Сигналите между депутатите: Легитимна практика по цял свят, комуникация, а не принуда

Дават ли си депутатите в управляващата коалиция знак как трябва да се гласува по определени решения. Подобен странен скандал се заформи в сряда. Социалистите бяха обвинени, че са сменили вота си, след знак с палец от депутати от ГЕРБ, което ги постави в ситуацията да се оправдават, че не са принуждавани да гласуват под чехъл.

Палец надолу или нагоре, естествено, не е някаква екзотична гледка, характерна за нашите географски ширини. Това е напълно легитимен и логичен подход в рамките на функционирането на една парламентарна демокрация. Знаците са напълно нормална форма на комуникация, не само в българския парламент, а и навсякъде по света. Използват се още бележки, кратки указания, ръкопляскания или изражения на лицето. Това е част от парламентарната култура и вътрешната организация.

В Европейския парламент например ежедневно се използва този подход и това не прави никакво впечатление. На всички е ясно, че става дума за форма на вътрешна комуникация, а не на принуда. Никой депутат не е длъжен да слуша и да изпълнява. Ако някой има различна позиция, разбира се, той може и да не се съобрази. Но знакът ще го предпази от грешка в случай на разсейване или незапознатост поради отсъствие например.

Политическите групи и коалиции имат обща платформа, приоритети и отговорности, те трябва да имат координирано поведение, особено по важни въпроси. Сигналите с ръка са просто практичен и бърз начин да се напомни на какво е общото решение на групата.

В рамките на едно заседание в ЕП (и във всеки друг парламент, българският включително) често се гласуват десетки, дори стотици поправки, често в един законопроект, а това се случва бързо, една след друга. Не всеки евродепутат има времето да се запознае с всяка подробност. Затова координатори предварително изготвят позиция, а по време на гласуването визуалният сигнал спестява време и намалява объркването.