Росен Йорданов: Не вярвам, че Gen Z са наясно какво се случва наистина и реално какви по-дълбоки процеси протичат

Лесно е да възприемеш добре „култивирана“ опорка, която е „яка“

ПП-ДБ се държат като TikTok партия, но те нямат капацитета да извадят Пеевски от властта. Това заяви в интервю за БГНЕС социалният психолог Росен Йорданов.

Как се стигна до протестите, кои са истинските причини?

Първо да спомена основната и ключова есенция за случващото се. Бих го нарекъл просто самопрострелване в крака, това е кратката версия. Първо, като казвам „самопрострелване в крака“, имам предвид, че беше предложен бюджет, чиято философия е по същество социалистическа, т.е. държавните служители получават по-високи доходи от хората в частния сектор - нещо абсолютно недопустимо. Това разгневи изключително много хора.

Второ, това беше бюджет, който категорично не отговаряше на профила на водещата партия в коалицията - ГЕРБ–СДС, включително и на ИТН. Той беше много угоден на БСП и за крайно популистки настроения Делян Пеевски, който в последната половин година се държеше като „по-социалист от социалистите“. Така бе предоставена наготово, без сериозна външна причина, легитимността на протеста. Защото, забележете, доскоро имаше закани и опити за организиране на протести срещу еврото, срещу управлението и т.н., но на практика не успяваха да съберат хора. До момента, в който не беше предложен този бюджет.

Но причините имат и по-дълбоки пластове, които оформят цялостната картина. Първо - събраха се на едно място привидно несъвместими неща – леви, десни, русофили и русофоби, млади и стари, столичани и провинция. Второ, разбира се, не бива да пропускаме и подмолните сили. За да стигнем до тази кулминация, която очаквах малко по-късно, догодина. Видяхме, че напрежението се подгрява цяла година. Не спираха негативните внушения, искаха се непрекъснато вотове, създаваше се впечатление, че правителството не работи. Казвам „впечатление“, защото буквално всеки повод и без повод се използваше - дали си с шапка, или без шапка - за да се създават, най-вече медийно, трагедии, кризи и проблеми.

Всеки случай се надуваше и хиперболизираше драматично, за да се създава чувство за криза. И на трето място не бива да пропускаме: поведението в последните 5-6 месеца на лидерите на партиите от управляващата коалиция. То беше твърде манифестирано, на моменти демонстративно и суетно. Всъщност, много добре бяха използвани слабостите на Борисов и най-вече на Пеевски. По-конкретно при Борисов, че беше твърде изкушен да лидира процеса на присъединяване към еврозоната, което от негова гледна точка е нещо като „лебедова песен“ на усилията за присъединяване на България към европейския свят, което трябваше да завършва цикъла, който той започна със създаването на ГЕРБ.

Борисов не можа да се примири с една по-деликатна и търпелива роля, въпреки че правителството стоеше много спокойно, стабилно, мълчаливо и успяваше да стабилизира нещата. Като родител, който няма доверие на синовете си, Борисов в един момент реши, че трябва да поеме нещата в свои ръце, къде от суета, къде като наставник, къде защото като опитен политик смяташе, че трябва бъде в ролята на закрилник, започна да се появява  пред медиите твърде често, с което буквално се превърна в мишена. Особено след лятото започна да се държи като министър-председател, което беше използвано добре от хората, които искаха да привлекат протестния вот към себе си.

При Пеевски, който „изгодно“ бе предложен на коалицията от АСП и ДБ, вече победил Доган и излязъл на публичната сцена не можеше да удържи апетита и амбицията си да попива като гъба „народната любов“ и да афишира всячески влияние и мощ. Още повече, ПП-ДБ и присъдружните им „анализатори“ и „медийни партньори“ му бяха най-добрите пиари - от сутрин до вечер те говореха за него. Осъзнавайки, че може да демонстрира влияние и власт пред избирателите си, които далеч надхвърлят възможностите му, той не спираше да предизвиква скандали – пак с любезното съдействие на ПП. Тук трябва да добавим и един важен компонент, ако щете „капката, която преля чашата“, който подразни много хора чисто естетически - дори тези, които не се интересуват от политика - поведението на неговите депутати в последните две-три седмици, които бяха умишлено провокирани от маниакалния стил на Асен Василев, когато нахлу в комисията по бюджета. Извадени от равновесие, те показаха лица, които публиката отдавна чакаше да види - мутренския стил и дебелашки маниери.

Не, че Мирчев и Божанов не се правиха на „батки“ пред офиса на Пеевски след това, но на тях няма кой да им повярва. И накрая, не трябва да забравяме фуражкаджиите, които надничат зад всичко това и техните олигархични спонсори, които умело подгряваха хибридно обществото през цялото време и се опитваха да направляват събитията финансово и медийно. Разбера се, с активното участие и непрестанните провокации на „резидента“ Радев-както го наричам - защото никога не се е държал като президент.

Всички тези фактори „напук“ на логиката доведоха до това да се съберат на едно място хора, които като цяло никога не бихме видели заедно.

Психологията на участниците в масовия протест

Психологията на протестиращите е най-разнообразна. Имаме политически формации, които изкараха част от избирателите си. Имаме граждани, които са икономически и политически недоволни от бюджета. Но най-интересната част е така нареченото поколение Gen Z. Там се случваше един „хепънинг“, един флашмоб. Беше използвана и силна кампания в социалните мрежи - най-вече в TikTok, която беше проспана от управляващите. Според мен и с неуморната работа на „властелина на елфите“ Ивайло Мирчев, които заляха младите с послания от типа „Вижте как Шиши ще ви вземе парите“.

По-принцип всеки млад човек иска да изрази гласно позиция и да преживее своята инициация (действие, с което ще има „щампата“, че вече е възрастен). Хора като Борисов, който е най-дълго управлявалият човек в новата ни история и с мачовски вид, и Пеевски, който видно от маниери и визия, през живота се вероятно никога не е бил любимец на никого, освен на най-близките си, лесно могат да се брандират като „всемогъщи злодеи“ – единият държи видимата власт, другият невидимата. Младите, незрелите, незаинтересованите политически, пристрастните и лично заинтересованите с дълбока ирационална страст, биха прегърнали подобна идея за кауза на живота си под мотото „махаме тези злодеи и живота става песен“. Това не важи за всички протестиращи, но за поне 50-60% от тях съм сигурен, че е напълно реален мотив, макар и да не го осъзнават!

Не вярвам, че младите хора, които гледах и слушах в сряда в рубриката „избрано“ по медиите , да са наясно какво се случва наистина и реално какви по-дълбоки процеси протичат. Лесно е да възприемеш добре „култивирана“ опорка, която е „яка“, повтаря се навсякъде до припадък, събира подкрепа и е поднесена атрактивно. С мултимедии, визуални ефекти - почти като купон, рейв парти или музикален в клип. Има я разбира се и дрогата, но тук тя е информационна. Мога да кажа, че някои от тези хора са буквално „надрусани с опорки“ от всички социални медии и мрежи.

Всичко това беше проспано, но то се легитимира и верифицира с мотото, че бюджетът е лош, където и който и да коментираше, с изключение на БСП, се признаваше, че бюджетът е проблемен. ГЕРБ го наричаха „възможен“, „коалиционен“ и т.н., но видимо не го припознаваха за свой. Може би са се надявали тайно да мине, за да не ги свързват с „постни пици“ или с надеждата да се припише всичко на понци-мистификатора (от Чарлз Понци- създателя на финансовите пирамиди) Асен Василев, който е истинският „баща на бюджетната вакханалия“. Но сбъркаха, защото всички тези фактори се насложиха един върху друг и рефлектираха тежко в крайна сметка върху партията и лидера им.

Накратко, психологията на протеста тръгна по икономически причини, които се обагриха от естетически фактори и бяха мощно захранени от политико-олигархичните интереси и финанси на хората и наследниците им, които ограбиха България няколко пъти през последните 80 г. Те обичат революции – септемврийски, октомврийски, всякакви - както се казва по почерка ще ги познаете. Тук говоря вече като криминален психолог.  Нямат проблем да използват наивността, надеждите, глупостта и сребролюбието когато е в техен интерес. Ето защо нарекох този протест - Зрителна измама 2

Човек трябва да има известна политическа култура и грамотност - каквато Gen Z и други групи нямат. Да, младите винаги искат да си вземат своето и да живеят в нормална държава, и аз бях на техните години и исках същото и все още го искам, но знам и как е правилно да се постигне. С годините видях и осъзнах, че „революционният ентусиазъм“ обслужва единствено фалшивите демиурзи, които са отрочета и поредни аватари на преродилата се Държавна сигурност. И също, че по странен начин де факто те винаги са подкрепяни в точния момент от една „десница“ – градска, разградска и всякаква!

Ако видим фактите и се абстрахираме от всички емоции, те правят едно и също нещо. Първо през 1997 получиха от нас властта и създадоха днешните олигарси и трасираха пътя на петата колона и руските интереси в България. Уж срещу високите цени на тока и против „тиранията на ЕРП-тата“, те организираха пуча, който доведе на власт правителството на Орешарски, което искаше да направи Пеевски шеф на ДАНС! После отново те вдигнаха протести, когато България влезе в чакалнята на еврозоната. Днес пак са на протест преди де-факто България да реализира най-значимата стъпка в интеграцията си.

Е има и разлики, днес отсъства Oтровното трио, а сега има Gen Z и пеещото трио, включващо Асен Василев, Ивайло Мирчев и Божидар Божанов, които дори го играеха мутри пред стаята на Пеевски. Те се сдружиха по-рано с Мая Манолова, комунисти, неомарксисти, русофили и „резидента“. Знам от опит и вярвам, че истински важното е какво правиш и кога го правиш, а те правят едно и също – да спират, блокират и забавят евроинтеграцията на България.

В този смисъл психологията на протеста е Зрителна измама 2. Каквото и да става, „Всевиждащото око на ДС“ винаги бди над протестите. Знам, че звучи тъжно, но тълпата е ирационална, а обществените настроения в една развиваща се демократично държава са лесно манипулируеми. Този извод се доказва от случващото се напоследък в почти всички посткомунистически държави – популизмът доминира демокрацията. 

С две думи, на протеста освен искрените граждани, са и ченгетата, и техните мимикрирали аватари, представящи се за водачи, и олигарсите със своите групи, и хората на Костадинов, и всякакви други измамници и президентски схемаджии. За съжаление мнозина влизат в типичните роли на наивници и полезни идиоти. Представителите на генерацията Z, които са особено свидни на сегашния протестен, политически и медиен „мейнстрийм“ са новият „TikTok-пролетариат“. Хаштаг „Младите взимат властта, те ще управляват бъдещето ни” – страхотно мото! Но бих попитал всеки родител, всеки зрял и отговорен човек, дали е поверявал управлението на семейния бюджет, бъдещето на семейството на своите току-що навършили пълнолетие деца? Знаете ли някой, някога в историята да го е правил?!?

Връзката Gen Z с Василев, Мирчев и Атанасов

Тук всъщност е черната ирония и тя е в това, че гледайки поведенческите изяви на Ивайло Мирчев напоследък изглежда, че се държи като победител, а в същото време слушайки изказванията и особено мета-посланията в думите му забелязвам отчетливо противоречие. А то звучи долу-горе така „ Абе вижте сега победихме Пеевски, но пак ще се борим с Пеевски след изборите!“ Това наистина е дъвка за най-големите наивници.

Връзката между Gen Z и посочените по-горе политици е, че тези нови политически групи имат по-добър контакт със социалните мрежи и новите технологии. Държат се като TikTok-партия. Имат претенции, които няма как да постигнат и обещания, които не могат да спазят, което няма значение в свят, в който истината е валидна 10-15 секунди и трябва да е Cool. „Жалката“, но истинска истина е, че те не могат да извадят Пеевски от политиката, защото той има електорат и е политически лидер, колкото и да не ни харесва. Аз самият съм протестирал срещу Пеевски.

Ако искаме демокрация, трябва да се съобразяваме с реалността и да залагаме на институциите. Промените трябва да се случват еволюционно, а не революционно, защото нито една революция не е донесла нещо добро в историята на човечеството.

Пеевски можеше да си бъде депутат, можеше да си говори неговите неща по неговия начин. Ако другарите от градската десница бяха истински, те щяха да влязат в правителството заедно с ГЕРБ и ИТН и с подкрепата на БСП щяха да формират едно стабилно управление, което да доведе България поне до президентските избори, да въведе еврото и да си закичат този важен стратегически орден на ревера. Това е, ако мислеха държавнически, но те предпочетоха да са отдръпнат, защото нямат капацитет и да сочат с пръст как Борисов се е сдружил с Пеевски. Всъщност те работеха за Пеевски. И това го направиха, въпреки яснотата, че всъщност няма друг начин да се сформира редовно и стабилно управление.

Между тези хора Василев, Мирчев, Атанасов и Gen Z няма реална връзка. Младите няма да ги подкрепят дълго, защото ги видяха колко могат. Да не преувеличаваме нещата, могат да са излезли 200 хиляди, но това далеч не изчерпва избирателния капацитет на държавата. Защото със сигурност има три пъти по толкова, които гледайки Божанов, Мирчев или Асен Василев и искрено ги презират по същия начин, както TikTok феновете на Ивайло Мирчев презират Пеевски и компания. Защото Ивайло Мирчев е станал почти толкова досаден, колкото е станал и Пеевски. Лично съм свидетел каква омраза генерира този човек с поведението си.

Кой е българският Джорджеску?

В България моделът на Джордеску беше приложен - протест за сваляне на кабинет предсрочно. Персонажът обаче липсва. Румен Радев се държи като болшевик-размирник, а не като президент. Не съм сигурен, че има куража или влиянието.

Не вярвам той да стане „българският Джорджеску“. Той редовно погазва конституцията. Това го казват уважавани конституционалисти, като проф. Георги Близнашки. От гледна точка на криминалната психология - той е „сериен изнасилвач“ на конституцията. Така че се съмнявам да има изненада.

Категорично, част от политолозите и немалко социолози участват в изграждането на образа на българския Джорджеску.  Има, разбира се, професионалисти и не се притеснявам да ги назова поименно - Боряна Димитрова, доц. Стойчо Стойчев, Христо Панчугов и малцина други. Те поне опитват да са обективни. Други - няма да ги изброявам - са чисто и просто пропагандисти. В последната година са омръзнали до смърт на зрителите и затова от опит знам, че някои „прогресивни“ медии, предавания и журналисти се чудят как да аранжират предаванията си, за да привлекат гости, които да са смокиновият лист в опитите им за бутафорен плурализъм. Дори, когато видя определени персонажи в студиата, веднага разбирам че ситуацията е „революционна“.

Истината е, че нищо ново и особено не се е случило. Просто отново ще се влачим по корем, вместо да влезем в еврозоната изправени, горди и със самочувствие. Моето поколение да каже на децата си, че е извървяло труден но успешен път и да ги подготви за надграждане. Да може да разкаже за грешките и успехите си и т.н. Демокрацията е в края на краищата семейна ценност. Но не, вместо да подредим държавата, която буквално 5 години беше на трупчета пак ще правим избори, ще харчим излишни пари, младите ще снимат клипчета и животът ще продължи сякаш сега започва. А поколението Z няма да разбере най-важния урок, а имено, че революциите раждат чудовища.