С куршуми, затвор и огън: Анатомия на антибългарската хистерия в РСМ

Това, което се случва днес в Република Северна Македония, спрямо хората с българско самосъзнание, отдавна премина границите на „съседски търкания“ или „дипломатическо недоразумение“. Това е открит, институционализиран терор, захранван от държавна омраза и изпълняван с примитивна агресия. Докато Скопие лицемерно декларира европейски амбиции, на терен то прилага методи, присъщи на тоталитарните режими от миналия век.

Когато една държава допусне млад човек да бъде жестоко пребит на улицата само защото публично е заявил, че е българин, тя губи правото си да се нарича демократична. През януари 2023 г. секретарят на българския клуб в Охрид Християн Пендиков бе премазан от бой с потрошена челюст.

За биячите това беше „героизъм“, а за властите в Скопие — невинен битов инцидент. Този случаен или планиран акт на жестокост показва едно: да си българин в РСМ означава да нямаш гаранция за физическото си оцеляване

Палежът в Битоля - подпалвачът на Културния център „Иван Михайлов“ — местният певец Ламбе Алабаковски — не просто избегна реално наказание, той бе издигнат в национален герой. Властите дадоха ясен сигнал: „Палете български имоти, няма да има последствия!“

Вместо да преследва престъпниците с пистолетите и тубите бензин, съдебната система в Скопие насочи целия си ресурс срещу председателя на клуба в Битоля Люпчо Георгиевски. Този човек бе осъден за уж „абсурдни прояви на расизъм и ксенофобия“ само заради исторически цитати във Facebook. Това не е правосъдие — това е инквизиция срещу българското съзнание!

Най-пресният пример за това как полиция, прокуратура и съд в РСМ се превръщат в бухалка срещу българите, е казусът с Ива Михайлова.

Властите в Скопие задействаха международни заповеди за арест и искания за екстрадиция с едничката цел да смачкат и унижат една жена, осмелила се да потърси спасение и защита в България. Съдът в Кочани светкавично издаде заповед за арест, показвайки за пореден път как цялата държавна машина на РСМ се мобилизира светкавично, когато трябва да се преследва българин, но е сляпа и глуха, когато българи биват бити и обстрелвани.

Българските журналисти, опитващи се да си вършат работата в РСМ, биват третирани като вражески агенти. Блокиране на границите, физически заплахи на терен, публично линчуване в социалните мрежи и „черни списъци“ за забрана за влизане — това е „медийната свобода“ по македонски. Скопие се страхува от обектива на камерата, защото истината за репресиите разрушава фалшивата им пропагандна кула.

Днешният вандализъм, всъщност не е нов — той е пряко продължение на кървавата дебългаризация, започната от югославския тоталитаризъм и, за съжаление, подпомогната от предателската политика на комунистическия режим в България.

Нека ви припомня „Кървавата Коледа“ 1945 г.

На 6 –7 януари 1945 г. избухват войнишките бунтове в Скопие и Щип, когато войниците отказват да заминат за Сремския фронт и да защитават Сърбия, а искат марш към Солун за обединение на Македония. Те биват разоръжени, арестувани и вкарани в подземията на Скопското кале. На самия коледен ден — 7 януари 1945 г. — по предварително изготвени списъци започват масови екзекуции и репресии без съд и присъда срещу видни българи (интелигенция, кметове, учители, свещеници) из цяла Вардарска Македония.  Тази дата отбелязва началото на дългогодишен систематичен процес на репресии и прочистване на българското самосъзнание в Титова Югославия. 

Режимът на Тито избива без съд и присъда хиляди българи. Десетки хиляди са изпратени да гният в затвора „Идризово“ и концлагера „Голи оток“ само заради думите „Аз съм българин“.

На мястото на вековната българска култура бе измислена нова нация, кодифицирана с чужда графика и изкуствено насадена с огън и меч.

Под директен натиск от Москва (Сталин) и Белград (Тито), комунистическият режим на Георги Димитров извършва национално предателство.

Българите в Пиринския край са принудени насила да се записват като „македонци“ в личните си карти. Влизат сръбско-македонски учители, които да заличават българската история.

Всеки, който се противопоставя, е интерниран, арестуван или бит. Тази престъпна политика спира едва през 1948 г. с разрива между Сталин и Тито, но нанесените щети върху съзнанието на хората остават да кървят и до днес.

Днес РСМ иска да влезе в Европейския съюз, пренасяйки със себе си цялата тоталитарна методология от времето на Тито. Докато в Скопие българите биват пребивани, съдени и преследвани, а историческата истина се подменя с омраза, никакви преговори за членство не могат и не трябва да бъдат провеждани. Време е за категоричен отпор срещу антибългарската хистерия!