Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
Меню
  1. Начало
  2. Мнения
  3. Ще има ли ротация?

Мнения

Ще има ли ротация?

Ще има ли ротация? - Tribune.bg

Иван Стамболов – Сула, коментар специално за Tribune.bg   

Ще има ли ротация или няма да има? Това е въпросът, който изпъкна като тревожен цирей през отиващата си седмица. Междувременно научихме, че зелената съставка на „Демократична България“ се разпада откакто бившият шеф Владислав Панев тръгнал да право своя парти „Ускорение“, а пък на негово място застанал Тома Белев и съвсем забатачил работата. Това са хубави новини. Хубави са най-вече за „Демократична България“, защото всяко нещо, в което е имало зелени, става по-добро, когато вече няма.

Но сега говорим за ротацията. Дайте да видим дали съм разбрал правилно. Когато ГЕРБ подари властта на „Промяната“, направи го под условие, защото все пак беше първа политическа сила след последните избори. Условието беше през първата част на мандата да управлява „Промяната“ с нелепия си министър-председател, а във втората нещата да отидат у ГЕРБ с Мария Габриел начело на кабинета. Не че тази млада чиновничка е черешката на тортата, но ще се опитаме да я преглътнем като костица от скумрия в името на любовта и разбирателството.

Поне аз приех, че „Ротацията“ е нещо като рицарско състезание – пускаме ви да управлявате първо вие, а после ние идваме да ви покажем как се правят тези работи. Това комай е единствената приемлива формула за всички простодушни избиратели, които поставиха ГЕРБ на първо място, а после цъкаха с език и се почесваха по теметата за какво, аджеба, се употребява гласът им.

Наближи обаче датата за ротация и започнаха циганиите. Кой министър щял да бъде сменен, пък кой щял да си остане! Мария Габриел (или който там ги решава тези неща) отдавна трябваше да е готова със състава на ротационния си кабинет и не само да е готова, ами и да го е разгласила публично, за да можем да свикваме с него. Правителството „Габриел“, ако не друго, поне трябваше да изглежда като контрапункт на правителството „Денков“, за да се спази някакво приличие в отношенията между ГЕРБ и „Промяната“. И за да не се изчервяваме и да не се гледаме с наведени очи, когато си спомняме какво се издума между тях от протестите насам.

И така, в настоящата ситуация виждам три възможни сценария за развитие на „Ротацията“.

1. ГЕРБ, търпеливо изчакали реда си, отстраняват „Промяната“ от властта или поне драстично намаляват влиянието ѝ в правителството и – забележете! – не само там, но и във всички институции и структури, през които протича властта и управлението на страната, но за които не се говори почти никога. Така ще е най-честно пред избирателите и най-логично от гледна точка на политическия процес. Обаче отговорността е най-голяма, а голямата отговорност е свързана с негативи, които бързо ерозират рейтинга. А Борисов не е политик, свикнал на ерозирал рейтинг.

2. Правителството продължава в досегашния си вид само с някакви незначителни козметични промени, колкото да се каже, че ротацията, обещана в началото на мандата, се е случила. Това е твърде вероятен сценарий, защото нещата в кухнята изглежда са се понаместили, довчерашните люти врагове са посвикнали един с другиго и не искат да ръчкат нещо, което така или иначе все някак работи. ГЕРБ да вземат министър-председателя и Външно министерство, а всичко друго да оставят на „партньора“, като че ли е най-добре за тях, защото на практика няма да съберат почти никаква омраза и ще продължат да изглеждат – хайде, не като опозиция, – но като някаква реална алтернатива.

3. Не се случва нито едно от тези неща и отиваме на поредни предсрочни избори. По този въпрос мненията на наблюдателите се разделят. За едни е катастрофално да се лашкаме от избори в избори и в това време държавата да не функционира както трябва. За други обаче избори трябва да се провеждат дотогава, докато не се очертае ясен победител, ясно мнозинство, способно да носи отговорност. Какво да мислим ние, простите граждани? Може би е по-добре да се провеждат избори до постигане на приемлив резултат, защото през това време държавата може и да не върви напред, но не върви и назад. Не страда от неадекватно управление, не затъва в дългове и не се гърчи в следизборна фрустрация, тъй вредна за обществените нрави.

На кой вариант залагате? Аз мисля, че ще случи вторият, защото познавам българските политици, но тайничко се моля да ме изненадат. Защото демокрацията е преди всичко конкуренция, а конкуренцията се прави от конкуренти, а не от ортаци. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

*** 

Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в БНТ, БНР и „Дарик“ до 1994, а след това се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до днес – предимно в областта на медиите и политическото позициониране.

През последните години поддържа собствени публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „Безобразна поезия“ (пародия); „Додекамерон“ (12 новели), романите „Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск“ и „Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха“; сборниците публицистика „Дзен и изкуството да си обършеш гъза“, „Картаген трябва да бъде разрушен“ и „Тънкият гласец на здравия разум“; систематичното ръководство „Технология и философия на творческото писне“.

Бил е колумнист във вестниците „Пари“ и „Сега“, сп. „Економист“ и сайтовете „Уеб кафе“ и „Топ новини“, а понастоящем – във в. „Труд“ и „Нюз БГ“. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, носител на големите награди на Българската WEB асоциация и Фондация „БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на БНТ и на Творческия съвет към Дирекция „Култура” на Столична община. 


Последвайте ни в Google News

 

Коментари (0)

Няма коментари.

Добави коментар




Топ новини виж още

Хороскоп

Анкети

Правилно ли е решението за отпускане на великденски добавки за най-бедните пенсионери?
Покажи резултати Скрий резултати