Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
English

Новини, анализи, мнения - Tribune.bg

Меню
  1. Начало
  2. Мнения
  3. Гълъбинов пред Tribune.bg за 2022: Разходите ще превишават приходите, дефицитът ще се покрива със заеми

Мнения

Гълъбинов пред Tribune.bg за 2022: Разходите ще превишават приходите, дефицитът ще се покрива със заеми

Снимка:

Събитието в икономиката ни през 2021 г.?

Събитието, с което ще свързваме годината, макар да се случи в края й, е обявяването на мораториума и замразяване на цените на електроенергията. Това не се беше случвало, откакто имахме мораториум по външния дълг през 1990г. или други опити за временно спиране на различни задължения от страна на държавата и други стопански субекти. При всички положения проблемът с цените на електроенергията е голям, той е общоевропейски. В Брюксел бяха набелязани някои мерки, които се свързват с по-добро проследяване и контрол на механизмите, по които работят пазарите на европейските държави. Тук има известен резерв, за да няма място за пазарни манипулации и злоупотреби, за да функционира този европейски пазар по един по-справедлив и прозрачен начин. Другата област, която пак ЕК набеляза, е свързана с компенсационните механизми на държавите-членки за домакинствата и фирмите, като се идентифицират енергийнобедните сред тях. Целта е с този диференциран подход да се помогне на нуждаещите се, за да се насърчат домакинствата и бизнеса да използват енергийноспестяващи технологии.

Друг механизъм, който очерта ЕК, е да се помисли в различните държави за данъчни облекчения. В този смисъл е и предложението за намаляване на ДДС за електроенергията, ДДС да стане, например, наполовина. Има го в различни държави, това може да стане и в България – да се намали ДДС-то на електроенергията като временна мярка.

Като заговорихме за данъчните приходи, трябва да отбележим, че Бюджет 2022 тепърва ще се формира, а партиите от коалицията направиха предизборно много обещания, събрани в онези 180 листа на програмата на кабинета „Петков“?

Ако проследим предизборните обещания, а после и предложенията по време на консултациите между партиите от коалицията, ще разберем, че тези предложения предполагат много по-висока преразпределителна функция на държавата, вероятно вървим към 40% преразпределение на БВП от държавата, които ще отидат по пера за различни разходи в новия бюджет. В същото време се очертава тези разходи трайно да превишават собствените приходи на бюджета, които се изразяват в данъчни приходи от такси, мита, глоби, акцизи, ДДС и др. налози, събирани през календарната година. При такова превишаване на разходите над приходите съответно този бюджетен дефицит се покрива от заемни средства по линия ва вътрешни заеми с емитирането на ДЦК от държавата, така и с теглене на външни заеми с емитирането на еврооблигации на международните капиталови пазари. Тук е важен балансът, така че бюджетният ни дефицит да не излиза извън рамките за влизането ни в еврозоната. Ние от миналата година сме членове на предверието и искаме да станем пълноправен член в следващите от 3-5 години. Бюджетният ни дефицит трябва да е не повече от 3%, а освен това трябва да отговаряме и на критерия, свързан с инфлацията. Инфлацията у нас не бива да се отклонява съществено от инфлацията средно в страните от еврозоната. Другият важен количествен критерий е да имаме добро съотношение на държавен дълг към БВП.

А Планът за възстановяване, който е на поправителен?

Планът за възстановяване през тази година вече закъсня с шест месеца и това е важно уточнение, когато правим прогнози. Наскоро получихме и бележки по този План за възстановяване от ЕК, като имаме възможност в следващите месец или два да ги отстраним, за да може той повторно да бъде разгледан и евентуално одобрен. След това бихме имали възможност да получаваме първите суми по одобрените проекти от средата на следващата година. Това ще влезе като подкрепа на икономиката ни като евроресурси. Те не влизат директно в бюджета. Конкретните проекти, обаче, създават възможност за нови работни места, инвестиции, за увеличен търговски оборот, плащане на данъци и осигуровки. Ние не би следвало да се бавим повече с този план.

Известният инвестиционен гуру Джим Роджърс твърди, че доминацията на долара е към края си. Това как ще повлияе на еврото и на световните финанси?

Преди да вземем каквото и да е инвестиционно решение е добре да направим кратка справка как са се движили пазарите. Аз не смятам, че е изчерпан потенциалът на американския долар като първа международна валута, тъй като в долари се правят основно плащанията в енергийния сектор – петрол, газ, минерални ресурси. С долари се търгува на борсите за суровини и т.н. Докато по-голямата част от международната търговия като разплащания се извършва в американски долари, то би следвало да не очакваме да се изчерпи потенциалът на тази валута, като отчитаме, че доларът успешно е конкуриран от еврото. В евро се извършват над 25% от международните транзакции и тенденцията е да се стигне до 30%. Голям дял съответно заемат и разплащанията в криптовалути, например, в биткойни, но все още те са значително по-малко. Така че аз не бих побързал да разпродам активи в долари, ако имам такива.

А как ще се развива икономиката на нашите съседи в Турция? Техният президент заяви, че е свалял инфлацията до 4% и пак ще го направи, реалистично ли е?

Да се свали инфлацията самоцелно, може да се постигне със средства, които биха увредили други макроикономически показатели. Ако се сваля инфлацията с цената на продължаваща девалвация на националната валута, на продължаващо обедняване на населението, то би било възможно да се продължава с такава монетарна политика, но тя е в обратната посока на това, което се предприема в международен план. Когато имаме висока инфлация, често срещано е и предстои да го наблюдаваме, примерно за американската инфлация, как ФЕД постепенно ще подтикне пазара за увеличение на лихвите, първо краткосрочните, а после и дългосрочните лихвени нива. Да се прави обратното, при висока инфлация да се намаляват лихвите, едва ли би довело до устойчив резултат. По-скоро ще се постигнат някои краткосрочни цели и нива, но те са временни и като цяло увреждат макроикономическите показатели на икономиката на дадената държава, в случая Турция. Може би ще има промяна в политиката на Турската централна банка, така че да се стабилизира курса на лирата, а оттам с монетарната и инвестиционната политика да започне едно стабилизиране на цените и на доходите на населението. В момента може би ще сме свидетели на социално напрежение в съседна Турция поради устойчивото падане на доходите в последните три години.  

 


Топ новини

виж още

Актуална тема