09 август 2024, 07:00 / Иван Стамболов - Сула

Свежи промени в закона за образованието

Иван Стамболов – Сула, коментар специално за Tribune.bg

Сливенската журналистка Веселина Седларска Рече:

„Средновековие, здравей!“

Връща ли се Средновековието? Връщат ли се времената на нашата слава, с които толкова се гордеем (вероятно защото няма кой знае с какво друго) – Симеон Велики, Кирил и Методий, Климент Охридски, Калоян, Иван Асен II, Иван-Александър… Обяснима носталгия в днешната печална епоха на Пеевски, Копейкин и Величие!

Но всъщност това ли има предвид г-жа Седларска, тази носталгия ли по едни по-културни времена? Загадъчно е, така недоизказано стои, така човърка въображението! Да не би пък да има предвид новоприетите промени в Закона за училищно и предучилищно образование, които забраняват индоктринацията, политическата и партийна агитация в училище и пропагандата на сексуални девиации? Напълно е възможно, ако се съди по истерията, в която изпаднаха и други либерални… хм… дами. Една от тях нарече промените „хомофобски закон по руски образец“ и отрони стон: „Един много срамен ден за българския парламентаризъм. Комплексите на мъже, потискани в училище, нехаресвани от момичетата и с латентна алтернативна сексуалност взеха връх“. Тези, които правят емотиконите, трябва да добавят нов – „пяна на устата“.

Но либералните wok-активистки са друга тема, някой път специално ще седнем на по хубаво питие да се забавляваме.

Мотивът за Русия (особено в теми, които нямат нищо общо) е много популярен в ляволибералната журналистика. „Свободна Европа“ (която поради мекушавост или недоглеждане я възстановиха и я хранят по времето на Тръмп) нарече промяната в закона „Евтин популизъм“. Популизмът може да е евтин или скъп (евтин е, когато противоречи на нашата гледна точка), истинен или лъжлив, но винаги е приятен за ухото на популуса, затова е и популизъм. Веднага и те го обвързаха със законодателството в Русия (разбира се, пропуснаха да кажат, че такъв закон във Великобритания е приет още по времето на Маргарет Тачър). За тях заклеймяването на всякакво реално или въображаемо подобие с Русия е първи и последен аргумент – ако не са съгласни с теб, веднага ставаш русофил, путинист, копейка, ватник и т.н. И трябва да се чувстваш толкова заклеймен, че да те е страх да си вдигнеш главата. За „Дневник“ не говорим. Там са в прединфарктно състояние, имам чувството, че им плащат на парче, защото бълват текстове през половин час. Не съм правил преглед на целия либерален печат, първо, защото е омерзително, и второ, защото знам какво пише, искате ли да се хванем на бас?

А ето и самите промени в закона. Забранява се:

Налагането на идеологически и/или религиозни доктрини;
Осъществяването на политическа и партийна дейност;
Извършване на пропаганда, популяризиране или подстрекаване по какъвто и да е начин, пряко или косвено, на идеи и възгледи, свързани с нетрадиционна сексуална ориентация и/или определяне на полова идентичност, различна от биологичната."

Колко ученици между 14 и 19 години са осъзнати и убедени ЛГБТИ+, та се налага да има такава външна пропаганда в училище? И не само да има, ами ако няма, да рипат в защита на правата им! Ако наистина са ЛГБТИ+, няма нужда да ги навиват допълнително. Ако пък не са – какво: искат да ги направят насила ли? Или има пари от международни неправителствени донори, които нашите wok-НПО-та трябва да намерят начин да усвоят?

Не знам само какво се разбира под „религиозна доктрина“. Ако е катехизис, няма да се разберем. Катехизис, задължително вероучение трябва да има. Може да не съдържа мистичната част, а само научната, но ако го няма, хората ще бъдат лишени от възможността за доброволен информиран избор. А защо да е задължително? Еми, аз например не съм съгласен с еволюционната теория, но биологията е задължителна. А защо ЛГБТ пропагандата да е забранена, а вероучението – не? Защото първото е противоестествено, а второто не е. Първото е елемент на изкуствена глобална пропаганда, а второто е част от културата. Пък и Църквата няма нищо против, така че аз съм окей.

Всичко опира до това кое е редно и кое не е – тоест до ценностна система. Откакто сексът е повече удоволствие, отколкото репродукция, всички негови форми започват да изглеждат допустими. Щом крайният резултат е един и същи оргазъм, то пътищата към него може да са всякакви. Но допустими ли са и трябва ли да бъдат насърчавани всички форми на самоцелно чувствено удоволствие? Защо не насърчаваме наркоманите? Защо не организираме в училище часове по сомилиерство и уиски дегустации? Или по надпиване с шотове?

Ако цигарите са забранени не само в училищата, но и в доста голям радиус около тях, това насаждане на омраза към пушачите ли е? Ако алкохолът и хазартът са забранени в училище, това омраза към кого е, в чия подкрепа да излезем да протестираме?

Но има и друго и то е по-страшно. Съвременната секуларна и атеистична идеология разглежда сексуалните извращения не толкова като средство за додтвяне на плътски наслади, колкото като социална легитимация и източник на привилегии. Сякаш някаква космическа сила иска да предефинира човечеството, да се подиграе на човека, да го направи по-уродлив, отколкото изобщо някога е бил или му е минавало през ума. Заразява го с гордост и тщеславие, а те раждат разврат. Както и всичко скверно, включително и баснословния град Картаген, който трябва да бъде разрушен. Вече се оглеждам в небето за жълти серни облаци…

***

Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в БНТ, БНР и „Дарик“ до 1994, а след това се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до днес – предимно в областта на медиите и политическото позициониране.

През последните години поддържа собствени публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „Безобразна поезия“ (пародия); „Додекамерон“ (12 новели), романите „Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск“ и „Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха“; сборниците публицистика „Дзен и изкуството да си обършеш гъза“, „Картаген трябва да бъде разрушен“ и „Тънкият гласец на здравия разум“; систематичното ръководство „Технология и философия на творческото писне“.

Бил е колумнист във вестниците „Пари“ и „Сега“, сп. „Економист“ и сайтовете „Уеб кафе“ и „Топ новини“, а понастоящем – във в. „Труд“ и „Нюз БГ“. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, носител на големите награди на Българската WEB асоциация и Фондация „БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на БНТ и на Творческия съвет към Дирекция „Култура” на Столична община.