Стойчо Стойчев: Политическите опити да се приватизират национални символи не са спирали

На 3-ти март – националният празник на България - от Tribune.bg решихме да отворим една доста актуална и болезнена тема за обществото ни, а именно -националните символи, които стават обект на политическа употреба и дори злоупотреба. Предлагаме ви интервю с политолога Стойчо Стойчев, който коментира посланията, които ще чуем на тази толкова важна за всички българи дата, неизменните протести, които не отсъстват и днес, както темата с политизирането на Левски.  

Кои са политическите послания, които ще чуем за 3-ти март и тази година?

Предполагам, че традиционните призиви за единение от хора, които си нямат идея за това, призиви да бъдем по-силни, каквото и да означава това. С две-три думи…послания, които политиците от немай-къде трябва да отправят и в които не вярват много, много. Разбира се, от гражданите очаквам малко повече патос. Макар че покрай епидемията и карантината се видя до каква степен ние всъщност сме общество. До каква степен можем да поставим общия интерес над нашия личен, до каква степен сме способни да ограничаваме личните си прищевки и оттам вече личната си свобода в името на това да се справим по-добре с някакви общи неща. Съдържателните неща, които трябва да се кажат на 3-ти март, няма да бъдат казани, но те се видяха вече през изминалата година между този 3-ти март и миналогодишния 3-ти март.

Отново се готвят протести навръх националния ни празник, какъв е Вашият коментар?

Както беше казал Тодор Живков едно време „Навсякъдe, всеки ден и всеки час, има материал“ за митингови мероприятия и демонстрации. Човек в една демократична система може да намери основания да демонстрира и да протестира за всичко, но е важно да се знаят няколко базови постановки. В демокрацията властта, по-скоро отговорността за държавното управление, се получава и се отдава чрез избори, тя не случва чрез улицата. Разбира се, правото на протест е неотменимо, но до голяма степен то се аргументира и участва в демократичната процедура, когато засяга някакви групови права, когато засяга някакви конкретни, специфични, социални, културни или други групови искания. Ако да кажем положението на някоя социална група в обществото е нетърпимо, някакви хора имат социални искания, искат да се подобри нещо, тогава се получават автентичните протести. Винаги съм казвал, че протестът, да кажем, на майките на деца с увреждания е моделът, който трябва да гледаме, защото това е конкретна социална група с конкретни социални проблеми, с конкретни искания, които искания като бъдат удовлетворени, вече може да се каже дали тези протести са адекватни или не. Други протести, които могат да се нарекат автентични също, са тези, свързани със строителни обекти по морето и всякакви, които са еко ориентирани, защото имат конкретен проблем. Общо казано протест срещу управлението и срещу грабежа,  по същество активно мероприятие, ако искате, е средство за пропаганда и агитация, а не автентичен граждански протест. Ние трябва да различаваме тези неща. Колкото повече ги различаваме, толкова повече обезкуражаваме технолозите в политиката да използват такъв тип инструменти на демократичната процедура, за да дестабилизират управлението в страната.

Говорейки за националните символи, по какъв начин Денят на Левски и тази година беше политизиран?

Левски остана може би единственият национален надпартиен символ, който различни хора в различни етапи, много усилено напоследък, се опитват да приватизират. Много хора го взимат като символ не просто на футболни отбори, но на партии, на партийни проекти, привнасят го, чрез него черпят легитимност, защото то друго не остана. На практика ако един човек, един политик иска от някъде да почерпи легитимност за своите амбиции и претенции за властта, той няма на каква база вече личностно да стъпи, освен да търси някакъв вид легитимация, като преповтаря неща, които се приписват на Левски, или които Левски наистина е казал. От тази гледна точка опитите да се приватизира и да се партизира Левски не са спрели, напротив, задълбочават се с всяка следваща година.                     

Защо всъщност националните символи биват опорочени, като стават обект на политическа употреба или по-точно злоупотреба?

Това показва нашето отношение като общество, нашата критичност. И аз не казвам на политиците, ами на нас гражданите, защото нашата търпимост всъщност е предпоставката за тези изстъпления, които наблюдаваме в последно време. И разпищолването на някакви елементи в политиката е възможно само на базата на това, че подобен тип поведение остава непрецизирано от групата. Ако ние като общество сме толерантни, като цяло ги приемаме за нормални или просто не обръщаме внимание на подобни неща, то лека по лека изключенията се превръщат в рецидив, след което започваме да се оплакваме и да се тюхкаме как стана така, как го проспахме, как не го видяхме. Не го виждаме, то става всеки ден, бавно, плавно и постепенно, като всяко друго зловредно нещо и в човешкия организъм, и в обществения организъм, то се просмуква, малко по малко, докато стигне в един момент форма и вид, които вече са необратими.