Шенген - недостижимият блян на Западните Балкани

Людмила Цветкович е дългогодишен сръбски журналист и политически анализатор в белградското бюро на Радио Свободна Европа (РСЕ / RFE/RL). В своите репортажи и аналитични материали за медията тя се фокусира върху политическите процеси, корупцията, медийната свобода и наследството от миналото в Сърбия и региона на Западните Балкани

Докато Сърбия продължава да буксува по пътя към Европейския съюз, в Белград смятат, че Шенген е постижима цел - не само за страната, но и за целия регион на Западните Балкани, при това още това лято.

Сръбските власти призоваха ЕС да отвори Шенгенското пространство за държавите от региона.

Европейската комисия не отговори на запитване относно инициативата на Белград за бързо включване на Западните Балкани в Шенген.

Според Бояна Зорич от Института на ЕС за изследвания в областта на сигурността подобни изявления са по-скоро политически мотивирани, отколкото реалистични.

„Макар да звучи политически привлекателно, регионът все още е далеч - юридически, технически и политически - от пълноправно членство в Шенген“, заяви тя.

В момента свободното пътуване без граничен контрол е възможно в 29 държави, от които 25 са членки на ЕС.

Зорич подчертава, че не може да се говори за влизане на целия регион в Шенген като единен процес, тъй като държавите се намират на различен етап от европейската интеграция и институционалното развитие.

„Всяка държава трябва поотделно да приеме и приложи европейското законодателство, включително Шенгенските правила, както и да премине отделни технически и политически оценки“, посочи тя.

Това беше и основното послание на Сърбия по време на неформалната среща на външните министри на ЕС и Западните Балкани на 11 май в Брюксел, предадено от сръбския външен министър Марко Джурич.

По думите му няма причина Европа още това лято да не „отключи пълния потенциал“ на включването на региона в Шенген.

По-рано сръбският министър по европейската интеграция Неманя Старович също каза, че присъединяването на Западните Балкани към Шенген би било „добра и осезаема стъпка“.

Различни позиции в региона
От Подгорица посочи, че подкрепят инициативи, които допринасят за европейската интеграция, сигурността и свободното движение, но уточниха, че Черна гора не е била консултирана по предложението.

Черногорското външно министерство подчерта, че всяка инициатива от името на региона трябва да бъде предшествана от „задълбочена комуникация и координация“.

Черна гора напомни, че вече десет години прилага Шенгенски план за действие и развива собствена система за интегрирано управление на границите.

„Фокусът ни остава върху пълноправното членство в ЕС - без преки пътища, а на базата на заслуги и изпълнение на строгите критерии“, посочиха от министерството.

Страната си поставя за цел да стане член на ЕС до 2028 г.

От Сараево, Прищина, Скопие и Тирана не отговориха на запитванията относно сръбската инициатива.

Опитът на Хърватия, България и Румъния
Въпреки оптимизма на Белград, съседни държави като Хърватия, България и Румъния чакаха години след влизането си в ЕС, преди да станат част от Шенген.

Хърватия чака десет години, а България и Румъния - близо две десетилетия.

Бившият хърватски външен министър Весна Пусич заяви, че членството в ЕС е основният проект, а Шенген и еврозоната идват едва след това.

„Не виждам как би било възможно влизане в Шенген преди или едновременно с членството в ЕС“, каза тя.

Пусич отбеляза, че Хърватия е била технически готова за Шенген по-рано, но политическите фактори също са изиграли роля.

Бояна Зорич посочи, че примерът на България и Румъния показва, че дори членството в ЕС не гарантира бързо приемане в Шенген.

„Процесът зависи не само от техническите критерии, но и от политическото доверие между държавите членки“, подчерта тя.

Сигурността остава основен въпрос
Марко Джурич аргументира сръбската позиция с твърдението, че „твърдите граници прекъсват кръвообращението на икономиката и туризма“.

Той заяви още, че отварянето на Шенген за Западните Балкани би донесло 50 милиарда евро нова икономическа активност, без да застраши сигурността на ЕС.

Бояна Зорич обаче смята, че от гледна точка на сигурността повечето държави членки биха възприели подобно разширяване по-скоро като риск.

„Шенген се основава на взаимно доверие, че всяка държава е способна ефективно да защитава външните граници на ЕС“, посочи тя.

По думите ѝ опасенията, свързани с нелегалната миграция, организираната престъпност, корупцията и неравномерния институционален капацитет в региона, вероятно ще накарат много европейски правителства да останат предпазливи.

Според нея по-реалистичен сценарий е постепенно сближаване чрез по-тясно сътрудничество с Frontex, по-нататъшно съобразяване с визовата политика на ЕС и подобряване на управлението на границите.

Какво представлява Шенген?
Шенгенското пространство е създадено през 1985 г. в люксембургското село Шенген на границата с Германия и Франция.

Първоначално то е междуправителствен проект на Франция, Германия, Белгия, Нидерландия и Люксембург, а впоследствие постепенно се разширява.

Според Зорич Шенген означава не само свободно движение, но и висока степен на съответствие с европейските правила - от управлението на външните граници и визовата политика до полицейското и съдебното сътрудничество.

Тя признава, че страните от Западните Балкани са постигнали известен напредък чрез реформите, свързани с визовата либерализация и сътрудничеството с Frontex, но все още са „доста далеч“ от пълна готовност за членство в Шенген.

Къде се намират страните от региона?
Според последните доклади на Европейската комисия няма държава от Западните Балкани, която в момента да е напълно готова за присъединяване към Шенген.

От Сърбия се изисква по-строг контрол върху гражданите на трети държави, влизащи без визи, особено от страни, представляващи миграционен или сигурностен риск.

ЕК предупреждава и за рисковете, свързани с предоставянето на сръбско гражданство на руски граждани, което им дава възможност за безвизово пътуване в ЕС.

От Черна гора се очаква да прекрати безвизовите споразумения с държави, чиито граждани се нуждаят от визи за ЕС.

Босна и Херцеговина трябва да подобри управлението на границите и да увеличи броя на граничните служители.

Косово все още не е напълно синхронизирало визовата си политика с тази на ЕС и трябва да ограничи неоснователните молби за убежище на свои граждани.

Северна Македония е почти напълно съобразена с визовия режим на ЕС, с изключение на Турция.

Албания е постигнала напредък в управлението на външните граници, макар законодателството ѝ все още да не е напълно хармонизирано с европейските правила.

Черна гора остава водещият кандидат за членство в ЕС, а Албания се определя като страната с най-голям напредък, докато Сърбия е забавила реформите, необходими за присъединяване.

Всеки ден около 3,5 милиона души преминават вътрешните граници на Шенген по работа, обучение или лични причини, а европейците извършват около 1,25 милиарда пътувания годишно в рамките на зоната.

Междувременно страните от Шенген започнаха да въвеждат автоматизираната система за влизане и излизане (EES) за граждани на държави извън ЕС, пътуващи за краткосрочен престой. | БГНЕС

---

Анализ на Людмила Цветкович за РСЕ