Случаят с Митко BIRD-а е тест за медийната среда в България

Поредните разкрития на прокуратурата за Къро, Цветан Василев и останалите заговорници и компроматите им, петнят и четвъртата власт   

За журналистиката казват, че е четвърта власт. Нейна мисия е освен да информира, да търси отговори, да критикува, да влиза в най-тъмните кътчета на политическите интриги, икономическите схеми,  дори в безкрайните дебри на престъпния свят.

Нормално е навсякъде по света журналисти да се срещат и да разговарят с представители на криминалния контингент, често пъти дори с риск за собствения си живот. Не е нормално обаче журналисти да влизат в тайна завера с престъпния свят, защото тогава един репортер става съучастник на престъпния синдикат.

Такъв изглежда ще се окаже случаят с  Димитър Стоянов от „разследващия“ сайт BIRD.bg., който последните разкрития на прокуратурата все повече поставят в ролята на пощенска кутия на задкулисието.

Само преди месец чухме как „Митко BIRD-а“ си говори с Красимир Каменов-Къро - като служител с работодател. Журналистът на практика се отчиташе на известния криминален бос, станал междувременно и задочно обвиняем като поръчител на показното убийство на бившия полицай Любомир Иванов, извършено през март 2022 г. в столичния кв. „Лозенец“. Днес разбираме как „Митко BIRD-а“, този път изписан като „Митко Бивол“, си казва наздраве с Дилиян Георгиев, друг от престъпния сговор, поставил си за цел компрометирането на магистрати и тяхното последващо елиминиране.   

Разбрахме и как точно действа престъпната група с водещи ръководители Цветан Василев, Пламен Бобоков, Красимир Каменов-Къро и техни помагачи, румънеца Овидиу Семенеску от Цюрих, Дилиян Георгиев, Тони Иванов-Парфюма, Калин Едрев и отново „Митко BIRD-а“, известен още и като „Митко Бивол“. Действат като едните ползват огромните си финансови възможности, за да наемат лобисти, които от своя страна да заливат официални институции от Брюксел до Вашингтон с компромати, подпомагани от медии-бухалки и съмнителни типове, в чиито домове полицията открива кокаин.

И вече е ясно - ролята на Димитър Стоянов не е да отразява заговора, той на практика е част от него. Видно е от записите, от непрекъснатите коментари по негов адрес на самия Красимир Каменов.

Способна ли е българската журналистика да премине през своята Голгота? Къро, известна мутра от най-ранните години на Прехода, говори по телефона като „нарежда“ главен прокурор, магистрати, полицаи и т.н., дава указания да се погрижат за Боян, говори за „разследващия журналист“ с малко име Митко. Каква е разликата между Боян и Митко? Първият, оказва се е Боян Табаков, обвиняем като помагач при убийството на Любо Полицая. Вторият, убива, но с думи, когато петни репутацията на институции и заговорничи в направата на компромати срещу официални представители на държавата.

„Той е журналист, кво ще му направят“, казва Къро, давайки най-точната диагноза на състоянието на обществените процеси у нас. За поръчителя изглежда работата на журналиста е да върши безобразия и дори неща на ръба на закона, защото сигурно си мисли, че се ползва с имунитет. Да, но ако престъпиш закона, може и да се водиш журналист, но вече си и от другата страна, най-малкото потенциален обвиняем.

В новата информация, разпространена в петък сутринта от прокуратурата, има още един детайл. Потвърждават се напълно подозренията, че предколедното писмо на един американски конгресмен – Уорън Дейвидсън, с което от финансовия министър на САЩ се иска санкционирането на главния прокурор Иван Гешев, всъщност е сътворено от Цветан Василев и неговите хора като Дилиян Георгиев. Как иначе да си обясним, че Дилиян и Митко разполагат с текста поне 6-7 часа, преди изобщо конгресменът да го е публикувал в социалните мрежи. Как така един Дилиян от София знае какво е писал член на Конгреса на САЩ на финансовия министър на САЩ, освен ако той не е участвал в изготвянето на черновата.

Всъщност, това стана известно почти незабавно и ако забелязвате вече четири месеца няма никаква реакция от властите в Щатите. Пълно мълчание пази и Уорън Дейвидсън, вероятно дълбоко съжалил, че е позволил да бъде употребен в схемата на заговорниците.

Участието на журналиста Димитър Стоянов в един клуб по интереси с хора, заподозрени в поръчителство на убийства, източване на четвъртата по големина българска банка, в схеми за внос за опасни отпадъци,  за които отдавна цел №1 е отстраняването главния прокурор, е неприятна, но важна новина за българската журналистика. Защото никой не би искал да дели една професия с хора, които ползват журналистиката за прикритие на криминалния си уклон.

Ако допуснем, че всяко стадо си има черни овце, а и почти няма бранш, в който да няма „гнили ябълки“, то посочването им и прочистването на българската журналистика от тях е просто задължително. Защото освен правото да информира и да знае, журналистиката има задължението и да формира обществено мнение, да бъде обективна и честна, да бъде фактор в ежедневието на хората. Затова и в момента няма право да мълчи за случая с Димитър Стоянов от BIRD, ако още претендира да е четвърта власт. В противен случай ще стане още по-трудно за наистина честните и независими журналисти да отрекат твърденията на редица европейски и световни организации, че българската медийна среда е овладяна и безвъзвратно отровена от зависимости.