Сачева: За „добрите сили“ унищожението никога е достатъчно пълно. Когато мразят, те мразят качествено

От Фейсбук профила на политика от ГЕРБ Деница Сачева  

Даниел Митов е точно обратното на Бойко Рашков. Той е демократ и европеец, а не човек, принадлежал на комунистическия репресивен апарат и имотен барон.  Неговата номинация е ярък политически знак, че ГЕРБ прави разлика между политическо и професионално управление на МВР и че МВР няма да бъде ползвано като инструмент за политическо отмъщение.

Колкото до Иванов – той е полицай, чиято кариера е преминала от най-ниското до най-високото ниво. И няма нищо по-естествено от това той да защитава полицаите, които са изпълнявали своите задължения по охрана на протестите. Този човек напусна системата под чудовищен политически натиск именно от Бойко Рашков. Съвестно и отговорно през последните години беше сътрудник на парламентарната антикорупционна комисия и няма нищо по-естествено от това да заеме пост в един политически кабинет, за да бъде полезен със своите знания и опит.

Винаги съм се учудвала как „добрите сили“ са били готови да защитават правата на убийци и криминални престъпници в затворите, но никога не са имали милост към човек, който политически или професионално е понесъл отговорност и е платил висока лична цена.

За „добрите сили“ унищожението никога е достатъчно пълно. Когато мразят, те мразят качествено. Непрекъснатият натиск върху силите на реда да не изпълняват задълженията си доведе до това, че вече полицаи се самоубиват, защото са изпълнили дълга си, но това на „добрите сили“ не им прави впечатление.  Те са толкова ангажирани с „доброто“, че дори нечия смърт не може да ги спре.

Нахлупили до носа шапката на „доброто“ сляпо раздават оценки кое е морално и кое не е, кой има право на мнение и действие и кой - не.

Хората, които тогава хвърляха яйца, домати, риба, сухи цветя, палеха слама, носеха ковчези, слагаха бесилки, правеха вуду и екзорсистки ритуали….  Хората, които окупираха БНТ и не разрешаваха телевизията нито да кани гости, нито гостите ѝ да напускат сградата.  Хората, които физически застрашаваха полицаите с ножове и палежи.

Същите тези хора, които търсеха къде живея, за да преследват съседите ми и да ме принудят да се изселя, които изпращаха гробове на сина ми във Фейсбук, които организираха кола, която едва не мина през краката ми в опит да ме сплашат, хората, които организираха психологически тормоз над сина ми, вследствие на който той трябваше да се премести в друго училище….

Тези хора се самоопределят за добри. Те са истината, пътя и живота.

Те така и не разбраха, че властта трябва да отстранява напреженията и да решава противоречията в общността. Да освобождава обществената енергия за позитивно развитие.

Под маската на героичната утопия продължават да продават само яростната си отмъстителност и да правят безскрупулна политическа търговия.