Стоян Панчев: Очаквам проблеми с приходите в бюджета за 2023 г.

В последните три бюджета разходите растяха с много бърз темп, политиците харчеха

Инфлацията, издръжката на живот у нас, решенията в икономиката и бюджетната дисциплина във времена на кризи с оглед предстоящите избори – по тези теми Tribune.bg разговаря с икономиста Стоян Панчев от ЕКИП - Експертен клуб за икономика и политика.

Поскъпването на живота на домакинствата е факт, положението на бизнеса също не е оптимистично. Индикация за какво е това?

Първо, да кажем, че нещата ще се влошават оттук нататък. Това са първите индикации за реалното проявление на т.н. стагфлация /състояние на икономиката, характеризиращо се с висока инфлация без икономически растеж/. От няколко месеца различни статистически индикатори показват, че икономиките в Европа и отвъд океана влизат в рецесия. Поръчките за бизнесите намаляват, настроенията сред мениджърите не са оптимистични, затяга се ситуацията със скъпата енергия в Европа. Германия, например, е една от най-големите страни износители в света, с експортно ориентирана икономика, а се превърна в нетен вносител заради цената на енергията. Вместо да има положителен баланс по текущата сметка има отрицателен заради скъпата енергия. Това превръща мотора на европейската икономика от износител във вносител, което е свързано със затварянето на различни предприятия, с влошените очаквания на мениджърите на тези предприятия и вече е факт намаляването на поръчките за тези компании. Налице са първите фази на настъпваща рецесия, а в същото време имаме много висока инфлация, която макар и да се забавя, със сигурност не е спряна. Тук има дебат дали вървим към спиране или забавяне на ръста на цените. Моята теза е, че има леко забавяне и очаквам в края на годината да имаме по-бавен ръст на цените. Тук ще подчертая, че няма да се връщат цените към старите нива, няма да има по-евтини стоки. Така че, ако го обобщим, предстои ни ръст на цените, може би с по-бавен темп, но с ясно настъпваща рецесия. Нов щрих към това от последните седмици е сривът на валутите спрямо долара. Първо имаше един голям спад на еврото миналата седмица, после на японската йена и вчера британският паунд направи най-големия спад. Там вече се говори за валутна криза - нещо, което според мен ще се разрази и в Европа, в еврозоната, където ситуацията не е по-добра, отколкото във Великобритания. Просто първо проблемът е стигнал до британците.

Това как кореспондира с нашето желание да влизаме в еврозоната?

Това е подходящ момент да спрем да искаме да влизаме в еврозоната и да проверим общото състояние на българската икономика. Какво работи у нас и какво може да издържи на такъв огромен стопански натиск, какъвто предстои, т.е. да последваме по-скоро пътя на Румъния, която каза, че до 2029 г. отлага решението за влизане в еврозоната. Не е правилно при най-голямата инфлационна криза за последните 40 години, точно тогава да премахнем Валутния борд, с който преодоляхме предишната валутна криза от 1997г. Това е една изключителна глупост от страна на нашите политици, както е и глупост да се приемат бюджети със толкова големи дефицити. Една от причините за срива на паунда е точно това, има притеснения за бюджетните дефицити във Великобритания. Правилно е да се фокусираме върху други проблеми, а не върху еврото. Може да се окаже, че наистина си купуваме билет за „Титаник”, както са тръгнали нещата.

Има ли панацея за тези проблеми в програмите на партиите?

Намираме се в ситуация, за която малко правителства в света са готови, защото имаме събиране на множество кризи, които съвпадат времево. Искам да дам толеранс на българските партии, те не са най-зле. В техните програми няма решения за по-сериозните проблеми на българската икономика. По-голяма част от техните екипи не разбират какво се случва или не го изразяват в програмите си. Според мен българските партии са напълно дезориентирани в ситуацията. Това е факт не само в България, защото сме в период, в който дългогодишни стопански цикли изведнъж приключват в един и същи момент. Имаме дългов цикъл с голямо натрупване на заеми, което последно се е случвало при Втората Световна война. Имаме т.н. енергиен цикъл, който трае около 20 г. и при който първоначално цените намаляват, а после правят голям скок. Имаме геополитически цикъл, свързан с възхода на Китай, който води до проблеми със сигурността и до войни. За мен войната в Украйна е част от този процес. Имахме един 30 г. период на дефлация, на натиск на цените надолу, благодарение на глобализацията и това приключи. Сега отново влизаме в един период на инфлация, т.е. ще се окаже, че сме в един много лош период в следващите години и наистина не мисля, че политическа класа разбира това. Хоризонтът на политиците е много по-кратък. Тези проблеми, трупани с години, няма да се решат като вземем пари от Плана за възстановяване или влезем в еврозоната. Даже влизането в еврозоната ще е проблем, защото ще доведе до допълнителна инфлация в тази ситуация.

Какво ни очаква в края на тази и началото на следващата година? Вашата прогноза?

От икономическа гледна точка ще е ясно на всички, че влизаме в рецесия. Това ще започне да се отразява първо на фирмите, които ще имат по-малко поръчки, а оттам ще намалее бизнесът им.  Допълнително ще се забави ръстът на доходите, който до средата на тази година изоставаше от инфлацията, т.е. по-малко хора ще получат по-високи заплати. В последната фаза ще има и проблеми със заетостта. Ако рецесията се разрасне в по-големи размери, ще има и загуба на работни места.

А що се отнася до инфлацията, нейният ръст ще се укроти до края на годината, няма да расте със 17 % на месец, а може би с 10%. Но няма да има спад на цените. Генерално, очаквам проблеми с приходите в бюджета 2023 г. Когато има рецесия, приходите в бюджета намаляват. В последните три бюджета, например, разходите растяха с много бърз темп. Политиците харчеха, обещаваха и както казаха от Министерство на финансите скоро, много е вероятно дефицитът за следващата година да достигне 10%.

Може би това обяснява защо Министерството на финансите не успя да пласира вътрешен дълг наскоро?

Да, пласираха външен на висока цена. Това е здравословен процес. Пазарът казва на политиците да се укротят, да престанат харчовете. Докато имаме Валутен борд, той ще връзва ръцете на политиците, за да не ни вкарват в дългове.

Това води ли до повишаване на данъците, макар че политиците се кълнат, че няма да го направят?

Напълно възможно е да опитат, макар че това според теорията може да доведе до спадане на приходите, защото повечето хора ще започнат да крият приходите си, тъй като не желаят да плащат данъци. Основното, което трябва да се направи, е да се намалят разходите. Просто политиците ще бъдат поставени в много сложна ситуация. Аз мисля, че причината да се бърза с влизането в еврозоната от страна на нашите политици е, че се надяват да получим допълнителен достъп до заеми. Това е тяхното желание и това ще им реши проблема в краткосрочен план - няма да има нужда да вдигат данъци и да режат разходи, ще вземат още кредити и ще стоят на власт още една-две години. Иначе след това друг да се оправя. С това си обяснявам огромния консенсус сред политиците относно еврото.

Даже Христо Иванов го написа във фейсбук, че иска да изхарчи валутния резерв на Борда. Асен Василев каза - балансираният бюджет е фетиш. Популизмът сред политиците ни е на някакво абсурдно ниво.