„Герои на новото време“: Царят, който стана премиер

Симеон Борисов Сакскобургготски е цар в периода 1943 – 1946 г., с официална титла Негово Величество Симеон II, и министър-председател на България в периода 2001 – 2005г.

Симеон II е роден с титлата княз Симеон Търновски, син на цар Борис III и на царица Йоанна Савойска. Симеон Сакскобургготски, британската кралица Елизабет II и белгийският крал Филип принадлежат към аристократичния род Ветини.

Напуска страната със семейството си на 16 септември 1946 г. За пръв път се завръща на 25 май 1996 г. През 1999 г. Симеон Сакскобургготски идва в България за втори път с кораб по река Дунав, в рамките на международна религиозно-екологична конференция.

На 6-ти април 2001г. Симеон Сакскобургготски прави обръщение към българския народ във Врана и обявява, че ще се включи в политиката преди предстоящите парламентарни избори.

„Готов съм да предложа схема от икономически мерки и социално-икономическо партньорство, посредством които не по-късно от 800 дни прочутото българско трудолюбие и предприемчивост ще променят живота ви“, заявява бъдещият премиер на страната. Още на следващия ден е дадено началото на различните видове тълкувания на казаното. Един след друг коментатори, анализатори и политици изтъкваха в публичното пространство, че „Симеон обеща за 800 дни да оправи държавата и живота на българите“. Огнян Минчев, например, определя заявката за участие на Симеон Сакскобургготски в политическия живот на страната като „опит за възстановяване на монархията не пряко и легално, чрез референдум, а заобиколно, през задния двор“.

В предизборния период се лансира и предупреждението, че Симеон е русофил и е категорично против НАТО и ЕС, защото бившият български цар е агент на КГБ. То претърпя крах, тъй като през ноември 2002г. в Прага и през декември в Копенхаген България получи покана за НАТО и пътна карта за ЕС.

НДСВ печели парламентарните избори през 2001г. в коалиция с две малки партии, тъй като не успява да получи съдебна регистрация като партия. Симеон Сакскобургготски оглавява правителството в коалиция с ДПС, включващо и отделни представители на БСП, но без официалната парламентарна подкрепа на социалистите. През 2005 г. политикът прави промени в кабинета си, включвайки в него представители на партия „Новото време“, създадена от депутати от дискусионен клуб в рамките на парламентарната група на НДСВ.

Много по-късно, през 2017г. Симеон Сакскобургготски коментира очакванията си провежданите от правителството му реформи да дадат резултат за 800 дни.  „Тук ми извадиха душата с тези 800 дни, а всъщност, ако не са били 800, може би са били хиляда, но са се променили много неща".

Относно заявката си през април 2001 година да се включва в политиката на България той допълва, че е надценил трудолюбието и желанието да се модернизираме.

„Но общо взето, стига да се проверят обективно фактите, стигаме до заключението, че много неща се промениха за три години“, посочи Сакскобургготски, „когато му дойде времето“ чак през 2017г.

Като политик той направи и запомнящата се критика, че българите „трябва да си сменят чипа“.

„Да, ама сега го казват всички. Значи не съм бил съвсем нестандартен. Ама и в толкова други страни го има същото явление, с липсата на новаторско мислене, или на приемане на новото", обяснява идеята си политикът.

Сакскобургготски допълва, че българите не сме най-неспособните или най-бедните, затова трябвало да бъдем обективни и да не се самобичуваме.

На парламентарните избори през юни 2005 г. НДСВ остава втора политическа сила. БСП печели 31% от гласовете и първоначално се опитва да състави правителство без втората политическа сила, а само с ДПС. След като парламентът одобрява кандидатурата на Сергей Станишев за министър-председател, но отхвърля състава на кабинета, БСП съставя коалиционно правителство с НДСВ и ДПС с активното посредничество на президента. Симеон Сакскобургготски получава церемониалния пост председател на коалиционния съвет. На първите избори за български представители в Европейския парламент през май 2007 г. НДСВ успява да спечели едно място за евродепутат, след ГЕРБ – 5, БСП – 5, ДПС – 4 и Атака – 3. На проведените на 5 юли 2009 г. парламентарни избори за 41-вото НС, НДСВ не успява да премине 4%-бариера и остава извън парламента. На 6 юли същата година Симеон Сакскобургготски подава оставка като лидер на движението. Той е почетен член на Атлантически клуб – България, удостоен е и със званието почетен гражданин на Балчик на 14 август 2002 г., във връзка с 60-ата годишнина от връщането на Южна Добруджа към пределите на България.

През 2016 г. Симеон Сакскобургготски подкрепя издигнатата кандидатура на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН.

В коментар за предстоящото председателство от страна на България на Съвета на Европейския съюз, бившият премиер припомня, че когато 2009 г. е казал, че трябва да се готвим за него, „събеседниците му го гледали като извънземен, защото мислели, че е рано“.

„Личното ми мнение е, че това ще бъде първото и последното председателство на България", твърди Сакскобургготски пред EURACTIV през 2017г.

 „Второто се пада през 2032 г. или нещо такова, а дотогава сигурно ще има повече членове на ЕС, и дали този начин на ротация въобще ще бъде възможен, така че да се постараем сега да направим необходимия ефект“, призовава той.

Бившият премиер стана известен и с това, че не се притеснява да критикува изказванията на български управляващи срещу Русия.

„Това са неща, които аз мисля, че са твърде небалансирани и неразумни, и не говоря само за Русия, да предизвикаш която и да е от по-влиятелните страни е негативно за нас, но се случва. А тук напоследък отново са се развили тези, бих казал в кавички "страсти", дали човек е русофил или русофоб, сякаш не сме се научили от 150 години на нещо малко по-нормално и по-прагматично“, казва той.

Сакскобургготски коментира и напрежението в Испания около обявяването на независимост от Каталуния.

„На Испания ѝ бяха нужни 500 години, за да стане една, затова такива моменти са твърде мъчителни“, споделя той. Според него случилото се е „безкрайно рисков“ прецедент за цяла Европа.

„Това е нещо, което много предпазливо, внимателно, с много диалог, разум и спокойствие трябва да се реши. Защото ако оставим само бомбастиката, ескалацията е неизбежна, а пък и дава идеи на други. Например, направи ми впечатление, когато бяха показани картини от сблъсъци по улиците в Барселона, с не знам колко ранени, в болниците не бяха постъпили никакви ранени. Няколко души само. А се хвърляха цифри – 800 ранени, това е страшно опасно“, обяснява бившият премиер.

Симеон Сакскобургготски съжалява и за решението на Великобритания да напусне Европа.

„Мисля, че повечето хора съжаляват за това. Ако можеше Англия да даде заден ход, това щеше да е най-знаменитото събитие, но едва ли е възможно. Този прецедент тежи на Европа“.