След вчерашния избор БПЦ не може да бъде обвинена в русофилство

Иван Стамболов – Сула, коментар специално за Tribune.bg   

И не е само това. Интригата започна от смъртта на дядо Йоаникий и овдовяването на Сливенския престол и доби почти брутални измерения след смъртта на дядо Неофит – Бог да ги прости и двамата. Още не можем да си представим как опустя Църквата без тях, втори такива скоро няма да се появят. След смъртта на дядо Неофит вече официално беше открита надпреварата за следващ патриарх.

Първият сливенски избор беше касиран заради доноси и клюки, като предпочитанието на миряните беше грубо пренебрегнат с отстраняването на епископ Йеротей от списъка с достоизбираемите. Между другото, това също не се е случвало досега в нашата Църква. Какви времена доживяхме, Господи!

Всички заподозряха, че първият избор е отменен, защото митрополит не е станал епископ Арсений – викарий, manus dextra и близък довереник на пловдивския митрополит Николай. Всички заподозряха, че Арсений на всяка цена трябва да е митрополит, защото гласът му в Синода е необходим, когато дойде време Николай да се кандидатира за патриарх. И ето че времето дойде, и ето че Арсений от вчера е Сливенски митрополит. Няма лошо. Така се прави. Това е политика и съм сигурен, че в историята на Църквата хора са ставали патриарси и по много по-грозен начин.

Третото, което не се е случвало или поне аз не намирам данни да се е случвало, е народът да посрещне архиерей с възгласи „Недостоен“. И може би все пак нямаше да ги има тези възгласи, ако не беше съслужението в Цариград и недвусмисления жест (в замяна на какво?) към вселенския престол. Затова казвам, че вече е нелепа опорката за русофилството на нашата Църква. Последните ѝ действия очевидно са движени от прозападни хора.

Вселенският патриарх е неприкрит изразител на американските глобални политически интереси, следователно, ако нашата Църква може да бъде обвинена в нещо в момента, на последно място това е вярност и служба на Русия. По-скоро със случващото се през последните дни БПЦ показва среден пръст на Московската патриаршия.

Че Вартоломей е изразител на американските интереси не е лошо, особено пък ако този факт се опакова така, че да изглежда като служба на мира, цивилизацията и в крайна сметка – на доброто. Проблемът обаче е там, че тези интереси не са духовни, не са църковни, а светски, политически и даже военнополитически. Пред очите ни се развиват процеси, започнали много отдавна. Ако седнем на бутилка правилно питие, мога да ви проследя тези процеси до Адам и Ева и ще го направя методично от причина към следствие. Но за нашите вестникарски нужди не е необходимо. Достатъчно е а се върнем до двата ватикански събора и дори само до втория през 1962-1965 при папите Иоан XXIII и Павел VI. Уплашен от свиването на католическата църква (през тези години в някои страни свещениците намаляват до 10 пъти) и отпадането на много миряни от вярата, Ватиканът генерално сменя политическата си линия и премества фокуса си от Царството небесно към прелестите на мира сего – бедност, екология и т.н. Целта е папата да стане световен духовен водач – ни повече, ни по-малко. Тоест римокатолицизмът се превръща по-скоро в политическа организация (а също икономическа и финансова – това не бива да се забравя!), отколкото продължава да е църква.

Следвайки тази линия, Ватиканът се сближава с икуменизма, без обаче формално да членува в структурите му, защото папата не може да е просто обикновен член на каквото и да било. А какво е икуменизмът? Говорили сме и друг път. Това е масонско-протестантска идея, чиято цел е да сближава изповеданията и религиите, докато те в крайна сметка се сплавят в една нова световна панрелигия. Много пари се наливат в това сплавяне! Мнозина казват, че това ще е религията на антихриста и затова наричат икуменизма не просто ерес, а всеерес. Икуменизмът много настоява да привлече към себе си православието, защото то ще го легитимира като истина, бидейки само по себе си такава. Тъй че не е само временната ситуация в Украйна.

Кой съм аз, че да съдя случващото се! Нито съм клирик, нито съм богослов, даже и ревностен мирянин не съм. Аз съм (както пееха „Ъпсурт“) нормален софийски дришльо с малко повече опит в пропагандата, медиите и литературата. Но дори и да можех да съдя, пак нямаше да го направя, не само защото е грях, но и защото ще приближи, макар и с мъничко, разкола, от който поне аз се ужасявам.

Не смея да кажа за кого ще викам да стане патриарх, защото най-вероятно няма да викам за никого. Нито познавам хората, нито знам позициите им и принадлежностите им, нито пък познавам политическите и административните процеси в клира. Само се моля на Бог, а пред човеците настоявам, с всички сили да се брани каноничната и догматическата чистота на Българската църква. А това значи да търсим истината и да съобразяваме действията и решенията си със Светото Писание, Светото Предание, Вселенските събори и наследството на светите отци до падането на Константинопол. Толкоз. Защото (перифразирам) „всеки, който е получил веднъж истината, но продължава да търси още нещо, той търси лъжа“ (VII Вселенски събор).

Накратко: все ми е едно кои ще са митрополити и патриарси, стига да спазват каноните и да не отстъпват от вярата. Сторят ли го, тогава разговорът ще стане друг.

Дядо Николай ли? Именно защото дядо Николай е брилянтен апологет и безпогрешен догматик, се надявам, че като си оплете кошницата, каквато и да е тя, ще ритне Вартоломей и всички останали и ще се отдаде да задоволява на личното си тщеславие, което надали ще търпи външни фактори и трети лица. А че филетизмът отдавна е разкъсал ойкумената, е очевидно от раждането на националните държави и последвалите го войни. Последните трима вселенски патриарси - Атинагор (заемал престола по време на споменатия II Ватикански събор), Димитрий и Вартоломей - са изявени икуменисти, тоест жертват небесното в името на светското и правят тежки компромиси с Писанието, Преданието, Съборите и Светоотческото наследство, за да си придадат тежест, каквато в ислямска Турция са изгубили отдавна. Техните хора, съответно и техните спонсори, са в Америка. Разколът в Украйна, предизвикан от неканоничния "томос" на Вартоломей за автокефалия на ПЦУ (разколническата) за добро или за лошо – всеки да го тълкува както си ще, – е ярък антируски акт. Затова казвам, че след съслужението на нашите епископи с разколниците в Цариград, Църква може да бъде обвинена във всичко, само не и в това, че е проруска, за което ястребите яростно я нападат, без да мислят и без да четат.

В крайна сметка всичко се случва по Божи промисъл и воля Божия, все едно дали тази воля е благоволение или допущение за наше вразумление и спасение. И когато ни сполети нещо неприятно, нека не скачаме веднага да се възмущаваме, да роптаем и да хленчим, а внимателно да разгледаме греховете си и да разберем защо ни се случва всичко. А Църквата в крайна сметка винаги се е оказвала права, защото е богочовешки организъм и няма нужда да я спасяват разни професори и други активисти. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен. Ако е рекъл Господ...

*** 

Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в БНТ, БНР и „Дарик“ до 1994, а след това се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до днес – предимно в областта на медиите и политическото позициониране.

През последните години поддържа собствени публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „Безобразна поезия“ (пародия); „Додекамерон“ (12 новели), романите „Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск“ и „Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха“; сборниците публицистика „Дзен и изкуството да си обършеш гъза“, „Картаген трябва да бъде разрушен“ и „Тънкият гласец на здравия разум“; систематичното ръководство „Технология и философия на творческото писне“.

Бил е колумнист във вестниците „Пари“ и „Сега“, сп. „Економист“ и сайтовете „Уеб кафе“ и „Топ новини“, а понастоящем – във в. „Труд“ и „Нюз БГ“. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, носител на големите награди на Българската WEB асоциация и Фондация „БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на БНТ и на Творческия съвет към Дирекция „Култура” на Столична община.