Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
Меню
  1. Начало
  2. Мнения
  3. Снизходителното великодушие на елитите

Мнения

Снизходителното великодушие на елитите

Снизходителното великодушие на елитите - Tribune.bg

Иван Стамболов – Сула, коментар специално за Tribune.bg

Първо да видим що е то „елит“, какви видове елити има и дали попадат в някой от тях онези, които преди време разпространиха 15 съвета в посока на това как по-цивилизовано да прекараме зимата. А тя вече хлопа на вратата, червеното вино иска своето, а зарзаватчиите плахо пуснаха първите туршии в очакване на киселото зеле.

Етимологически погледнато, думата „елит“ означава подборка, селекция („селекция“ е със същия корен като „елит“, „електорат“ и т.н.), като се подразбира, че тази подборка е направена на принципа „високо качество по някакъв признак“. Има най-различни елити. Например богатите олигарси, които дърпат конците на личните си политици, са един вид елит. Личните им политици са друг вид. Виртуозните пианисти и цигулари са трети вид. Към него някои медии причисляват и спортистите, за да могат да включат всички заедно в светските си рубрики. Понякога към този елит се присламчват и хора, известни единствено с това, че са известни и че участват в риалитита за готвене на манджи и за оцеляване по пустинни острови.

Класическият елит на западната цивилизация е аристокрацията. Ние нямаме такава аристокрация, основана на вековна поземлена собственост, просто защото тук нещата никога не са се случвали така – било във Византийския, било в Османския свят. Но аналог на аристокрация сме имали в лицето на чорбаджиите (тези които дават чорбата тъй, както лордовете пазят хляба), просто не сме имали далновидността да я кодифицираме след Освобождението. Подобен вид, макар и не съвсем същия, са се опитали да създадат монарсите на Третото българско царство и особено цар Борис III в лицето на своето офицерство.

Има и един административно-бюрократичен елит. Все по-често го наричаме „меритокрация“, за да не го наречем „аристокрация“, което хем е малко неприлично, хем е разобличаващо по отношение на това в какво са се превърнали чиновниците, особено в европейските структури. Например посланикът на Европейския съюз в Съвета на Европа е нещо като херцог. И ние сме горди, че в момента този херцог е българка. Но по европейските канцеларии пъплят безброй по-малки графове, виконти, барони и баронети, които с безизразни лица се наслаждават на ненормално големите си заплати.

Друг вид елит е интелигенцията (вече се приближаваме към целта, не губете кураж и търпение!). Тя е подборка на по-умни хора с осезателен принос в материалната и духовната култура на своите общества. Частен случай на този елит е фейсбук интелигенцията, която се отличава от останалата част по своята… хайде временно да я наречем „по-изострена комуникативност“. Невинаги представителите на тази интелигенция са твърде добре образовани, често техните специалности са някакви такива – малко измислени, – но те винаги са уверени в компетентността и правотата си. И винаги са готови да дадат акъл, комуто не достига.

Ето, според това качество – готовност винаги да дадат акъл – се оформя и един многоброен сегмент в елита на интелигенцията, нека го наречем: „отваряща очите на другите интелигенция“. Например г-н Manol Peykov от фейсбук ни отваря очите, като посочва 15 начина да спестим енергия през зимата, като коректно отбелязва, че ги е взел от г-н Julian Popov, също от фейсбук (ние не знаем дали г-н Julian Popov е техен автор, или на свой ред ги е взел отнякъде). Полезните съвети започват с това как трябва да си накупим термометри и да ги разхвърляме навсякъде из дома си, във всяка стая, така че непрекъснато да сме наясно каква е температурата. Ако е повече от 21 градуса, то ние см безотговорни разсипници, които не милеят нито за себе си, нито за планетата. В будно състояние трябва да живеем на 19 градуса, а в спящо – на 16. Не знам как технически се постига скокът от едната температура към другата. Рязко отваряме прозореца, без да откъсваме очи от термометъра?

Не бива да ползваме сушилня за дрехи. Трябва да си опънем простор (в хола, в спалнята?). В коментарите под публикацията плаха гражданка беше попитала, при положение че хем държим хладно в жилището, хем сушим на простор, колко време ще трябва да съхне прането, но такова дребнотемие е дори обидно за светлите умове, които се реят във висините на концептуалните обобщения.

Трябва да перем с хладка вода. Слава Богу, прахът за пране все още е разрешен.

Не бива да караме колите си, а да караме колело и зиме и лете, и в пек и в дъжд. Можело да бъде и електрическо, вероятно може и електрическа тротинетка. Тук не разбрах как този допълнителен разход на електроенергия прави зимата ни по енергийно ефективна.

Да не ходим на работа. Да си работим вкъщи. Това, между другото е унищожителна практика, голяма част от задачите се изпълняват благодарение на неформалните контакти между членовете на екипа, а те се създават на кафе с цигара в почивките. Но за щетите от надомната работа си заслужава да се говори отделно.

Има и още съвети, но най-умопомрачителният е как трябва да си организираме „съседска група за пестене на енергия“, в която да се събираме и да обсъждаме мерки. Да обсъждаме мерки с приятели, съседи и роднини. Този кретенизъм го нямаше и при социализЪма – да се събираш на групи с приятели и роднини и да обсъждаш мерки за пестене на енергия! Защо? Вероятно за да натриеш мордата на Путин? Или пък Земята да загине не след милиард, а след милиард и половина години?

Жанрът със съветите не е нов. Господата не откриват топлата вода. По съвсем друг повод ми попадна една занимателна брошура от 2009 година, посветена на биоразнообразието и как трябва да се грижим за него. То е нещо като грижата за енергията през зимата. Пак под формата на съвети ни насочват към правилен живот и общополезно поведение. Брошурата, между другото, е издание на Белгийския кралски институт за естествени науки. Усещате ли гнилата сладост на аристократизма?

Сред насоките, които ни дава тя, им и такива: да не си сменяме джиесема, таблета и лаптопа, докато не се разкапят напълно (ми тогава да спрат да бълват софтуер, който не се поддържа от стария хардуер!); да перем само с марсилски сапун, да мием пода само с черен сапун, да стържем тенджерите и умивалниците със сода бикарбонат, а котления камък да премахваме с горещ оцет (това по някакъв начин подпомагало разнообразието на животински и растителни видове на планетата); когато се разхождаме сред природата, да пазим тишина, да не обличаме дрехи с ярки цветове (например такива, по които, ако изпаднем в беда, спасителите могат да ни намерят) и да не се пръскаме с парфюм, и да не стъпваме върху мъхове (да, наистина го пише това); да допринасяме за запазването на есетрата (?), като ядем супа от пащърнак, чипс от топинамбур и хайвер от охлюви; и прочие, и прочие – ако ви се чете всичко, изтеглете си брошурата от SULLA.BG, дал съм ви връзка.

Така че, господа загрижени за настъпващата зима, не сте открили нищо ново – накъдето сте тръгнали, хората оттам се връщат! Но не това е важното. Не е важно дали съветите, които ни дават господата Peykov и Popov или пък Белгийският кралски институт за естествени науки, са идиотски или мъдри. Важно е отношението, с което ни ги дават. Те са елитите, ние сме народът. Ние имаме нужда от насока и тази насока трябва да ни се преподаде в лесно смилаем вид, оформена в подточки, в завършени изречения като лозунги, с ясно формулирана поука и нравствен ориентир. Това е положението. Положението е пропаганда for dummies.

Няма равенство. Дори и при комунистите, които даваха на барикадите живота си за равенството, и при тях нямаше. И при тях имаше революционен авангард, народ и врагове на народа. Сега няма такива неща, но пък има елити и граждани. Хората винаги са се делили на водачи и следовници, на шматки и тарикати. Едните са елити, а другите граждани. Но когато става дума за пропаганда, т. нар. „елити“ или поне онези, които определихме като „фейсбук интелигенция“, не са генератор на посланията, а само техен транслатор. Те услужливо улавят правилните повеи и ги превръщат в лични каузи. Целта е минимален размисъл и минимална критика. По време на културната революция в Китай хунвейбините размахваха малки червени книжки с цитати от Мао. И това им беше достатъчно. Сега ни заливат със списъци полезни съвети как да бъдем съвършени, как да не ядем месо и да не се къпем. Това са новите цитати. Но кой е новият Мао? Не можеш да го посочиш. Култа към личността си отиде, за да дойде култът към безличието. Никой не поема отговорност, никой не взима решение. Решенията винаги идват готови отнякъде, взети от някакъв баснословен субект на колективна отговорност. Понякога си мисля, че в далечни планини, зад гори и морета, има тъмна пещера, където решенията се самозараждат. А борбата на интелигенцията е кой пръв ще прегърне решенията и ще ги превърне в опорни точки. Жалка история, жалки елити, жалка интелигенция. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

***

Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в БНТ, БНР и „Дарик“ до 1994, а след това се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до днес – предимно в областта на медиите и политическото позициониране.

През последните години поддържа собствени публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „Безобразна поезия“ (пародия); „Додекамерон“ (12 новели), романите „Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск“ и „Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха“; сборниците публицистика „Дзен и изкуството да си обършеш гъза“, „Картаген трябва да бъде разрушен“ и „Тънкият гласец на здравия разум“; систематичното ръководство „Технология и философия на творческото писне“.

Бил е колумнист във вестниците „Пари“ и „Сега“, сп. „Економист“ и сайтовете „Уеб кафе“ и „Топ новини“, а понастоящем – във в. „Труд“ и „Нюз БГ“. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, носител на големите награди на Българската WEB асоциация и Фондация „БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на БНТ и на Творческия съвет към Дирекция „Култура” на Столична община.


Топ новини виж още
Актуална тема
Анкети
Какви новини искате да четете през 2023 година?
Покажи резултати Скрий резултати