не дава достъп до материалите си на членовете на европарламента и не споделя доклада си с ЕК. 

Когато Novis търси достъп до документите на EIOPA по своя случай, се сблъсква със стена. EIOPA признава, че разполага с девет документа по казуса, но отказва достъп, аргументирайки се с нуждата да се защити от потенциални съдебни действия, както и да осигури защита на одити/разследвания и на собствените си процедури по вземане на решения. 

NOVIS обжалва решението на EIOPA пред Съвместния апелативен съвет на трите европейски надзорни органи на сектора на финансовите услуги (Европейски орган за ценни книжа и пазари, Европейски банков орган и Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване). Апелативният борд излиза с решение, че общият отказ на EIOPA за достъп до документи в случая е неприемлив и изисква от EIOPA да промени решението си.

След решението на Апелативния борд, EIOPA публикува само един документ, в който над 80% от текста е редактиран - високомерно действие, което едва ли би останало без санкции, ако се случи в някоя държава-членка. 

Компетентност 

Прегледът на дейността на един застраховател винаги е сложен процес. Правят се предположения по ключови въпроси и е важно тези предположения да са добре обосновани, защото в противен случай важи старата поговорка „боклукът влиза, боклукът излиза“. 

Два конкретни момента в анализа на EIOPA по казуса с NOVIS повдигат въпроси - допускането за годишния процент на бъдещите анулирания на застрахователните договори на дружеството и допускането за годишните разходи за обслужване на съществуващите застрахователни договори. И двете предположения на европейския орган са бурно оспорени и доказано фундаментално погрешни.

В анализа си EIOPA включва изключително висок бъдещ процент на анулиране на застрахователните договори: допускането е, че процентът на анулиране за полиците от четвъртата година нататък трябва да бъде над 20% годишно - стойност, лишена от всякаква логика.

Когато темата е повдигната пред словашкия финансов надзор, регулаторът в Братислава посочва, че процентът на анулирания е предоставен от Италианския институт за надзор на застраховането. Впоследствие NBS признава, че италианският орган никога не е предоставял пазарни данни. EIOPA предпочита да игнорира това разяснение и продължава да се позовава на въпросните 20% в твърдението си, че NOVIS не изпълнява минималното капиталово изискване (MCR). 

Второто съмнително предположение в анализа на EIOPA се отнася до годишните разходи за обслужване на съществуващи договори. EIOPA базира своя анализ на допускането, че годишните бъдещи разходи за всеки от договорите на словашката компания са приблизително 300 евро.

Въз основа на сравнително проучване от 2021 г. „Съгласувани пазарни разходи в европейско животозастраховане“, изготвено от актюерската консултантска компания Milliman, една по-достоверна цифра за бъдещите годишни разходи за обслужване на съществуващите договори би била 70 евро на полица или по-малко.

Комбинацията от две екстремни допускания в изчисленията на EIOPA фундаментално подкопава неговия анализ и като цяло компрометира официалното становище, което еврокомисията изпраща на Словашката централна банка през септември 2022 г.

В отражение на твърдостта, демонстрирана в казуса с Евроинс, нито EIOPA, нито ЕК се опитват да направят независима проверка на данните. Това не вдъхва доверие в EIOPA и както беше посочено в началото, повдига въпроси за способността на този орган да изпълнява засилената роля, предвидена за него в предложените промени в директивата “Платежоспособност 2”. 

Засилване ролята на EIOPA при игнориране на слабостите му   

През януари 2024 г. Европейският парламент и Съветът на ЕС постигнаха споразумение за набор от изменения в директивата „Платежоспособност 2“. Предложените промени бяха одобрени от европарламента през април. Очаква се измененията да бъдат въведени през първата половина на 2026 г.

Новите изисквания ще включват мерки за надзор на „значителни трансгранични (застрахователни) дейности“.

Значителните трансгранични дейности са застрахователни или презастрахователни дейности, извършвани в рамките на свободата на установяване (FoE) или свободата на предоставяне на услуги (FoS), когато общите брутни записани премии надхвърлят 15 млрд. евро, което не е значителна стойност, или когато извършваните дейности се считат от надзорния орган на държавата-членка, в която се предоставят услугите, за значими за нейния вътрешен пазар. Тези предложения са в съответствие с амбициите на EIOPA за разширяване на ролята му в трансграничната застрахователна дейност. 

Представителите на застрахователната индустрия, без изненада, изразиха опасения от предложените промени. Те ги разглеждат като допълнителна пречка пред трансграничния бизнес и като ограничаване на свободата на предоставяне на услуги - свобода, заложена в учредителните договори. Те посочват, че акцентът е поставен върху контрола, а не върху интеграцията на застрахователния пазар на ЕС, върху фрагментацията на регулаторната система и върху последиците от допълнителната регулаторна тежест за застрахователите от ЕС.

Очевидната липса на прозрачност и стремежът към демократичен надзор, които са отличителна черта на дейността на EIOPA, следва да се добавят към списъка с опасения относно извършваните промени. В бързината си да предоставят на този европейски орган значителен допълнителен обхват на надзор е обезпокоително, че законодателите на ЕС са решили да пренебрегнат провалите на EIOPA по отношение на прозрачността и отчетността. На този надзор трябва да се обърне сериозно внимание. 

*Дик Рош е бивш министър по европейските въпроси (2002–2004, 2007–2008 и 2008–2011) и министър на околната среда (2004-2007) на Ирландия. Бивш член на ирландския парламент и на Сената. Представлявал е страната си на министерско ниво в Общото събрание на ООН.