Румен Гълъбинов: С обезценяването на лирата Ердоган ще изстиска максимума от евтиния експортен потенциал

Изпадналата в криза турска лира бележи исторически антирекорди. Лошо стечение или планирани действия са турското правителство обезценяват валутата? И как ставащото в южната ни съседка се отразява на българската икономика? Питаме икономиста Румен Гълъбинов.

Какво се случва с лирата и как започна всичко?

- Падането на турската лира не е отскоро. Обезценяването на лирата е от 2-3 години. Това като процес започна преди появата на ковид. То започна от 2019 г. Само че тогава имаше различни обяснения. Някои бяха, че след края на големите инфраструктурни проекти в Турция, които гарантираха голяма заетост и висока добавена стойност в цялата икономика на страната, е налице отлив на инвестиции. Друго обяснение е, че заради ковид се прекъснаха връзките в икономиката и като негативни последици се отбелязва намаляването на ръста на икономиката, забавяне на икономическият растеж и оттам следват и неблагополучията за самата национална валута.

Има и трето обяснение, чисто техническо, за начина, по който финансите на страната се управляват от Турската национална банка. Има експерти, които казват, че управлението не е добро и има политическо вмешателство, че Министерството на финансите и ръководството на Турската централна банка търпят политическо вмешателство. Сигналите, обаче, които излъчва ФЕД и които ще трябва да вземе и ЕЦБ са в обратната посока - евентуално със затягане на кранчето за изкупуване на държавните дългове и постепенно да се насърчат лихвите да се вдигат, и краткосрочните, и дългосрочните лихви. На фона на това да се прави обратното, едва ли може да се очаква добър резултат!

Казват, че експортно ориентирани компании, близки до властта, били много печеливши в Турция?

Това е краткосрочен хоризонт, да не кажа опасно краткосрочен, т.е. някой прави пари за 3-6 месеца, а после години наред това се отразява на заетите. Да, турската икономика става експортно по-конкурентна, но за сметка на обедняването на населението. Все пак целта е икономиката да е конкурентна, но и да се замогва населението.

Защо турският президент казва, че няма да повишава лихвите при 20-30% инфлация?

С краткосрочен хоризонт, той едва ли е убеден, че не трябва изобщо да ги увеличава. Но просто иска да устиска още известно време и да изстиска максимума от този евтин експортен потенциал, вероятно, ако тук визираме големи бизнес интереси в Турция, които са свързани с експортната индустрия.

Как нас ни касае това, освен евтиния пазар в Одрин – в кръга на шегата?

Пазарът в Одрин е вътрешен пазар, той не е експортен. При експортната индустрия говорим за съвсем други неща, имащи отношение към външно-търговското салдо на Турция.

Ние също имаме лека индустрия, изнасяме?

По отношение на нещата, за които се конкурираме с Турция, а това са по-евтини стоки, които нямат голяма добавена стойност, ние ставаме още по-зле, защото ставаме още по-неконкурентни. Има, обаче, турски фирми, които са изнесли у нас производството си на авточасти, но те, едва ли, ще си изтеглят инвестициите от България, за да се върнат обратно в Турция. Те са се установили тук, изнасят за трети страни. По-скоро за откриването на нов завод тук биха се въздържали.

Докато спре свободното падане на турската лира?

Според мен те ще започнат да вдигат лихвите, като видят какво ще направи ФЕД, защото турската лира е по-зависима от долара, отколкото от еврото, все още. Въпреки че Турция е голям партньор на ЕС и има голям износ за европейските държави, но в платежният им баланс преобладават доларовите позиции – за енергоносители и др. Турция още е нетен вносител на енергия и енергоносители. Може би ще станат износител един ден, като си направят атомните централи, а ние обратно – от износител ще станем вносител. ФЕД е дал някакви сигнали, след шест месеца, може би юни, ще се разбере в САЩ накъде вървят лихвите и Ердоган, и Турската централна банка ще си дадат сметка, че не могат да се опъват и ще трябва да следват глобалните тенденции.

Интересно е за следващите шест месеца къде ще отиде лирата?

Излизат инвеститори, продават бизнес. Другото, което ни касае, е, че ние, макар и малка икономика, можем да разчитаме на еврофондовете, докато при Турция не е така. Тя може да разчита на МВФ, Световната банка и някаква помощ от ЕС за мигрантите. Друга възможност е Китай.

Ако излизат някои фирми от пазара, могат да бъдат сменени от китайски?

Може, да. Китай, между другото, много търгуват с Турция. За Азия се изнасят турските облицовъчни камъни, турският мрамор от кариерите в Малоазиатската част. Другият вариант за Китай е да купува тези строителни материали от Италия, но там цената ще е друга. Освен това, една голяма част от автомобилното производство в Турция също се изнася за Китай, за азиатския пазар после. Логистиката е по-лесна по-нататък, това се отчете и от Фолксваген, когато избираше площадка в региона за новия си завод.

Турция ще затвърди позициите си на врата към Азия?

Тя отдавна е. Неслучайно много поскъпнаха и имотите там. Налице е голямо азиатско търсене в Истанбул, например. Арабите традиционно си купуваха имоти, но вече и от други азиатски инвеститори се купуват имоти, защото те го виждат като своя дългосрочна перспектива за връзка към Европа.

Интересна е играта на Ердоган?!

Той е като птицата Феникс. Те му приписват хиляди грехове, но той оцелява.