С номинацията на Бойко Рашков за председател, Кирил Петков готви ликвидирането на КПКОНПИ

Закъснелият проектозакон за Антикорупционната комисия показва или пълно неразбиране на смисъла на правовата държава, или тежки зависимости

Дойде време за голямото надцакване между партиите и персоналните играчи в политиката. На вълната на съдебната реформа Четворната коалиция се издигна до властта, при всеки спор за висок държавен пост здравата се разклащаше, а след разрива с  „Има такъв народ“ се килна и е въпрос на часове да рухне.

Не е чудно, че някои нови депутати се спасяват поединично или на групи в опит да се закрепят на борда. Чудно и странно е как други персони, известни на публиката от не една и две петилетки, като следователя Бойко Атанасов и вътрешният министър Бойко Рашков, станаха лица на Промяната. Единият постоянно е кандидат за висши магистратски длъжности (за последно Атанасов се включи в надпреварата за член на ВСС, но очаквано я загуби, а успоредно с това бе издигнат за шеф на КПКОНПИ и от „Възраждане“), а другият се оказа единствената номинация на „Продължаваме промяната“ (ПП) за шеф на КПКОНПИ. Интересно е как двамата „ща смачкат гръбнака на корупцията“, след като за толкова години, прекарани в съдебната система или извън нея, не са успели дори да я спънат.

Рашков и Атанасов обаче не крият амбициите си. В едно от многото интервюта през последните дни Рашков заяви, че вече има идея откъде може да намери „подготвени хора за работа“ в Антикорупционната комисия, което е недвусмислен намек, че смята сегашните служители там за неподготвени и ако получи картбланш, ще има чистка не само по върховете ѝ. Няма обаче нищо по-ретроградно и вредно от поредна серия политически метли, при които под благовидни предлози доказани експерти се сменят с „нови“ хора, „наши“ и „надеждни“ за някого, но не за страната.

Проектозаконът за КПКОНПИ пък се оказа поредният провал в законотворческата дейност на „новите“ политици след българското копие на „Магнитски“ и промените в Закона за съдебната власт за закриването на специализирания съд и прокуратурата. Близката история не помни случай, при който и Висшият съдебен съвет, и главният прокурор да искат тълкуване на приети от парламента законови промени заради пропуски, неясноти и явна невъзможност измененията, свързани със спецправосъдието и прехвърлянето на делата им, да бъдат приложени така, както депутатите са ги гласували. 

Чакахме 6 месеца новия закон за КПКОНПИ и какво ни сервираха? Две блюда, сготвени със стари продукти по объркани рецепти, които намирисват и може да се окажат токсични.  Първата рецепта за реформа е  Комисията да се раздели на две, едната да поеме противодействието на корупцията, а другата - конфискацията на незаконно придобито имущество. Идея, лансирана още при служебните правителства, която незнайно защо е втасвала 6 месеца. 

Втората е в КПКОНПИ да има разследващи инспектори със свръхправомощия, които да извършват разследване по НПК на десетки видове престъпления (включени в одобрен още през 2017 г.  от Върховния касационен съд класификатор на Единен каталог на корупционните престъпления), така че Комисията да се превърне в нещо като втора прокуратура. Разследващите инспектори хем ще могат да извършват оперативно-издирвателна  дейност и да действат при неотложност (сега това е в обхвата на МВР), хем ще имат право да обжалват отказите за образуване на досъдебно производство от прокурорите, които по закон осъществяват ръководство и надзор на разследването. Широкият кръг от правомощия говори за опит за съсредоточаване на власт и ресурси, които биха превърнали Комисията в „бухалка“, а нали обещанията бяха бухалки да няма. Не е случайно, че Рашков упорито отрича тези намерения на вносителите от „Продължаваме промяната“. Както се казва в такива моменти – не е важно какво ти говорят, важно е какво вършат. И за да не бъде късно, най-добре е изобщо да не се стига до поредните законодателни експерименти.

Показателно е, че проектозаконът за Антикорупционната комисия бе остро критикуван и от ИТН, и от депутати от други партии, противници на модела „ГЕРБ“. Бившият председател на парламента Ива Митева каза: „Този закон е пример как не се прави законодателство… Тук просто един  председател (на КПКОНПИ-бел.ред.) ще прави каквото си иска. Трябва да се работи професионално. Кое не е противоконституционно от първия ден, което сме приели?“ Тошко Йорданов обяви, че ПП искат „собствен Гешев, което е също толкова неморално, колкото това, което направиха ГЕРБ и ДПС“.  Критики не спести дори и Атанас Славов от „Демократична България“, с които се разбра, че консултации изобщо не са правени по отношение на предложените текстове. Славов постави въпроса как отсега нататък ще се събират гласове по принципни и важни теми, част от коалиционното споразумение, или просто ще се пускам законопроекти в пленарна зала и ще „се надяваме по някакъв мистичен, почти трансцедентен начин да възникне воля, която да ги подкрепя“. Обиграната в политиката Татяна Дончева пък директно заяви: „Бойко Рашков за шеф на КПКОНПИ беше една импровизация…КПКОНПИ не може да замести прокуратурата и управляващите се занимават с глупости“.

  Смущаваща е мудността и липсата на диалогичност при подготовката на проектозаконите и скоростта, с която те се внасят при промяна на политическата ситуация, за да закърпят пробойните или да захлупят гафове на управлението. Това показва тотален провал на правосъдния министър Надежда Йорданова. Заден даде дори и бившият правосъден министър Иван Демерджиев, чието име преди време бе спрягано за председател на КПКОНПИ. Той заяви, че сега, дори да му предложат поста, не би приел, докато не се гласува „закон, който да създава правилата“.

Изборът на кадри, които да прокарват писаните на парче закони и да ги изпълняват, остава впечатлението, че решенията не идват от хора с експертиза след дебати и анализ на практиката, а се вземат при липса на прозрачност, напълно задкулисно и то в последния момент, както се казва „в 12 без 5“. Проектозаконът за КПКОНПИ и спорните номинации за неин шеф, макар и неофициални, показват, че сред политиците от доскорошното мнозинство цари или пълно неразбиране на смисъла на правовата държава или има тежки зависимости, от които трудно се излиза.   

От ракета носител на управляващите „съдебната реформа“ може да се окаже заложена мина. Ако тя гръмне, осколките ще ударят не само тях. Шестмесечните пазарлъци между политиците, прикривани с агресивно говорене срещу Иван Гешев и хулене на съдебната система, вече не могат да скрият факта, че няма конкретни резултати от разследванията на МВР, което по закон трябва да разкрива престъпленията и да събира доказателства за пред съда. Не се знае кои от гръмките твърдения на Бойко Рашков за строежа на магистрала „Хемус“ са подкрепени с доказателства за търсене на наказателна отговорност и едва ли скоро ще се разбере. Най-вероятно след време провалите на разследванията в МВР ще бъдат оправдани с проблемите в Четворната коалиция и падането на правителството. Всичко това обаче не пречи на политически лидер като Христо Иванов да обсъжда „културни проекти“ на паркинга на парламента с бизнесмен, обвиняем по дело на спецпрокуратурата, която за голяма радост на обвиняеми и техни приближени от 27 юли  ще престане да съществува. Така делата ще брадясат, докато увехнат. А корупцията може и да цъфне. И вонивните този път ще са именно апологетите на „съдебната реформа“, която всъщност бе приключена от самите управляващи, както правилно отбеляза и Румен Радев.