Шкварек срещу Хаджигенов

Иван Стамболов – Сула, коментар специално за Tribune.bg  

Признавам, че дочух за тази колизия и специално си пуснах новините на NOVA (нещо, което върша не повече от веднъж-дваж годишно), за да ѝ се насладя на голям екран, а не на мобилния, както постъпвам с повечето световни и локални новини. Темата беше постановлението на Върховния касационен съд, че не се допуска юридическата смяна на пола за български граждани. Тоест, ако аз си отрежа Моралдо Морѝ, това няма да доведе до промени в личната ми карта и шофьорската книжка. Иначе мога да си го режа колкото си искам в духа на човешките си и граждански права.

Шкварек беше представител на антиджендърите, а пък Хаджигенов – гневен и революционно сърдит като насъскан пекинез – на джендърите. Или каквото там е обратното на „антиджендър“. Може би „проджендър“? Вижте какво нещо са думите, вижте как се менят според употребата си! До съвсем неотдавна джендър значеше „жанр“. Например романът е джендър, приказката е джендър, трагедията и комедията са джендъри… А сега, като кажеш „джендър“, си представяш нещо поне като… хайде да не споменавам като кого. Но в момента говорим за друго.

Цялата работа била там, че Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) излязло с тълкувателно решение с 28 на 21 гласа, в смисъл че (цитирам дословно) „обективното материално право, действащо на територията на Република България, не предвижда възможност съдът да допусне в производството по реда на глава III, раздел VIII от Закона за гражданската регистрация промяна на данните относно пола, името и единния граждански номер в актовете за гражданско състояние на молител, който твърди, че е транссексуален“.

Не съм юрист, но съм сигурен, че това решение е правилно, съдейки дори само по странични белези като, да речем, реакцията на Българския хелзинкски комитет, според който актът на ВКС е „в разрез с международните стандарти за правата на човека“. Че решението е правилно ме убеждават и заглавия като „Гняв и недоволство сред транссексуалните заради решение на ВКС“. Гневът на транссексулен винаги действа предразполагащо към отлежало питие.

Ето по тази проблематика бяха изкарани антиджендъра Шкварек и проджендъра Хаджигенов на тепиха или може би е по-точно да се каже – на манежа. Водещата (не знам как се казва, но това прави мен прост, а не нея неизвестна) започна така: „Факт е, че много хора са сменили пола си и по документи… Не е ли предпоставка (решението на ВКС) за голям хаос, който ще настъпи оттук нататък“. Обичам когато телевизиите са безпристрастни и водещите не задават въпроси, а отговори. Да оставим настрана, че всеки въпрос, на който може да се отговори с „да“ или „не“, в журналистиката се смята за лош професионализъм. Например: „Възмущават ли ви корупцията и простотията в Парламента?“ е лош въпрос, защото един недобронамерен събеседник може да каже „да“ и да млъкне. Добрият въпрос би следвало да е: „Какво ви възмущава в Парламента?“. Тогава събеседникът трябва да почне да разказва и да обяснява.

Между другото, при това отривисто начало от страна на водещата, дори и проджендъра се видя принуден да уточни, че тези хора, които са си сменили пола и по документи, не са чак толкова много. И оттам започна една аргументация на дребно в посока ЗА и в посока ПРОТИВ. А всъщност спорът изобщо не е в това. Няма значение какви са конкретните национални измерения на едно или друго решение на съда. Тук става дума за нещо съвсем друго.

Тук става дума за една глобална кампания за промяна на мирогледа на човека. Темите за еднополовите сексуални отношения, за тяхната обществена регламентация, за избора на пол от най-ранна възраст, за свободна промяна на пола и т.н. са едни от централните в тази кампания. Класическите общности като нация, народ и семейство трябва да отстъпят пред несъществуващата общност „човечество“. Общността е колкото приобщаващ, толкова и разграничаващ белег. Не може всички да са в една общност. С една природа да, но не и в една общност. Не би имало смисъл да търсим определение за „безгръбначни“, ако не съществуваха „гръбначни“. Ако всички бяха безгръбначни, нямаше да се нуждаят от такъв определящ признак.

И не им вярвайте, когато ви казват, че се борят за правото на човека да сменя пола си, защото много го обичат и ги е грижа за свободата и правото му на самоопределение. Ако беше така, щяха да го оставят на воля да се самоопределя като каквото си иска, нямаше да го ограничават само в сферата на секса. Ето, аз съм не само свободен, но дори ме и поощряват да се самоопределя по някакъв различен начин по отношение на своята полова принадлежност и сексуална ориентация. Например, ако пожелая от утре да съм пол № 28 от 31, Gender Bender – лице, което експериментира с половите стереотипи или направо отрича съществуването им, – то целият умнокрасивитет начело с БХК ще скочи в защита на правото ми да бъда себе си и да се изразявам такъв, какъвто се чувствам. Ако обаче пожелая да се самоопределя като началник на Свиленградската митница, със сигурност ще срещна различно отношение. Или пък ако изведнъж почувствам принадлежност към нов пол, към пол № 32 (нека го наречем NPG, nothing paying gender – джендър, който не плаща нищо) и по този случай обявя, че е противно на природата ми да плащам данъци и осигуровки, и тогава няма да са снизходителни към неотменимото ми право да се самоопределям и да следвам мечтите си. Толкоз за тяхната загриженост за моите права и свободи. Мога да се чувствам Gender Bender, но не мога за кажа, че Барак Обама е негър.

Ето за това става въпрос. И не е нужно да ми устройват диспути като бой с петлета между Шкварек и Хаджигенов в края на новинарската емисия след прогнозата за времето и спорта. Няма да ме убедят в правотата на обречените си каузи. Няма да убедят и всеки друг нормален и с акъла си човек. Има три вида хора, които се съгласяват с тази нова идеология, с този „джендъризъм“: такива, които се съгласяват лицемерно, за да не изгубят някаква обществена позиция; такива, които се съгласяват от лични комплекси, лъжейки себе си; и такива, които се съгласяват срещу заплащане и шумно споделят съгласието си. Има и една четвърта група – такива, които се съгласяват срещу голямо заплащане, но това не са толкова отделни индивиди, колкото специализирани НПО-та.

Уродливо е да узаконяваш беззаконие. Това е посегателство срещу естествения ред на нещата. Хаосът винаги се е стремил да разруши космоса, да го превърне в себе си. И за щастие досега е успявал само частично. Картаген, рано или късно, винаги го разрушават.

*** 

Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в БНТ, БНР и „Дарик“ до 1994, а след това се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до днес – предимно в областта на медиите и политическото позициониране.

През последните години поддържа собствени публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „Безобразна поезия“ (пародия); „Додекамерон“ (12 новели), романите „Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск“ и „Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха“; сборниците публицистика „Дзен и изкуството да си обършеш гъза“, „Картаген трябва да бъде разрушен“ и „Тънкият гласец на здравия разум“; систематичното ръководство „Технология и философия на творческото писне“.

Бил е колумнист във вестниците „Пари“ и „Сега“, сп. „Економист“ и сайтовете „Уеб кафе“ и „Топ новини“, а понастоящем – във в. „Труд“ и „Нюз БГ“. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, носител на големите награди на Българската WEB асоциация и Фондация „БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на БНТ и на Творческия съвет към Дирекция „Култура” на Столична община.