Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
English Меню
  1. Начало
  2. Мнения
  3. Росен Йорданов за Петков: Не съм виждал български държавник, който да говори толкова много за себе си

Мнения

Росен Йорданов за Петков: Не съм виждал български държавник, който да говори толкова много за себе си

Росен Йорданов за Петков: Не съм виждал български държавник, който да говори толкова много за себе си - Tribune.bg
Снимка:

Какво се крие зад странното поведение на българския премиер Кирил Петков, неговите грешни изрази и поемането на ангажименти, които законът не позволява? За отговор Tribune.bg се обърна към социалния психолог Росен Йорданов.

Г-н Йорданов, маркетингов трик ли е дежурната усмивка на премиера Кирил Петков, популярна отвъд океана като „Hi-Bye“/„Здравей-Довиждане“/ култура на поведение, с което индивидът е любезен, но остава на дистанция от околните?

Ако говорим за човешкия маркетинг, с който ние продаваме себе си на околните, то е описан от Ървинг Гофмън преди 60 години. Това е един изследовател на социалното представяне на „Аза“, говори за това как хората съзнателно и несъзнателно управляват впечатленията си, какви стратегии на себепредставяне предлагат на околните и доколко успешни са те. Има два мотива, с който хората го правят. Единият, за да бъдем харесвани и одобрявани, а другият е да постигаме влияние и власт. Ако трябва да направя бегло сравнение между предишния редовен премиер и настоящия, може би при този е повече желанието да бъде одобряван. Не, че на предишния му липсваше, но при него акцентът беше на влиянието и властта като мотив. Бившият ни премиер беше обвиняван, че е човек, който се хвали и обича да приема похвали към управлението си. Но в сравнение с г-н Петков е абсолютен аматьор в този показател. Не съм виждал нито един български държавник, който да говори толкова много за себе си.

Когато говорим за личните си качества, обикновено се опитваме да внушим, да опишем характера си. Г-н Петков има фиксация върху това, защото всичките му изказвания, ако се анализират като стратегия на себепредставяне, изключително много се фокусират върху това вербално представяне, което означава, че той има колебание хората с как го приемат. Особено важен е и вокалният дисонанс при г-н Петков, което наричате хилене и нездрава ведрина, която излъчва във всяка една ситуация, разбира се, опакована медийно като младост, дръзновение, позитивизъм. Много от нас помнят едни други дръзновени хора през 90-те години, които ни оставиха дълго да изплащаме заемите им.

Г-н Петков има поредица изяви, които стават обект на зевзеците в социалните мрежи, а дори и в обикновени разговори между хората. Те пораждат тревожно няколко въпроса. Тук слагам и категорията на хората, които предпочитат съвсем умишлено да отдават тези грешки на някаква неопитност и характерната за начинаещия „сценична треска“. Бих казал, че за г-н Петков публичната сцена не е нещо ново. Самият факт, че преди това той е участвал в много предавания, за да промотира съмнителния продукт, зад който стои. Това е атестация, че той няма толкова тревоги с публичното си поведение. От друга страна, от осем месеца той е активна фигура в публичното пространство. Така че аз не бих отдал грешките на неопитност и адаптация към местното законодателство и манталитет. В крайна сметка, ако вземем сериозната претенция на образователния му ценз, аз мисля, че някои неща като това как да се държиш, се учат пребивавайки в институциите. Институцията, с която той се идентифицира, е достатъчно авторитетна и смятам, че тя учи на елементарни маниери, възпитание и адекватно поведение.

Говорим за онова хилене не на място на церемонията при встъпването в длъжност на президента Радев?

Един може да го оцени като хилене, друг като ведрина. Ако приложим научни подходи, специално за вокалната и интонационната постановка на гласа има закон, че човек започва с ведрина контакта. За да изглежда сериозен, той използва по-ниски характеристики на гласа си и го прави по-мек, дълбок, а към това следва да прибавим и забавянето на ритъма. Така индивидът внушава доверие. Г-н Петков има една изравненост на гласа, който е в жълтата зона, т.е. той звучи приятелски, ведро, добродушно, на моменти леко налудно развеселено дори, което създава това усещане за дисонанс. Не можеш да говориш за всички неща и по всички теми с аудиторията с перманентна ведрина, с този досаден позитивизъм, който някои се опитват да ни натрапят, докато липсва онова усещане за автентичност. Така че г-н Петков има на първо място вече все по-голям проблем с автентичността на поведението си, т.е. със съмненията, които поражда неговото поведение. Онова, което виждам като реакции в ежедневието и като чета по-сериозни коментари на тези изяви, мисля, че фокусът на аудиторията се насочва към това доколко автентичен е г-н Петков. Когато имаш проблем с автентичността, ти губиш на две неща – доверие в твоите морални качества, от една страна, а от друга - съмнение в твоите умствени достойнства.

С ведрина той прави елементарни грешки - бърка думи /„куролация“/ и обещава субсидии за авиолиния със Скопие, които са забранени от закона?

Това са от грешките, които вече бодат очите. Тяхното количествено натрупване намалява гласа на онези, които се опитват да го оправдават с някакви невинни мотиви. Мисля, че некомпетентността на човека, колкото и добре да е прикрита, тя прилича малко на т.н. „Понзи схема“, на тяхната несъстоятелност. И в България имаше фирми, които уж продаваха някакъв продукт, правеха се грандиозни събития, на които акцентът беше върху това как се държиш - да изглеждаш позитивен, успешен, безусловно оценяван като авторитет, а всъщност зад това се криеше едно голямо нищо и целта бе да се въвлекат повече хора, които да дадат парите си, а после дълго време ще си траят и ще си мълчат, защото са измамени. Пример за това е и българката, създала криптовалута.

Защо хората не реагират?

Защото когато си сбъркал, когато не си забелязал, това е срамът от измамата. Не малка част от обществото у нас, макар и да не го изразява гласно, усеща разочарование. Няма как тези грешки на г-н Петков да са случайни, защото те станаха прекалено много.

Г-н Петков и обкръжение, обаче, умеят да „скърцат със зъби“, когато уреждат близки на държавна хранилка – справка смяната на Бордовете на важните държавни предприятия? Тогава няма грешки, няма усмивки и няма сбъркани думи?

Очевидно става дума за отбор. Прагматизмът надделява, когато става дума за лични интереси. Г-н Петков даде сигнали затова, но увлечени от омразата към предишните управляващи, къде от еуфория, пропуснахме нещо важно, а то е, че той е бил политическо лице. Г-н Петков е един от създателите на „Да, България“, но никой не обърна внимание, че той много бързо се отказва от политическата си кариера, когато разбира, че това нарушава прагматичния му интерес, който е свързан с негов проект със Софийския университет. Той трябва да направи курс там, но е имало ограничение да бъде политическо лице и той веднага се отказва от политическите си пристрастия. Ако съдим от този акт, той е готов да скъса с политическите си убеждения в името на бизнес интересите си. Мисля, че това е достатъчно красноречив акт.

Не искам да се присъединя към групата на злорадстващите, но не искам да си спестя и удовлетворението, че рано ги забелязах тези неща, вероятно и други хора са го направили, защото това е пример какво води изборите на г-н Петков. Разбира се, той ни го опакова сега като ангажимент, че този прагматичен подход ще бъде въведен в делата на държавата. Само че бързо започнаха да падат отделни завеси, които прикриваха декора на бутафорната история с промяната, която ни опаковаха и предложиха миналата година.

И Тръмп са опита да въведе прагматичен подход в САЩ, отказа се от международните спогодби, опита се да ги замени с двустранни, но не успя?

Ако правим сравнението с г-н Тръмп, има нещо много важно като разлика. Г-н Тръмп се яви на изборите като кандидат на Републиканската партия. Това означава, че е минал и е шлифован от една стройна и ясна организация, утвърдена партийна структура. Там целият този процес е бил калибриран, нека да използвам това понятие, макар и нетипично за политиката. Колкото и да е бил ексцентричен, институциите му показаха, че той трябва да се съобразява с тях. Докато при г-н Петков нямаме такива условия, категорично. Ако там имаше насърчаване да се спазват ограниченията на закона, дали от Върховния съд, дали от собствената му партия, дали от Сената и Конгреса, без значение. Там имаше усилия да вкарат Тръмп в един порядък, който е утвърден и това е истинската държава, която е консервативна и която се съпротивлява срещу всеки опит да бъде променяна драматично и да бъдат нарушавани изконни правила. Докато тук политическата кариера на г-н Петков стартира с грубо погазване на основния закон, за което той бе или мълчаливо, или публично насърчаван и оправдаван. Това стана, забележете, от радващия се на втори мандат Румен Радев. Това е огромна разлика, защото ние се намираме в страна, където се поощрява анархистичното отношение към законите. Хората не ги приемат правилата, ако за някои има изключение, а г-н Петков започна като изключение.

Вицепрезидентът предупреди правителството, че няма 100 дни и ако не работи, правителството ще си отиде?

Не съм сигурен в европеидните му опити и характеристики. Мисля, че патронът на г-н Петков се движи по други орбити и съм изразявал мнение, че г-н Радев системно погазваше Конституцията, даже съм използвал израза - „изнасилваше я редовно“, даде картбланш на своето протеже – прокси да продължи да го прави, подкрепян зад гърба от цяла орда бивши служители на ДС, които определено не им допада като стил на поведение и мислене да се съобразяват със законите, защото те винаги са действали на ръба на закона и извън закона. Така че няма как да очакваме отрочето да не следва примера на баща си.

Наясно ли сме с капацитета на премиера?

Аз не съм сигурен, че сме наясно с капацитета на г-н Петков. Повечето хора се питат в момента какъв е умственият му капацитет и второ не е ли по-важен умственият капацитет на г-н Асен Василев, защото, доколкото виждам, той е обрано казано главата на тялото. От друга страна, както няколко пъти преди и след изборите стана ясно, г-н Василев също носи петното на проблемния интегритет, на неморалността, за което е обвиняван от партньора си от Дания, която се слави с високата степен на коректност към нормите. Датският му партньор употреби израза – „умен, но неморален“, ако цитирам правилно. Получава се една много странна комбинация. Като добавим и двете проксита в силовите министерства на г-н Радев, честно да ви кажа, капацитет е трудно да се определи, зависи за какво и зависи от целите, защото за някои сигурно ще имат капацитет, за други, които  хората очакват или те декларират, не съм сигурен, например, еврозоната! Няма как и не е нужно да си завършил публична администрация в Харвард или икономика в УНСС, аз съм завършил „Организационна психология“, където имаше много икономически дисциплини и много добре знам, че няма как принципът на мечо Пух – „колкото повече, толкова повече“, да се прилага в икономиката, просто е невъзможно.

За сложната конфигурация у нас един приятел използва метафората – „неомарксисти, неокомунисти, анархисти и обикновени чекисти, водени от резидент, управляват България“. При тези силно популистки очаквания във всяка една посока да се налива по много, това означава единствено много заеми, лош баланс на държавните сметки, съответно влошени показатели за дефицит, инфлация и т.н., което виждаме, че се случва месец и нещо, след като те поеха управлението.

Остава ни да не си мълчим, че сме сбъркали?

Още се топят мазнинките, казваше предишният министър-председател, начело на редовен кабинет. Сигурен съм, че много хора, когато са ставали жертви на измами, споменах за „Понзи схема“, те си мълчаха и криеха, защото ги е срам. Ако нещата не се случат, знам че публиката е много поляризирана и ако кажа нещо срещу избора на тези хора, сигурно ще избълват неистини и обиди, само и само да ме заглушат.

Аз се старая да говоря обективно и твърдя, че моята мотивация и на който и да било човек, колкото и да е пристрастен, тя не може да бъде да се вещае провал. В случая залогът е много голям. Колкото и да ми е приятно да съм познал за някои неща, които изразявах и публично, никак не ми е приятно в един момент джобът ми да отънее до степен да не мога да си покривам сметките или да се тревожа за ежедневните си нужди, а много сериозно сме се засилили към външно и вътрешно-политически грешки и провали, които ще ни костват много.

Много хора точат зъби срещу Гешев за съдебната реформа, но наскоро гледах няколко онлайн проучвания и според тях това не е сред приоритетите на хората. Съдебната реформа, която се изчерпва с махането на Иван Гешев и диетата на Кирил Петков ни се предлагат от медиите, а интересът към темите е от 3 до 7%, особено с новата звезда на небосклона на правосъдието г-жа Надежда Йорданова. Няма зона, в която човек да се отпусне и да си каже поне тук нещата са наред. Може би в Министерството на спорта не е толкова тревожно, поне засега!  


Топ новини

виж още