Свилен Спасов: Не 16, 30, 60 или 100 задачи, а три – мир, свобода и образование

Коментар на Свилен Спасов, бизнесмен и общественик

Поредните избори у нас и някъде по света, поредните конгреси, поредните проблеми с глада и енергията минават като на кино лента. Две минути разговори на екрана или микрофона и следващия и следващия. В стремеж за цялостна картина, всички гледни точки, сблъсъци в някаква посока.

А може би ни отнемат вниманието или по-точно го претоварват, за да не виждаме и чуваме ясно. Не заради конспирация. От глупост и суета е най-често. Едните имали 16 приоритета, другите 30, 100, третите с удоволствие пазят тишина и го дебнат да не избяга този БВП (Брутен вътрешен продукт). А той вече е доста по-голям. Може би 160-170 млрд. лева.

Да сте чули да се обсъжда, ама ясно и конкретно, как се постига този ръст. А как онези 42% от него бюджет ще се инвестират. Не похарчат, а инвестират.

Какво съвпадение - в момента самолета, в който летя от Източния бряг (Атлантическия) към Западния бряг (Тихия океан) лети/минава над Омаха. Там живее един финансист/икономист/инвеститор/анализатор/дарител Уорън Бъфет. Най-големият в света. И живее скромно. И работи умно и чете много. И обсъжда, споделя, предупреждава, слуша. На висок глас.

А онези 42% , т.е. около 70 млрд. лева засега са в тишина. Причината - дали да ги изхарчат предизборно или още по-предизборно.

Преди 60 години в една малка, супер бедна, но добре разположена географски страна един човек, завършил Кембридж, събрал група хора с повече или по-малко опит, но съдейки от резултата, с много акъл, и ги оставил да мислят, смятат, търсят примери и да му кажат какво да правят ако вземат властта. Не след като я вземат, а преди да я вземат.

И тези хора, познавайки страната си (много важно), познавайки света (още по-важно) познавайки себе си честно (най-важно) са му предложили не 16, 30, 60 или ако искате 100 задачи, защото разбирали, че все едно нищо не предлагат и нищо няма да направят освен да се изхарчат едни пари.

Те му предложили 3 теми/политики. Само 3. И за 30 години тази малка бедна страна от 140 място за качество на живота е влязла в 10-те, а след още 20 е сред 3-те държави в света по качество на живота.

Кои били тези 3 неща?

Войната е мир

Свободата е робство

Невежеството е сила

Джордж Оруел са чели тези хора и са разбрали.

- Мирът изисква много и то сложна работа. И не зависи само от тях. И са намерили начин с кого и как да работят (Ние през 1885 и 1997 г)

- Свободата още по-много и още по-сложна. Но бедните хора не са свободни. Значи край на бедността. (Ние още я търсим)

- Невежеството - това ще го преборят и с по прости мерки. Постижимо е. (Ние само веднъж и то отдавна 1887-1894)

Затова техните 3 мерки са били:

-      Домове за всички (тук се справяме някак – традиция от векове)

-      Инфраструктура. Не само качествена, но и умна инфраструктура. Качествена архитектура на държавата в пряк и преносен смисъл. (При нас - нещо, но некачествено)

-      Образование - този приоритет станал първи. Най-първи. Най най-първи. Човешкият капитал е на първо място. Качественият човешки капитал е най-важният капитал на една страна. (тук се провалихме тотално).

Какво станало в тази малка страна вследствие тези  3 (три) мерки - от 2 млн. станали 5 млн. за 30-40 години - два и половина пъти повече (Ние сме с 25% по-малко и почти ще се изравним с тях).

И разбира се, имали вече поне два и половина пъти повече умни хора. И са свободни и има мир за тях. Защото са инвестирали, за да ги имат тези качествени хора. Инвестирали са в този техен ограничен човешки капитал, който след това ги е направил световен лидер.

Става бавно. Но остава за дълго. И посоката на управлението остава за дълго.

Притъпената интелигентност не носи просперитет. Унищоженото самочувствие, понеже не си простак или олигарх, не носи просперитет. Напротив - превръщаме се в една унила спасяваща се поединично страна. Така изглеждаме отвън. Така ни виждат дори приятелите.

А пари има. Много повече от преди 25 години, когато имаше смелост, умно преценяване на сложна вътрешна и външна среда и бързо адекватно действие. Без да има пари. Ама имаше глави. Тогава почнахме да пътуваме с паспорти по света, тогава гледахме Шенген през проверка на паспортите и още го гледаме. 25 години го гледаме този Шенген. Колко ли още?

Инвестицията в хората е по важна дори от инвестицията в инфраструктурата и затова трябва много да се инвестира за супер нови училища и учители, за голяма модернизация и интернационализация на университетите (че приличат на пенсионерски клубове с нула иновации) и много, много пари за много много култура и културата на медиите. Това последното е доста решаващо. 20 години чалга и простащина стигат.

И постепенно ще почнем да се разбираме без да сме прости.