Ще видят ли САЩ истинските проблеми с НПО-сектора и правосъдието у нас

Десет неправителствени организации, обединили се в  „Алианс на истината в България“, огласиха свои писмени послания до новия посланик на САЩ у нас Кенет Мъртън и до членовете на Камарата на представителите на САЩ.

„Не казваме нищо ново, а неизказаното или скриваното от българското общество и от евроатлантическите ни партньори“,  увериха вчера  представители на Сдружение „За независима съдебна власт“, Центъра за приложно-правни изследвания и практики, „Диалог за правосъдие“, „Мрежа за медиен мониторинг“ и др.

„Смятаме за свой дълг още в началото на вашия мандат да ви информираме за няколко притеснителни детайла от досегашния ход на диалога между посолството на САЩ в България и неправителствения сектор“, пишат авторите на писмото до Кенет Мъртън. Те посочват, че през последните години се наблюдава смущаваща тенденция на изграждане на обвързаност на администрацията на посолството на САЩ „с конкретни неправителствени и политически организации, за които съществуват съмнения за свързаност с олигархични и икономически кръгове“ и които представят заблуждаваща информация за политическите процеси и върховенството на закона в страната. Наред с това се  подчертава, че опитите на други представители на неправителствения сектор за диалог с посолството са останали неглижирани.

В писмото се посочва още, че през медии някои политически и неправителствени организации внушават като неизбежна предлаганата от тях „съдебна реформа“, в действителност „опасна“ за българското гражданско общество, която цели преди всичко смяната на главния прокурор в България. 

Като  притеснителен се определя фактът, че разпространявани у нас манипулативни твърдения са се „ретранслирали“ в част от изказванията на действащия до скоро посланик на САЩ Херо Мустафа, която вероятно е била подведена.

В същото време финансирани от чужди фондации неправителствени организации като т. нар. „Антикорупционен фонд“, вместо да поставят обществено значими въпроси, водели битка срещу политическите опоненти на посочения НПО-политически кръг. „Позволиха си дори да употребят санкциите по закона „Магнитски“ за трупане на политически дивиденти в предизборната обстановка, като с това дискредитират заложената в него идея и „рушат авторитета на американската администрация“, посочват представителите на 10-те граждански организации.

Недопустими според авторите на писмото са „опитите за политическа намеса в независимостта на съдебната власт и стремежът за персонална вендета с главния прокурор“ в демократична държава като България. Внушенията, че предлаганата от въпросния НПО-политически кръг съдебна реформа е неизбежна, че българското общество има нужда от точно такава реформа, се окачествяват като „опасна лъжа“. Акцентира се и на това, че българската съдебна власт има проблеми, но напълно различни от тези на подсъдими и разследвани олигарси като Васил Божков, Иво Прокопиев, Атанас и Пламен Бобокови, семейство Арабаджиеви и други засегнати от прокуратурата лица.

Факт е, че политици, самоопределили се като част от общност на „доброто срещу злото“, неотдавна бяха осветени в контакти с криминалните среди и подсъдими олигарси. Някои от тях се оказаха спонсорирани от финансова пирамида, санкционирана в САЩ. 

Да, истина е, че в констатациите, изложени в писмата до висши американски държавници, няма нищо ново или поне изненадващо. На българското общество от години се внушават манипулативни тези относно т.нар. „съдебна реформа“. Реформа, за която никой досега не каза в какво точно ще се състои, освен в „слагане на „наши хора“ в прокуратурата“ и в опит за налагане на политически контрол над институцията и на съдебната власт като цяло.

Познати са авторите и изразителите на тези манипулативни внушения – конкретни политически фигури и техните присъдружни НПО-та и медии, които всъщност защитават интересите не на обществото, а своите. Манипулатори, които шушнат каквото им е изгодно, на партньорите ни зад граница. 

Години наред същият политико-олигархичен кръг сочеше закриването на  спецправосъдието като първостепенна задача, която уж ще помогне за борбата с корупцията в държавата. Тогава анализ и оценка на закриването като грешка и проблем за бъдещата съвместна работа си позволиха да направят само действащите магистрати от Конференцията на прокурорите от Централна и Източна Европа, работещи по разследвания на организирана престъпност.

А какво да кажем за непоколебимия устрем на служебния правосъден министър Крум Зарков отново да внесе в бъдещия парламент противоконституционния си закон за „механизъм за разследване на главния прокурор“ и несломимата му убеденост, че той ще бъде приет?

Очевидно е, че открит и честен диалог липсва не само в българския парламент. И че има хора, които са се обявили за монополисти както по отношение на провеждането на реформата в правосъдието, така и за воденето на диалога с партньорите ни от чужбина. Активисти, които преследват прикрити и лобистки цели. Но, ние, българите, не печелим от това, а берем само горчивите плодове. Затова е добре проблемите пред гражданския сектор да се поставят публично, а със „съдебната реформа“ да се заемат професионалисти, за които тя не е просто гръмки думи за ежедневна употреба.