Съвместимост - невъзможна

Виктория Георгиева, коментар за Tribune.bg

Преди броени дни, в навечерието на един от най-светлите християнски празници, от братска Македония дойде поредният „подарък” за страната ни. В руския документален филм „Една вяра, един език“, чиято премиера беше в Скопие, а организатор е руското посолство в Северна Македония, се твърди, че Македония е родината на славянската азбука. Филмът е отличен и като „Най-добър телевизионен филм в регионално телевизионно студио“ на XXVI Международен филмов и телевизионен фестивал в Радонеж в Москва.

Филмът ни осведомява, че най-важната част от мисията на Кирил и Методий е посещението им в Херсон, Крим, където те създали азбуката, ползвайки древен...руски език. Черноризец Храбър пък е славянски просветител, който няма нищо общо с България, защото славянската писменост тръгва от Охрид. В картата, на която е отбелязан пътя на светите братя Кирил и Методий, България въобще не фигурира. А "Азбучната молитва" на Константин Преславски е представена като "славянски текст от Македония". Казано най-простичко – страната ни не е посочена като книжовен и православен център на Балканите по онова време, а Македония е родина на кирилицата.

Реакции в България имаше, но те бяха медийни, не от страна на държавата. Поради публикациите в пресата, Руското посолство у нас излезе с официална позиция:

„ Във връзка с публикациите в българските медии относно филма на Елена Мироненко „Една вяра, един език“ за разпространението на християнството сред славяните бихме искали да изясним следното.

Филмовата лента е отражението на авторската гледна точка, съдържа субективна трактовка на редица исторически събития и не съответства на позицията на официалната руска историография, а също така и на подходи на Посолството на Русия в България.

Хубаво е, че в нашите православни страни както и преди се запазва жив интерес към общите корени на вярата, писмеността и културата. Творческата инициатива, не подкрепена от историческа експертиза, за съжаление, не винаги води до постигане на замислената позитивна цел.”

Но действията им напомнят други техни от тази година. На 24 май, като поздрав в "Туитър" към Северна Македония, от руското посолство в Скопие написаха: „Днес в Русия е свещен ден, Денят на славянската писменост, а писмеността е дошла при нас именно от македонските земи”, като цитираха думи на руския президент Владимир Путин.

На страницата на руските дипломати в "Туитър" последва и втора публикация: "Невъзможно е да се оцени значението на Светите Кирил и Методий за развитието на славянските езици, включително руския и македонския. Трудно е да си представим много от най-големите богатства на световната литература без писмеността, която ползваме, благодарение на солунските братя.”

Няколко години по-рано, през 2017 г., руският държавен глава заяви по време на срещата си с тогавашния македонски президент Георги Иванов в Москва, че славянската писменост идва в Русия от македонската земя.

Истината е, че подобни опити – да бъде заличена България като книжовен и православен център, има отдавна. И винаги са свързани с Русия. Проблемът е, че за пореден път, остра реакция и официално становище на ниво държава, у нас липсва.

В изминалите месеци се наблюдават и все по-сериозни индикации, че позициите ни вероятно ще претърпят промяна – вероятно не след месец, два, но в рамките на следващата година. От всички посоки, включително и все повече промакедонски и антибългарски настроени наши сънародници (до един свързани с разни НПО-та и пролиберални партии и медии), се говори, че „бавим Македония”. Ние я бавим, сериозно ли? Гърция отстоява позициите си, касаещи името на Македония и античното фалшиво минало, близо 30 години, а ние, които искаме РСМ единствено да спазват Договора за добросъседство, сме ги бавили. Ние, които приемхме правото на съществуване на изкуствено създадена държава, и то за наша сметка, ние сме я бавили...

Всъщност не само, че не я бавим, а сме прекалено либерални с езика на омразата, с историческите фалшификации, с рушенето на паметниците ни, с нарушаването на човешките права. И доколкото все още има яростен отпор, поне сред преобладавщата част от населението ни, толкова по-различни позиции се изказват от доста грантови медии и историци. И толкова по-оглушително мълчание има от страна на управляващите ни.

Нация, която е формирана с насилие над македонските българи, извършено от сърбокомунистическите окупатори от Титова Югославия, тази същата нация си позволява все по-агресивно да налага риториката си, опитвайки се да ни накара да забравим историята, миналото си и най-вече фактите.

А скоро наближава и „Кървавата Коледа или Кървавият Божик”, която също никога не трябва да забравяме. Политическите репресии, извършени през януари 1945 г., при който са ликвидирани или малтретирани без съд и присъда хора с българско самосъзнание. На 7 януари - Коледа по стар стил, по заповед на Йосип Тито са погубени 1200 българи, като целта е била да се ускори процесът на македонизация на населението. Според историци, по време на репресиите през 1945 г., в Охридско и Преспанско са убити над 20 000 българи, а други над 120 000 българи са изселени, преследвани и пратени в концлагерите на Титова Югославия.Но днес, близо 80 години след тази черна дата, жалки и клети хорица, родени като българи, но всъщност крайни национални нихилисти, си позволват ежедневно да бълват изисквания не от друг, а от нас – техните сънародници.

Категорично сме длъжни, управниците ни са длъжни да не отстъпват, ако:

   -   Македонците не редактират учебниците си

   -   Не престанат да ни наричат татари, окупатори и фашисти

   -   Не спрат опитите да си присвоят наши национални герои, които герои писмено са засвиделствали, че са българи

   -   Не започнат да зачитат правата на българите в Македония

Северна Македония има сериозен проблем с европейската ценностна система, поради което е парадоксално да се натиска за членство в ЕС, а още по-парадоксално е ЕС да се опитва да ни „склонява” да отстъпваме от позициите си. Напротив, съюзът трябва да ни е благодарен, защото приемането на Северна Македония (поне на този етап) означава потъпваке на заложените в чл. 2 от Договора за Европейския съюз ценности, а именно: зачитане на човешкото достойнство; свобода; демокрация; равенство; върховенство на закона; зачитане на правата на човека. А основната ценност, която обединява всички държави членки, е демокрацията. Европейските ценности (ако се позовем на Договора за ЕС) и езикът на омразата, който се лее в Македония, са несъвместими.

***

Виктория Георгиева е изучавала журналистика, в момента завършва „Религията в Европа“, направление „Ислям“, в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Редактор и автор в „Консерваторъ“, автор във в-к „Труд“. Била е член на Студентски съвет при СУ, работила е като специалист маркетинг и реклама за водещи български компании.