Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
English

Новини, анализи, мнения - Tribune.bg

Меню
  1. Начало
  2. Мнения
  3. Ще има ли химия между ГЕРБ и ПППП?

Мнения

Ще има ли химия между ГЕРБ и ПППП?

Иван Стамболов – Сула, коментар специално за Tribune.bg

Един читател ми сподели, че му харесва много повече, когато пиша за разликите между католицизма и православието, за истината и свободата, за греха и за други такива важни, макар и малко отвлечени неща, отколкото когато пиша за политика, идеологии и апаратни маневри. При други читатели е точно обратното – за тях е важно какво се случва тук и днес, а не в недоказаните селения на превъзбудени мозъци. А всъщност мен ме интересува пресечната зона между тези две области – злободневната и съзерцателната. Защото политиката е мястото, където се разпределя и усвоява властта, а властта е енергията, с чиято помощ човекът осъществява по съборен начин своята природа, наречена „човечество“. Властта формално бива светска и духовна, но дори и най-земната власт има своите небесни корени и истинските политици ясно го осъзнават, независимо от това какво говорят по пътя към постигането на целите си. И когато разсъждаваме по теми като днешната, ние извън всяко съмнение се намираме във въпросната пресечна зона.

И така, каква е вероятността да се прегърнат ГЕРБ и ПППП?

ПППП, които понякога наричам Макс и Мориц, но се старая да не го правя често, за да не се докачат, макар че няма нищо обидно в тези две подрастващи бюргерчета на Вилхелм Буш, е прагматичен политически субект, тарикати, с които, както се казва, лесно ще се разбереш и лесно ще се договориш. Ще се учуди ли някой, ако ПППП (М&М) се съберат с ГЕРБ. Вероятно няма да е предизборно, за да не повърнат избирателите, но след това, когато дойде време да се прави правителство, когато за трети път тази година надвисне опасността такова да не се състави от инат и проклетия, тогава в името на народа, в името на родината ще се появи спасителна, макар и компромисна коалиция. Трудно ще се състави кабинет без първата политическа сила - ГЕРБ. Това го разбират дори и най-начинаещите тарикати.

Най-логичните коалиции са или ГЕРБ-ДПС-БСП, или ГЕРБ-ДПС-ПППП. Разбира се, всички, които основателно или не, се определят като десни, ще предпочетат втората. Пък има и една друга разлика между двете. Първата е коалиция на статуквото. При нея акцентът е поставен не толкова върху природата на партиите и идеологическите им профили, колкото върху кадровия капацитет и управленския опит. И най-вече върху това, че сме ги виждали как управляват и можем да си направим сметката. Другите не сме ги виждали. В такъв случай битката ще бъде между всичко познато срещу всичко непознато.

Втората коалиция е съюз между старото (ДПС), средното (ГЕРБ) и ултрановото (М&М). Следователно принципът вече не е познато/непознато, а някакъв друг. Какъв?

Макар че говорим за парламентарни избори, те извън всякакво съмнение ще се състоят в сянката на президентските. А президентските избори ще бъдат финален сблъсък между Радев и Борисов, независимо как се казват останалите кандидати за президент и независимо от това, че Борисов не е сред тях. Тоест президентските избори ще бъдат сблъсък между българското ляво и българското дясно - същински Хар Мегидо! Да спрем, да помълчим няколко секунди и да повторим, за да е пределно ясно: предстоящата изборна есен ще бъде сблъсък между българското ляво и българското дясно. Струва си, нали?

Така че, пренесена от полето на президентските върху полето на парламентарните избори, битката ще е същата – ляво/дясно. И в този смисъл коалиция на ГЕРБ с М&М вместо с БСП изглежда по-органична.  Ами ДПС? Те нали са либерали, нали са центристи? Не се заблуждавайте. ДПС е една консервативна, нежели центристка структура; строго йерархична, нежели либерална. ДПС е корпорация, което го прави дясно, дори и отвъд собственото му желание.

Що се отнася до БСП те са донякъде трагически образ, защото са принудени да делят лявото с ДБ. Независимо от лидерските качества на Корнелия Нинова, които също имат своя съществен принос за унизителното падение на тази партия, БСП е обречена да се бори за душата на левия избирател с една формация, която незнайно защо, дори против собствения си интерес, драпа да минава за дясна – коалицията между левичарската „Да, България!“ и Зелените, в която – необяснимо защо – се подмята и ДСБ, изоставено от смислените си фигури и порозовяло до възмутително наситени нюанси. Някои ще кажат, че у БСП вече няма нищо ляво, защото това е партия на номенклатурните олигарси. И е така, и не е така. Каква е една партия зависи от две неща – от нейната идеология и от нейните избиратели. Ако идеологията е лява, то и партията е лява. Но ако избирателите са леви, то тя пак е лява, независимо от идеологията. Затова БСП винаги ще бъде лява – защото за нея гласуват хора, които се осъзнават като леви. Затова и ГЕРБ винаги ще бъде дясна – защото за тях гласуват хора, които се осъзнават като десни. Независимо от идеологиите, независимо от политиките. Понякога от цялата тази работа на партиите не им е кеф, но това е положението, Минке! Стига за БСП.

Ще се учуди ли някой, ако ГЕРБ и ПППП (простете задето ту ги наричам така, ту М&М, но аз съм един разпилян човек), ще се учуди ли някой, ако се прегърнат? Със сигурност ще има един учуден и то по изключително болезнен начин – Румен Радев. Неговата партия, неговата рожба, креатурата му, неговият пасаван за политическо бъдеще отвъд президентството (а защо не и успоредно с него!) да пристане като развратна мома на най-омразния му враг! Ужас!

Няма да се учудят онези, които се намират в пресечната зона между двете области, за които стана дума в началото. Тази зона е важна, бих я нарекъл съдбоносна, защото не можеш да правиш политика, не можеш дори да говориш за политика, без да приемаш нещо отвъд политиката и винаги да мислиш за него. Не можеш да живееш само в зоната, правейки се че не съществуват двете големи области, които са я породили чрез пресичането си. Човек, който гледа отвъд зоната, е готов да допусне неща, които за други биха били недопустими, да речем някои екстравагантни коалиции. А колкото повече неща си в състояние да допуснеш, толкова животът ти е по-омиротворен. Освен това мисля, че Картаген – онази пресечна зона между Азия и Европа – трябва да бъде разрушен.

***

Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в БНТ, БНР и „Дарик“ до 1994, а след това се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до днес – предимно в областта на медиите и политическото позициониране.

През последните години поддържа собствени публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „Безобразна поезия“ (пародия); „Додекамерон“ (12 новели), романите „Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск“ и „Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха“; сборниците публицистика „Дзен и изкуството да си обършеш гъза“, „Картаген трябва да бъде разрушен“ и „Тънкият гласец на здравия разум“; систематичното ръководство „Технология и философия на творческото писне“.

Бил е колумнист във вестниците „Пари“ и „Сега“, сп. „Економист“ и сайтовете „Уеб кафе“ и „Топ новини“, а понастоящем – във в. „Труд“ и „Нюз БГ“. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, носител на големите награди на Българската WEB асоциация и Фондация „БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на БНТ и на Творческия съвет към Дирекция „Култура” на Столична община.  


Топ новини

виж още

Актуална тема