Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
Меню
  1. Начало
  2. Мнения
  3. „Спешните мерки“ срещу войната по пътищата – опит за замитане на реалните проблеми

Мнения

„Спешните мерки“ срещу войната по пътищата – опит за замитане на реалните проблеми

Спешните мерки срещу войната по пътищата – опит за замитане на реалните проблеми - Tribune.bg

Без изненада, представянето от страна на служебния кабинет на „спешни мерки“ срещу войната по пътищата се оказаха пълен фарс. В понеделник служебният вицепремиер и вътрешен министър Иван Демерджиев откри чиновническа дискусия в Гранитна зала на Министерския съвет и 20-тина минути по-късно я закри, като спешно напусна заседанието, поради друг ангажимент. Така, нито медиите разбраха – какви са конкретните спешни мерки, които властите предвиждат, нито по какъв показател ще се отчита ефективността им, т.е. има ли спад на загиналите и ранените по пътищата.

Всъщност, оказа се, че и това вече е изчислено, като от Института за пътна безопасност обявиха, че от средата на м. юли, т.е. преди два месеца, досега, въпреки засилените проверки на „Пътна полиция“, въпреки множеството „специализирани акции“ по идентифициране на надрусани и пияни шофьори, тежкият пътнотранспортен травматизъм ни най-малко не е намалял. Разбира се, в петък от МВР ще се опитат да ни уверяват в друго, като представят статистика колко десетки хиляди МПС-та са преброили, колко постановления са издали, колко шмръкнали и пийнали водачи на джипове и купета са установили. Ефект обаче не само, че няма, а напротив – представяната ежедневно статистика показва пълният отказ на държавата да реши един елементарен проблем. Ще чуем и дежурното оправдание, понеже сме в предизборна кампания, няма парламент, законодателните предложения са почти готови и т.н. И докато този водевил продължава да се точи, Демерджиев да се мръщи и да не иска да ходи на дискусии с неправителствения сектор, защото видиш ли там ще трябва да застане лице в лице с главния прокурор Иван Гешев, инцидентите ще продължат. Проблемът е, че нито служебната власт, нито и кандидатите за следващия парламент, не искат да признаят няколко безспорни факта за „войната по пътищата“, а именно:

 1.    Жертвите на дрогирани и пияни автоджигити ще продължат да се множат, докато не се приеме адекватно законодателство, което да осигуря достатъчно тежки санкции за подобни убийци по пътищата. Прокуратурата отдавна предложи възможен вариант – конфискация на превозното средство.

 2.    Системата за санкциониране на водачите на МПС в момента е крайно неефективна и в повечето случаи глобите отнасят шофьори, които, макар и да са превишили пътната скорост с 10-20 км., по никакъв начин не могат да бъдат третирани като бруталните хулигани, които шофират  арогантно, изпреварват на тесни участъци и дори на завой, преминават редовно на червено, но там, където са сложени снимащите триножници, карат като охлюви.

 3.    Тема табу за всяка власт продължава да бъде пътната настилка, качеството на ремонтите и въобще поддръжката на инфраструктурата, като в това влиза осветеност на пешеходни пътеки, наличието на мантинели и мрежи, кърпенето на дупки и дори елементарното почистване на храсталаците по второ и третокласните пътища, където редовно заради намалена видимост стават фатални катастрофи.

 Още преди години от Върховната административна прокуратура поискаха от местната власт да съблюдава качеството на пътната маркировка около училища и детски градини. Утре е 15 септември, дали изобщо някой кмет си е направил труда да провери пред колко училища знаците са счупени, откраднати или избледнели, а за подновена маркировка, да не говорим.

 От години ВАП трупа преписки по сигнали на граждани, неправителствени организации и медии, но последици от това няма. Поддръжката на пътната инфраструктура е скъпа, а контролът е силно занижен. Доказателство за това беше трагичната гибел на жена в тунела „Ечемишка“ преди пет години, когато цяла лампа падна върху автомобила й.

 Не е случайно, че роднините на загиналите на АМ „Струма“ македонски граждани преди месец обявиха, че са завели дело, с което претендират от „Пътната агенция“ да ги обезщети заради възможни нередности по пътния участък. Дори и да се докаже, че в конкретния случай пътната настилка, маркировката, мантинелите, всичко в района на жестоката катастрофа с автобуса от Северна Македония, да е изрядно, съмнението винаги ще виси. Поради простата причина, че у нас има десетки участъци-убийци, които въпреки, че от години са се превърнали в лобно място на невинни жертви на войната по пътищата, отговорните институции нехаят.

 Вместо патрули на „Пътна полиция“ да са денонощно на пътя между Русе и Бяла или в Кресна, катаджиите висят и снимат на софийското околовръстно, защото така е по-лесно. Снимат и после дори и не търсят глобите с години от нарушителите.

 И тук идваме до разкритието, че изглежда „спешните мерки“ на Демерджиев са нелеп опит за замитане на още от реалните проблеми на войната по пътищата. Служебният вътрешен министър влезе в конфликт с предшественика си Бойко Рашков, но пък не закача семейния му приятел Тенчо Тенев, върнат миналата година като началник на софийския КАТ. Дали Рашков върна Тенев заради неговия професионализъм или само, защото са си близки и често си се черпят, вече няма никакво значение.

 Значение има единствено нуждата от кардинално преструктуриране на Пътната полиция, от нейното ликвидиране в настоящия й вид и изграждане й „на чисто“. Защото и катастрофата, причинена от надрусания Георги Семерджиев, отнела два невинни човешки живота, доказа, че КАТ се е превърнала в регистрационно-статистическа служба. Защото фактите, които от Института по пътна безопасност разкриха, са шокиращи. За периода 2019-2021 г. органите на МВР са издали над 47 хиляди разпореждания за състоянието на пътната инфраструктура до съответните органи, които се водят собственици на участъка и следва да го обслужват. Само си представете какво значи това – над 47 хиляди нередности на инфраструктурата, които са регистрирани. За същия период са издадени над 680 хиляди наказателни постановления по Закона за движения по пътищата. Като над 36 хиляди от тях не са връчени, а малко на над 2500 давността им е изтекла. Дали последното е така, както твърдят от „Националната полиция“, независим одит не е проверил, защото бройката изглежда силно занижена. Особено на фона на това, че 30 хиляди шофьори така и не са получили наказателните си постановления, макар всеки от тях да има по три и повече.

 Фактите сочат, че и временната власт предпочита да се плъзга по повърхността. Да хвърля на медиите „кухата“ бройка от 40 полицаи, които били осигурявали „чадър“ над Семерджиев, да отчита стотици хванати с дрога и толкова. А отсега е ясно – „провинилите“ се полицаи, дори и да ги уволнят, после ще осъдят МВР и ще се върнат на работа, а онези, които се друсат и избиват комплексите си като пилят гуми и за жалост често убиват и невинни, ще продължат да го правят, защото нито полицията се задълбочава да установи откъде са се снабдили с наркотици, нито държавата има волята да налага адекватни санкции, които биха имали нужният възпиращ и превантивен ефект. И така до следващата жестока катастрофа и поредните „спешни мерки“ срещу убийствата по пътищата.


Топ новини виж още
Актуална тема
Анкети
Има ли фактор, който разколебава доверието ви в честността на вота и изборните резултати?
Покажи резултати Скрий резултати