С „магия“ политиците накараха дефицитът да изчезне и Гърция прие еврото, но за 10 години стигна до банкрут

Проектобюджетът на България за 2025 година е с 3% дефицит, въпреки че политици и икономисти алармират, че реалното число без скалъпване на приходите може да е тройно по-високо. Числото „три“ в момента е сакрално, защото записването на по-висока стойност на дупката в хазната ще задраска всякакви надежди за еврозоната догодина. Няколко са изискванията за присъединяване на еврото и на хартия в момента страната ни не влиза единствено в условието за ценовата стабилност. Пристъпването на прага на 3-процентния дефицит ще отвори втори проблем – неизпълнение и на критерия за стабилни и устойчиви публични финанси.

Затова и Министерство на финансите са готови на всякакви трикове, да не закачат трите процента, въпреки че самите политици вече наричат бюджета фалшив и измислен и изглежда нямат планове да го обсъждат в сегашния му вид преди празниците.

Ако се стигне до приемане в еврозоната, България няма да е първата държава, която си е послужила с фокуснически трикове, за да покрие нужните ѝ стойности. Досега обаче „изнасилването“ на числата цялостно е давало обратен ефект.

Гърция стана член на eврозоната през 2001 г., покривайки перфектно всички критерии, включително инфлация, дълг и дефицит. Само няколко години по-късно се оказа, че нещата са стояли по доста различен начин. През 2012 г.  Алън Литъл в анализ за BBC News разказа за „ловкостта на ръцете на гръцките фокусници-статистици“.

„Наричахме шефа на статистическата агенция на Гърция „магьосника“, защото можеше да накара всичко да изчезне. Той накара инфлацията да изчезне. И след това накара дефицитът да изчезне“, спомня в интервю за медията гръцкият икономист Миранда Хафа, която през 90-те работела за инвестиционна къща в Лондон, наблюдавайки от разстояние как родната ѝ Гърция се подготвя за членство в еврозоната.

Според нея, икономиката на страната ѝ не е била готова, а статистиката, която нейното правителство публикувала, не отразявала реалността.

Авторът напомня, че правилото за 3% е заложено още от 1992 г. в Договора от Маастрихт и е един от фундаментите, върху които се гради еврото. А на Гърция се налага да подправя книжата, за да се присъедини към клуба.

 Как работи тази „магия“?

„Вземете гръцката държавна железница. Тя губеше милиард евро годишно. Гръцката железница имаше повече служители, отколкото пътници. Бивш министър, Стефанос Манос, каза публично по това време, че ще бъде по-евтино да изпратим всички пътници всички с такси. Властите използваха хитър фокус, за да накарат проблема да изчезне. Железопътната компания издаде акции, които правителството да купи. Така че това беше отчетено не като разход, а като финансова транзакция. И не фигурираше в бюджетната равносметка. Така Гърция изпълни критериите от Маастрихт и беше приета в еврозоната на 1 януари 2001 г. - но до 2004 г. измамата стана прозрачна“, разказва Хафа.

През същата година беше избрано ново, дясноцентристко правителство. Петер Дукас беше назначен за министър на финансите. Той изпада в крайност, защото е отчаян да види какво е истинското състояние на хазната, а не публично афишираното.

„Поканих висшите служители на министерството и ги помолих да ми дадат подробности за бюджета, който беше приет миналия декември, два месеца и половина преди да встъпим в длъжност. Казах „не се тревожете за разследвания или нещо подобно, просто ми разкажете истинската история“, разказва по-късно той.

Разликата между обявения дефицит и реалния се оказва огромна – около 7% от БВП.

„В бюджета беше посочено, че дефицитът е 1,5%. Реалната дупка беше 8,3%“, казва той.

Министърът обявява, че ситуацията е тревожна и трябва да започнат да съкращават. Това се случва три години след приемане на еврото и няколко години преди да удари истинската криза.

Плановете на министъра за бюджетни съкращения биват отрязани в зародиш: „Отговорът, който получих тогава, беше „слушайте, имаме Олимпийски игри след няколко месеца и не можем да разстроим цялото население и да допуснем да правят стачки и някакви такива точно преди Олимпийските игри“.

Така, вместо да реформира публичните си финанси, Гърция поема по много грешен път: тегли заем след заем, за да покрие дефицита. А банките се нареждат на опашка и се надпреварват да отпускат заеми на Гърция.

Пазарите не вярват, че има риск от фалит, тъй като валутата на Гърция, еврото, е закачена към Германия. Така Гърция към онзи момент се отпуска още повече да взема евтини заеми при много ниски лихви – същите, каквито биха били и за Германия.

Пазарите „проспиват“ дълговите планини, които се натрупват в Гърция и подценяват риска.

Междувременно големите страни като Франция и Германия сами не спазват собствените си правила, което дава лош пример и на държави като Гърция, които не виждат защо да спазват дисциплина.

„Имаше натиск, но не са ни дишали във врата. Всеки, който можеше да прочете числата, можеше да види, че числата са изкривени“, разказва Петер Дукас за онзи период.

Гърция беше ударена от кризата на държавния дълг след световната финансова криза от 2007–2008 г. Гръцката икономика претърпя най-дългата рецесия от която и да е напреднала смесена икономика до момента и стана първата развита страна, чийто фондов пазар беше понижен до този на нововъзникващ пазар. Населението усети кризата след поредица от внезапни реформи и мерки на строги икономии, които доведоха до обедняване и загуба на доходи и имущество за домакинствата и фалити за бизнеса.