Стоян Панчев: Правителството действа импулсивно и търси краткосрочен пиар ефект

За  антикризисните мерки на правителството, за инфлацията и повишаването на лихвите, за плановете на страната за влизане в еврозаната: Tribune.bg разговаря с икономиста Стоян Панчев от ЕКИП - Експертен клуб за икономика и политика.

Каква е оценката ви за мерките срещу инфлацията?

Това не са антиинфлационни мерки. Даже по своята същност повечето са проинфлационни и такива, които според икономическата теория по-скоро биха увеличили инфлацията. Затова според мен е по-правилно да ги наричаме социални мерки или мерки за по-леко понасяне на инфлацията, макар че те поне с малко ще увеличат натиска на цените нагоре.

Другото е, че харесвам някои от тях. Например, мярката за увеличеване на прага на регистрация по ДДС, което е закъсняло. Отдавна трябваше да имаме увеличение на този праг, даже бих казал, че не трябва да се чака още 7 месеца, за да бъде въведена мярката. Не от 2023 г., а да започнем от следващия месец. Не разбирам как една мярка ще се справя с инфлацията днес, след като започва да работи след половин година. Другата мярка, която харесвам, е допълнителното разширяване на програмата на ваучери за храна. Това не се коментира, но квотата от 1 млрд. лв. се увеличава на 1.2 млрд. лв. Това е изпълнение на този слогън – леви цели с десни мерки. Това е пример за такъв тип политика. Що се отнася за всички останали мерки, те варират от контрапродуктивни до такива, които не трябва да се правят във времена на инфлация.

А намаляването на ДДС за хляба?

Аз не очаквам да има голям ефект от това. Аз казвам, че трябва да се направи отделно проучване дали това ще повлияе на крайната цена. Моето мнение е, че това намаление ще отиде при производителите на хляб, които страдат от по-висока инфлация от потребителите.

Но няма да усетим намаление на хляба?

Аз и ти няма да усетим този ефект. Освен това при групите с най-малки доходи е много по-важно да решиш проблемите със сметките за ток, парно и вода, а не толкова за хляба. Тази стока не е толкова голяма част от бюджета на което и да е домакинство.

А прогнозата Ви за цената на газа?

На този етап не съм чул дефиниция какво наричаме незанисимост  от руски доставки, както и за дивирсификация. Защото в случая това, което става, е, че не купуваме директно от Газпром, но купуваме от други доставчици пак руски газ, който най-вероятно идва от сибирските полета. Ако диверсификацията е изобщо да не ползваме газ с руски произход, значи още не сме диверсифицирани. Аз виждам противоречия в самия кабинет, защото вчера премиерът е казал, доколкото разбрах,  че догодина ще се дивирсифицираме, а скоро се твърдеше, че вече сме се диверсифицирали. Виждаме, че това е по-скоро политически въпрос. Ние предплащаме вече премиум върху цената на газа, като дори не знаем какво точно наричаме диверсификация, а това ми се струва неразумно. Търси се ПР и публичен ефект, отколкото икономически смисъл.

Струва ми се, че правителството действа импулсивно, от гл.т. на това да постигне някакъв краткосрочен ПР ефект, а след това започва да се мисли как точно да се оправи сметка за ток, сметка за парно, което са проблеми на потребителите на тази енергия.

Справяме се с нов дълг?!

Да. Дългът не е излязъл засега извън програмата на правителството. Тя, така или иначе, бе програмирала голям дефицит над 4%, макар някои да казват, че може да стигне над 5%, още не е ясно. Правителството има пространство в така раздутия бюджет, който са гласували, а ще видим и новата актуализация. Аз искам да видя дали ще има повишаване на разходите за здравеопазването, защото се говори за увеличение на клиничните пътеки с над 20% дори.

А какво да очакват семействата с ипотеки?

Според мен лихвите по кредитите ще растат. Въпросът е какъв е времевият хоризонт. До края на годината ще започнат да растат. Първо имаме планове на ЕЦБ за вдигане на основния лихвен процент, от който България е зависима. Плановете са до края на годината да бъде увеличен с 50 базисни точки. Другото е да се наблюдават лихвите по ДЦК, които също са лакмус за лихвите по ипотечните кредити. Ако на правителството му става все по-трудно да продава дълг на международните пазари, това ще бутне банките да повишат лихвите. Моето очакване е, че лихвите ще вървят нагоре, но въпросът е и докъде ще стигнат. Много щекотлив момент, а според мен и на шефката на ЕЦБ - г-жа Лагард, не ѝ много ясно докъде ще вдигне лихвите.

Важно е и какво влияние ще има това върху инфлацията, дали такова малко вдигане на лихвите ще укроти инфлацията?! Защото Правилото на Тейлър в икономическата теория ни казва, че за да бъде укротена инфлацията при размерите, които е достигнала, трябва да се вдигнат лихвите над нея. Това, което виждаме от САЩ, които са малко по-напред от Европа, е, че всички индикатори показват началото на рецесия – влизане в период на спад на БВП, висока безработица, свиване на бизнеси, значи допълнителен скок на лихвите – ипотеките в САЩ вече са над 5%.

А по отношение на плановете ни за еврозоната?

Смятам, че 1 януари 2024г. не трябва да ни е цел. Смятам, че румънците показват много повече разум – те са казали до 2029г., тогава ще решаваме дали да влизаме или не. Те ще изчакат тази рекордна за последните 40г. инфлационна криза, защото на всеки 5 години в еврозоната има по една нова криза. За съжаление, както виждам, нашето правителство в момента нито желае да слуша аргументи, нито желае да дебатира. Утре, доколкото разбрах, в МС ще опитат да гласуват този План за въвеждане на еврото преди да е имало анализ. БНБ и БАН вече работят върху свои анализи, а МС ще гласува План за влизане в еврозоната, т.е. за какво ги правим тези анализи, като вече сме решили. Това е поведение като това за Северна Македония - не ни интересуват аргументите, не желаем да слушаме мнозинството българи, защото те са и против влизането в еврозоната, този разговор не искаме да го водим,  така сме решили, така ще направим. Мен ме притеснява, че решението за влизане в еврозоната се прави веднъж на 100г. – това е смяна на паричната система, която е необратима, за разлика от всичко останало – можем да излезем от ЕС, от Банковия съюз, от ERM II може да излезе лева, но от еврозоната няма механизъм за излизане. И да се взима това решение набързо, в петък следобед без нито един анализ, написан и прочетен от министъра на финансите поне, това е дълбоко несериозно, груба грешка.