Руслан Стефанов: България е заложник на по-широк дебат за мигрантите в ЕС и вероятно няма да получи покана за Шенген

 

 

Трудно е да се предвиди какви ще са последствията. Тази геополитическа нестабилност започна по-рано с началото на военната операция на Русия в Украйна. Тези събития, които наблюдаваме в момента са част от този план. Китай не застана зад съществуващия ред на ООН. Той мълчаливо, но ясно подкрепя Русия в разрушаването на този ред. Това позволява да се създадат все повече точки на несигурност. За България това означава да погледне към своята сигурност, т.е. много по-ясно да поеме ангажимент за присъствието си в ЕС и НАТО. Що се касае за мигрантския натиск, нестабилността в Африка след поредните 6-7 преврата в различни страни от този континент ще го засили.

 

 

Да, веднага човек може да изреди по няколко огнища на сблъсъци в близки точки до нас. Оттам ще има миграция и това не е нещо ново. Това засилва натиска върху ЕС да приеме вътрешни правила за тази миграция - нещо, което не се случи и на последния Европейски съвет в Гранада, Испания. От своя страна това означава, че България най-вероятно няма да получи покана за Шенген, тъй като проблемът, който се опитват да решат и Австрия, и Холандия е по-широк - разпределение на мигрантите във вътрешността на съюза. България е заложник на този по-широк дебат, който се блокира от Унгария и Полша. Те не искат да приемат бежанци на своя територия.

 

 

Досега, с изключение на атентата в Бургас, взривовете в складовете с военна продукция се свързват с Русия. След последната терористичната вълна в Северна Африка това, което се случва сега в Близкия Изток, очевидно е агресия, насочена към Израел. Трябва да се потърсят общи отговори с участието и на Китай, тъй като всички страни са заинтересовани от сваляне на напрежението в региона. Разбира се, нивото на защита трябва да се увеличи. Нормално е и България да вземе мерки, но аз смятам, че те вече се провеждат.

 

 

В момента той е в стихийна фаза, когато има бърза и силна ескалация. Нападението се случи в момент, когато процесът в региона вървеше в обратна посока - към мирни споразумения. Както възстановяването на дипломатическите отношения на Иран и Саудитска Арабия се случи по инициатива на Китай, така подобряването на отношенията на Израел със Саудитска Арабия бе инициатива на САЩ. Несъмнено с това се свързва и факта, че Израел бе неподготвен за атаката, защото участваше в процес на деескалация на напрежението в региона. Затова е много трудно да се прогнозира развитието на конфликта, но сега е ясно, че ще има ескалация в следващите седмици, а после какво ще се случи е въпрос и на исторически опит, който ни показва, че конфликтът ще бъде овладян и ще спре.

 

 

И Сирия, и Иран, и Русия, за които се смята, че могат да бъдат геополитически насърчители, нямат възможности за това. Големият въпрос тук е за отговорността на Китай.

 

 

Китай е страната, която може да наклони позициите на враждуващите евреи и палестинци към деескалация на конфликта. Очаква се Пекин да поеме отговорност за глобален мир, а не само да декларира, че работи за него. Страните стават лидери, когато поемат отговорност за нещо и активно се ангажират да работят в тази посока.