Румен Христов: 10 ноември 1989 г. беше дворцов преврат: вуйчото на новия кмет на София наследи Тодор Живков

Те харесват национализацията, явно. Силни са в нея

За равносметката 34 години след прехода към демокрация у нас на 10-ти ноември 1989 г. Tribune.bg разговаря с депутата от ГЕРБ-СДС Румен Христов.

Г-н Христов, каква е равносметката 34 години след прехода към демокрация на 10-ти ноември 1989 г.? На последните избори дясното у нас беше изправено пред вариант ляв кандидат да управлява София?

Традиция стана на избори Десницата да се разделя, за съжаление. А иначе, равносметката е, че много от нещата, които бяха поставени  като големи задачи пред демократичната общност, бяха изпълнени. Но имаше и много разочарования, защото хората от митингите, които имаха голяма вяра, че животът ще се улесни по-бързо и много по-скоро, не се случи. Затова вина имаме и ние, политиците в дясно. Иначе за мен 10-и ноември е един дворцов преврат. Тогава вуйчото на новоизбрания кмет на София, ако бъде потвърден от съда, става наследник на Тодор Живков. Това се случи – дворцов преврат.

То идеите за реформи в столицата на новия кмет също напомнят за соцвремената – от екипа му предлагат да се изземват от собствениците им необитаемите жилища в София и общината да се разпорежда с тях!?

Те харесват национализацията, явно. Силни са в нея. Знаете как отнеха собствеността на българските предприемачи, как бяха разселени хора в страната след 9-и септември и сега се връщат отново към тези стари рецидиви -  нещо, което е ужасно. Най-малкото в Конституцията пише, че частната собственост у нас е неприкосновена. Да говорим, че ако не си ползваш електромера няколко месеца, общината може да сложи ръка на имота ти, е просто ужасно. Няма да го допуснем, но самият факт накъде е насочено мисленето на хората от екипа на спечелилия, ни дава основание да се притесняваме какво ще бъде управлението на София.

Още нещо, ако имате втори автомобил, данъкът му ще е по-голям, т.е. пак ни определят нуждите - един автомобил, едно жилище?

Да, типично по социалистически и по комунистически – всички еднакво бедни и равни. Но и тогава нямаше равенство, защото хората навърха бяха по-равни, караха западни автомобили, почиваха на Запад, иззеха имотите на репресираните.

Иззеха имотите и на много съюзи и кооперации!

Да, така че наглостта продължава. Внуците на тези, които загробиха България през тези 45 години и които физически унищожиха цвета на интелигенцията на българската нация, продължават да бъдат толкова нагли.