Руско радио се пита: Подходяща ли е демокрацията от западен тип за българския народ?

Дали мнозинството в българското общество не би предпочело руския модел на еднолично авторитарно управление?

Източник: „Радио Свобода“, автор за руската редакция - Генадий Габриелян, който е и кореспондент на „Новая газета“ за Балканите

Някои българи се шегуват, че „хунтата“ е дошла на власт в страната им. Всъщност двата висши държавни поста в България сега се заемат от военните, макар и в резерв. Това са президентът Румен Радев - генерал-майор, бивш командир на ВВС на страната, и бригаден генерал Стефан Янев, назначен от него за министър-председател, президентски съветник по сигурност и отбрана, а преди това - военен аташе на посолството в Съединените щати. Въпреки че е трудно да наречем това сериозно военно управление, възможно е то да доведе до драстична промяна във вътрешната и външната политика на България към проруска посока.

Точният момент, в който „хунтата“ ще престане да съществува е известен: веднага след предсрочните парламентарни избори, насрочени за 11 юли. Предишните, проведени на 4 април, доведоха политическата система на страната в хаос. Шестте партии, които стигнаха до парламента, се оказаха неспособни да формират каквато и да било коалиция и да съставят правителство. С разпускането на най-кратко съществувалия парламент в най-новата история на България, което в съответствие с конституцията, и назначаването на временни министри - членове на „служебен“ кабинет, президентът Радев, който няма прерогативи  в изпълнителна власт, се опитва да демонтира сегашната система.

През последните дванадесет години, с кратки прекъсвания, партия ГЕРБ (Граждани за европейско развитие на България) и нейния дългогодишен лидер, се придържаха към прозападната външна политика.

Залезът на управлението на харизматичната Тиква, както понародному наричат Борисов заради особената форма на обръснатата у глава, започна миналата година, след появата на снимки на нощното шкафче на премиера, пълни с едри евро банкноти, златни кюлчета и по абсолютно каубойски начин оставен пистолет до възглавницата на леглото му. Ясно обяснение на тази мизансцена не последва. След всичко това отявленият политически опонент на Борисов - Радев, който беше избран за президент с подкрепата на наследницата на комунистите, Българската социалистическа партия (БСП), енергично подкрепи масовото протестно движение през лятото на 2020 г., което премина под лозунга „Долу мафията!”, което Радев всъщност сам е измислил.

Десетки хиляди граждани излязоха на площадите, водени от враждебност и непримиримостта към прогресиращата в страната  корупция и разгула на българските олигарси. Липсата на воля за реформи и борба с корупцията, казва Радев, методичното  игнориране на закона и липса на морал доведе до парализа на социалните институции. Той, президентът, символично оттегли от правителството своето доверие - това не би могло да има никакви правни последици, но жестът остава в историята. Вярно е, че протестното движение, от което се очакваше да постигне ефектът на „цветна революция“, завърши с фиаско: протестиращите нямаха възможност да разчитат на зрели социални структури и нови лидери.

И ето сега Румен Радев, известен с проруската си ориентация, има възможност, разкривайки тайното споразумение на бившата управляваща партия с олигархичния капитал, да насърчи левите сили, близки до президента, да постигнат своето отмъщение. Подмяната на ръководни кадри в министерства и местни административни органи се извършва от лицата в служебния кабинет, изцяло контролиран от Радев. Въпреки съпротивата на българската разузнавателна общност, президентът уволни Димитър Георгиев, директор на Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС). Според официалната формулировка това е направено поради "политическа мотивация" и "дискредитиране на службата". Противниците на временното правителство твърдят, че истинската причина е отмъщението за разкритията на руската шпионска мрежа през април тази година. Един от българските офицери, прихванат през април, е човек на служебния премиер Янев, според Атлантическия съвет на България. „Отсега нататък никой в България вече няма да разкрива руски шпиони“, каза бившият премиер Бойко Борисов.

Но това не е всичко. Сменени са областните управители на почти всички 28 региона на страната. За министър на вътрешните работи е назначен Бойко Рашков – в миналото депутат от БСП в Народното събрание, беше освободен главният секретар на МВР, който отговаря за професионалната подготовка в министерството. Георги Панайотов, бивши постоянен представител на България в ООН, който на времето е завършил магистратурата по политология в МГИМО, стана министър на отбраната. Министерството на външните работи пое дипломатът от кариерата Светлан Стоев, който е учил в Дипломатическата академия в Москва в началото на 90-те на минали век.

На фона на политическата офанзива на Радев опонентите му припомнят всички негови проруски стъпки към него. Например фактът, че президентът не каза нито дума за опита за отравяне с „Новичок“ на българския оръжеен търговец Емилиян Гебрев - дори когато българската прокуратура официално обвини в съпричастност към това руското военно разузнаване. Радев активно подкрепи решението - официално взето от правителството - да не се експулсират руски дипломати след отравянето на Скрипал през 2018 г ., като  президентът упорито и обстоятелствено говори след това за липсата на „неоспорими доказателства“. Българският президент не изрази възмущение по отношение на преследването на Алексей Навални. След като  служители на Министерството на отбраната и разузнаването, разкриха хора, шпионирали в полза на Москва, той, който е върховен главнокомандващ, замълча, а след това каза нещо подобно: а къде са гледали съответните държавни агенции, когато им е бил предоставен достъп до класифицирана информация? И накрая, Радев не коментира новооткритите обстоятелства около взривовете в българските военни заводи и складове, които отново бяха публично оповестени от прокуратурата. (Тя отново подозира, че военното разузнаване на Руската федерация е замесено в инцидентите, от които има загинали и пострадали).

Един от последните епизоди изглежда напълно анекдотичен. Участвайки в онлайн срещата в началото на май на върха на държавните глави на „Букурещката деветка“, обединяваща страните от източния фланг на НАТО (Унгария, България, Словакия, Чехия, Естония, Латвия, Литва, Полша и Румъния), Радев се присъедини към окончателна декларация, осъждаща Русия, по-специално, за „диверсионни действия“ на територията на Чешката република и България. В същото време президентът нарежда на своята администрация да публикува на уебсайта на Президентството съобщение за това събитие, в което Русия изобщо не е спомената.

Какво може да се случи на предсрочните избори през юли? На изборите през април откровено проруските партии в България се представиха изключително зле. Никоя от тях не успя да преодолее електоралната бариера за влизане в Народното събрание, освен това всички заедно не спечелиха дори два процента от броя на регистрираните избиратели. В играта е и БСП, известна най-вече със симпатиите си към Кремъл, но в същото време принадлежаща към българския истаблишмънт (към партиите на статуквото), която не оспорва членството на България в евроатлантически структури. В резултат на изборите през април тя преживя унизителен поражение, ставайки от втора в трета политическа сила в Народното събрание. Сега социалистите подписаха споразумение с партията „Алтернатива на българското възраждане“ (АБВ) на бившия президент Георги Първанов, гражданската платформа „Нормална държава“, за създаването на широка коалиция за участие в изборите.

Партия „Възраждане на отечеството“ под ръководството на Николай Малинов, който е разследван за шпионаж в полза на Русия, социалистическата партия „Български път“, „Българска прогресивна линия“ и партията на българските комунисти формираха друга коалиция, наречена „Ляв съюз за чиста и свята република“. Жан Виденов, лидер на БСП през 1991-1996 г. и министър-председател на България през 1995-1997 г., стана секретар на коалицията. Именно при неговото управление България преживя безпрецедентна финансова и икономическа криза.

Обединявайки се, предупреждава анализаторът Димитър Попов, на предсрочните избори русофилските партии ще се борят срещу това в бъдеще България да не бъде в Европа. За Румен Радев единомислието преди всичко по отношение на участието на страната в НАТО, е бита карта. Според Попов, с усилията на левицата въпросът за членството в НАТО може да бъде поставен на обществено обсъждане и дори да се стигне до референдум. Проевропейските хора в България сега представляват малко над 60%. Другата част от българите е продукт на продължителен комунистически експеримент,

в който на България е отредена ролята на васал в сферата на влияние на Москва. Съществуващият в българското общество разрив  има потенциал да събуди много спящи конфликти, казва анализаторът.

Социологическите изследвания показват, че 56% от българите не виждат заплаха от Русия, а 41% я възприемат като най-важния стратегически партньор, въпреки факта, че страната е в НАТО.

Друго проучване, проведено миналата година от български социолози, показа, че 70% от жителите на страната симпатизират на Владимир Путин и одобряват неговата политика. Дебатът за членството в НАТО може да доведе до по-радикално решение на въпроса, отбелязва Димитър Попов: Подходяща ли е демокрацията от западен тип за българския народ и дали мнозинството в българското общество не би предпочело руския модел на еднолично авторитарно управление?

Коментирайки резултатите от последната среща на върха на ЕС, на която се обсъждаше политиката на ЕС спрямо Русия, президентът Радев не даде отговор на въпроса дали България се чувства заплашена от Москва. 

Попитайте тези, които са изготвили доклада за заплахите за България, аз не съм го виждал, каза той.

Радев призова да се търсят „нови инструменти“ за работа с Русия. „Ние сме в режим на санкции от 2014 г. Нима това променя ли поведението (на Русия) към по-добро? Използваме ли всички инструменти, за да постигнем целите си по отношение на Русия? Това споделих и, мога да кажа, че и други лидери се съгласи с това: че трябва да търсим нови пътища, да прилагаме нови методи, чрез които да се постигне напредък.“

Мечтата на Кремъл е да създаде президентска република в България. Междувременно Росен Плевнелиев - президент на България през 2012-17 г., заяви, че предизборният щаб вече работи за втори мандат Румен Радев (президентските избори трябва да се проведат през ноември). Според Плевнелиев ролята на такъв щаб е приело именно сегашното „служебно“ правителство.