Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
English

Новини, анализи, мнения - Tribune.bg

Меню
  1. Начало
  2. Мнения
  3. След интервюто на Трифонов

Мнения

След интервюто на Трифонов

Иван Стамболов – Сула, коментар специално за Tribune.bg

Нека за миг си представим, че светът, в който живеем, е логичен и че българският електорат е адекватен. Ако допуснем тези две предположения, то след интервюто на Станислав Трифонов за БНТ миналата седмица, измислената му партия би трябвало да се разпадне и с отломките от нея да се случи нещо. Всъщност самото интервю като медиен факт беше достатъчно озадачаващо. Дори Президентът не си позволява такива извънредни включвания със специално изработени заставки и нагнетяване на очаквания от предишните дни. Сякаш най-важната персона във вселената ще излее върху нас откровението си. Who the fuck е Слави Трифонов, та националната обществена телевизия, официозът, медията, която сертифицира като истина или неистина всяка новина, променя програмата си заради него, за да може той в продължение на близо час да не каже нищо забележително, освен това, че няма да подкрепи правителство с третия мандат, с което ще превърне следващите рекордни предсрочни избори от вероятни в сигурни? Това интервю ужасно много ми прилича на поръчково, само дето не съм съвсем наясно кой е поръчителят. То не че не съм съвсем наясно, но така му е приказката, за да остане все пак някаква интрига. Целта на този телевизионен акт беше да покаже колко важен е Слави, без всъщност изобщо да е. Да, в момента той има безпрецедентно парламентарно присъствие, но то е мимолетно в мимолетен парламент.

Но не какво мисли или говори Трифонов е интересното. Интересното е какво ще се случи с измамения му електорат, как ще се държат оттук нататък тези, които гласуваха за него и го превърнаха от телевизионна в политическа звезда. Преди всичко кои са тези хора? Много се говорѝ и писа за тях и се оформи схващането, че това са две породи – чалгарска младеж, на която най-сетне е дошло времето да гласува (с което не знам дали да се съглася, че е толкова решаващо, защото всяка година на някого му идва време да гласува за първи път), и хронично гневни киселяци, които гласуват за всеки пореден бравурен персонаж, който ги убеждава, че не те самите са виновни за неудовлетворителното си битие, а някой друг, от когото той, бравурният персонаж, ще ги отърве с един замах на огнения си меч. Характерно и за двата вида избиратели е че не са устойчиви, лесно се влюбват и лесно разлюбват, днес гласуват за един, а утре за друг, подобен нему, само че все още нов, неизхабен, изгряващ. Тяхната майка юнашка ги е родила такива – силно да любят и мразят.

Разбира се, за Слави Трифонов е гласувал и един трети вид избиратели – такива, които наистина търсят справедливост, но в крайна сметка и те просто искат да разрушат съществуващото положение, без да се интересуват какво ще става после – „Нек' без милост, без пощада да сринем старий, гнилий строй!“, както се пее в „Интернационала“, пък след това ще му мислим. Такъв вид избиратели са гласували различно, според предпочитанията си за всеки кандидат, различен от ГЕРБ, защото ГЕРБ беше „съществуващото положение“. В определен момент, в определено моментно състояние на духа този вид избирател би гласувал за всекиго, без особено да му пука, което обаче не означава, че ще повтори.

Слави Трифонов направи фатална грешка: реши, че хората не подкрепят конкретно него, а ще подкрепят безкритично всекиго, когото той им посочи. А то не е така. Хората (по някакви техни си причини) гласуваха лично за Слави. Какво обаче направи той? Отказа да се ангажира с каквото и да било. И по този начин стана така, все едно искам за жена селската хубавица, тя се съгласява, но под венчило от нейно име се явява Лудото Ленче. Всеки би се шокирал.

И така, ако светът, в който живеем, е логичен и българският електорат е адекватен, то с основание може да се очаква, че на третите извънредни и предсрочни избори, електоратът на Слави ще се разпадне, разочарован от своя кумир. Накъде обаче ще се пренасочи, накъде ще пренасочи гражданската си енергия? Според мен вариантите са няколко.

Най-баналният, най-праволинейният е като убедени антикомунисти да се върнат към ГЕРБ, защото в момента само ГЕРБ и ИТН могат да държат БСП извън властта. За такава тенденция говори и последното проучване на „Маркет линкс“ от миналата седмица. Най-силният аргумент в подкрепа на такова решение е кадровият управленски потенциал, необходимостта от който многократно надхвърля по численост и разнообразие видимата част на управлението. Такъв потенциал новите претенденти за властта, начело с ИТН, показаха, че нямат и няма откъде да наберат.

Друг вариант за пренасочване на Трифоновия разочарован електорат е Демократична България. В цялата бъркотия тази формация успя да напипа учудващо разумна линия на поведение и успя да се разграничи от революционерите с ковчезите, бесилките и пернишките винкели. ДБ също все още продължава да се възприема като антикомунистическа, но след изявленията на Атанасов, че са готови да подкрепят БСП, това възприятие се разколебава. Така или иначе към ДБ ще се насочат образовани, прогресивно и либерално ориентирани младежи и хора на средна възраст, амбициозни нови граждани, кариеристи, атеисти и прогресивисти. Хора, за които ГЕРБ и Патриотите са прекалено народняшки и „консервативни“, доколкото „консервативно“ е неприлична дума.

Що се отнася до самите Патриоти, то е възможно и те да се облажат с отломки от Трифоновото войнство – всички мъжкари с калпаците и силяхлъците, юнашките песни и хайдушката чест, всички напъпили моми с пафтите и шарените шамии; всички „балканци“, които се просълзяват на циганската песен „Свети Георги“ в изпълнение на Ку-ку бенд, по-известна като „Едерлези“ на Горан Брегович. Бедата на Патриотите е, че не успяват да се консолидират и да олицетворят тази иначе много продуктивна и актуална идея; не успяват да станат изразители на устойчивата идеология за Европа на отечествата и нациите, в която иначе има много хляб.

Парадоксално, но към ДПС – най-вероятният кукловод на Слави Трифонов – няма да се пренасочи никой от избирателите на ИТН. Макар че ДПС винаги са били най-премерени в приказките, а може би именно за това, те не са знаме за никого. Напротив, понякога ги демонизират незаслужено. Но пък ДПС е партия от такъв тип, дето си има своя сигурен електорат и не ѝ е необходимо да се прави на палячо, за да прилъгва друг.

Може би няма да са много и онези, които ще се пренасочат към БСП. Тя е твърде стара, твърде подредена, твърде закостеняла (не знам каква още дума да измисля, за да не кажа „консервативна“) партия за вкуса на „бунтари“ като тези, които пълнят стадионите на Слави Трифонов. Ако някой комунист е искал да гласува против Бойко Борисов, то той си е гласувал за БСП от самото начало и не е търсил адреналин в ИТН.

Ще има ли преливане на подкрепа от ИТН към ИБНИ (ако все още този лабораторен експеримент се нарича така)? На пръв поглед е логично да се допусне, че ще има, защото и в двата случая става дума за един и същи натюрел – неадекватно и необмислено отрицание, злобен бунт срещу съществуващия ред, какъвто и да е той, и принципна омраза към каквото и да е. За съжаление обаче ИБНИ се изложи дори в очите на ИТН, тъй че може изобщо и да не влезе в поредния парламент.

Но пък, виж, „Възраждане“ като нищо ще влезе на мястото на ИБНИ. Това са партия и лидер, които отговарят на всички условия да бъдат пореден кумир. Вероятно мнозина гневни бунтари, разочаровани от колебливия Слави Трифонов, ще се насочат към Костадин Костадинов, който все още изглежда свежо революционен и „антисистемен“, защото не му се е налагало да се проявява като истински политик.

На прилив от бивши поддръжници на Слави Трифонов могат да се надяват и всякакви, които критикуват пандемичните мерки, резервирани са към агресивната пропаганда на ваксините, настояват за твърд подход към Македония, не искат имигранти от Близкия Изток и Африка, скептични са към глобализма и корпоративната цивилизация, не копаят биткойни, не одобряват климатичната политика на ЕС, нито затварянето на „Мариците“ и унищожаването на въгледобива. Това са все актуални неща, на които тепърва предстои да трупат политическа енергия.

Една четвърт от гласовете – гласовете, които изкара досега Слави Трифонов – са сериозен потенциал, за да останат безстопанствени. Интересно (и важно) е как ще се преразпределят. Разбира се, ако изобщо се преразпределят, а не си останат там, където са в момента. Ще се преразпределят, единствено ако светът, в който живеем, е логичен и българският електорат е адекватен. Ако не са, 47-ия парламент ще бъде като 46-я, който е като 45-я и какъвто ще бъде всеки друг извънреден и уродлив парламент в ерата на Румен Радев. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

***

Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в БНТ, БНР и „Дарик“ до 1994, а след това се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до днес – предимно в областта на медиите и политическото позициониране.

През последните години поддържа собствени публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „Безобразна поезия“ (пародия); „Додекамерон“ (12 новели), романите „Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск“ и „Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха“; сборниците публицистика „Дзен и изкуството да си обършеш гъза“, „Картаген трябва да бъде разрушен“ и „Тънкият гласец на здравия разум“; систематичното ръководство „Технология и философия на творческото писне“.

Бил е колумнист във вестниците „Пари“ и „Сега“, сп. „Економист“ и сайтовете „Уеб кафе“ и „Топ новини“, а понастоящем – във в. „Труд“ и „Нюз БГ“. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, носител на големите награди на Българската WEB асоциация и Фондация „БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на БНТ и на Творческия съвет към Дирекция „Култура” на Столична община.  


Топ новини

виж още

Актуална тема

Мрежата

виж още