Свят без социални мрежи

Иван Стамболов – Сула, коментар специално за Tribune.bg

Какво ще стане, ако един хубав ден осъмнем без фейсбук? Не всяка фантазия е достатъчно корава, за да си представи този кошмар. Всъщност, ако изчезне фейсбук, действителността е достатъчно гъвкава, за да се появи на негово място някоя друга социална мрежа, която да наследи функциите и мисията му, така че правилният въпрос е: какво ще стане, ако изчезнат социалните мрежи като такива, ако изчезнат изобщо и вече няма къде да туитваме, да постваме и да подреждаме на китни сергии обилните и уханни плодове на богатата си душевност.

Аз съм старо куче и мога да си представя света без социални мрежи. Помня свят без компютри, помня свят без мобилни телефони. Виждал съм интернет под DOS и първите си телевизионни сценарии съм писал на пишеща машина (японска). Помня кога започнахме да търсим с Google, а още преди да има Facebook, караниците и заяжданиците ставаха в обикновени коментари под статиите в блога ми sulla.bg. Да, светът без социални мрежи е напълно възможен и дори приемлив.

Казвам го за да утеша всички, които треперят пред заплахата Европейският съюз да остане без Фейсбук и Инстаграм. Тази заплаха възникна след предупреждение от страна на сравнително новата фирма „Мета“ – собственик на въпросните социални мрежи и оглавявана от бàщицата Марк Зукърбърг. Проблемът е в отсъствието на юридическа яснота къде ще се помещават сървърите, на които се събира информацията за вас, за мен и за всички останали европейски потребители – дали на територията на Съединените щати или на територията на Европейския съюз. С моята проста глава аз не мога докрай да разбера какво значение има къде ще се намират физически тези сървъри, но изглежда има, което означава, че с нашите данни се извършват най-разнообразни дела, някои от които твърде конфиденциални. А щом са чак толкова конфиденциални, едва ли са и съвсем редни или съвсем лицеприятни. Все едно. Цукърбърг казал, че ако този въпрос не се реши, то е твърде вероятно общият ни европейски дом да остане без фейсбук. Ужас! Ами къде тогава политиците ще декларират позициите си, за да могат медиите да ги препишат? Ще промени ли това живота ни, ще ни промени ли нас като личности?

За да отговорим на този въпрос, е добре да тръгнем малко по-отдалеч и да отговорим на един друг: какво точно представлява фейсбук, какво ни носи, с какво ни обогатява, защо ни е необходим? Мнозина ще кажат, че фейсбук е скверно и нечестиво място и по-добре да го няма, отколкото да го има, защото развращава нравите и трови душата. Разбира се, ако едно нещо е само зло, само отвратително, то не би представлявало никакъв проблем да се разделим с него и даже не бихме го обсъждали. Дори и първоначално не бихме посегнали към него, ако беше само зло и отвратително, защото човекът е устроен така, че продължава да се самозалъгва, че е по-скоро добър, отколкото лош. И той наистина е, но в повечето случаи някъде много, много дълбоко в себе си, където се крие абсолютният му първообраз. Иначе във видимата си част човекът е, ако не абсолютно зъл, то твърде увреден. За това говори общоизвестният факт, че всеки върши зло с лекота, докато за доброто са необходими усилия. Но пък доброволното полагане на тези усилия показва някакъв вроден стремеж – в крайна сметка доброто винаги е повече, защото е същност, докато злото е само временно състояние.

И така, какво представлява сам по себе си фейсбук (нека наричаме така всяка подобна социална мрежа)? Той представлява най-вече трибуна и после всичко останало. През вековете натрапчиво повтаряме един много важен въпрос: ако имаме какво да кажем, да го кажем ли, или да замълчим, за да не вкарваме другите в изкушение. И отговорът е даден в Евангелието: „Това, което чуете на ухо, разгласявайте от покривите!“ (Мат. 10:27). Разбира се, Евангелието има предвид Истината. Фейсбук е едно огромно село с много покриви. За всекиго от нас има по един покрив, на който той може да се качи и да разгласява това, което е решил, че е важно другите да чуят и да знаят. Дали ще е снимка на котката, която е обърнала паничката с мляко и гузно се е скрила под масата, или пък ще бъде чертеж на перпетуум мобиле, което сте изобретили сами същата сутрин – това няма никакво значение. Важни са единствено вашият глас, покривът и слушателите. Това е същността на фейсбук. Всичко останало са користни мероприятия, възникнали от вашата необходимост да владеете тази същност.

Публичността е съблазън. В голямото село на фейсбук покрив има за всекиго и всеки може да се качи на него и да показва оттам неща, които все ще се намери кой да види и да хареса. Така в момента фейсбук е препълнен от доморасли публицисти и анализатори, от експерти по всевъзможни въпроси, като често един и същи човек е експерт в няколко специализирани области – днес е вирусолог, утре е енергетик, а после дипломат според актуалната „дъвка“, според това, което се обсъжда най-шумно и от най-много други „експерти“. Препълнен е също от поети и поетеси, от художници и артисти, които публика извън фейсбук нямат. Препълнен е и от обикновени мъдреци, които на шарен фон споделят откритията си за живота, вселената и всичко останало. Препълнен е най-сетне от войнстващи рицари на една или друга кауза – проваксъри и антиваксъри, русофили и русофоби, джендъри и патрЕоти. Ще речеш, че всеки от тях е поне Ахил, но видиш ли го на живо, кой знае каква шушумига ще се окаже.

Публичността е свобода на словото и като всяка свобода е безспорно добро. Много факти, идеи и позиции стигат до нас чрез социалните мрежи, за което можем само да сме благодарни. Но с доброто винаги върви и зло. Когато доброто тръгне към нас, злото вече го е изпреварило. Лъжата изпреварва истината. Лъжата само чака някъде да се заговори свободно, за да се изпъчи и тя. Покрай социалните мрежи се роди и нов вид медия – fake news. Лъжата и манипулацията намериха нова среда. Всякакви пиари, пропагандатори, манипулатори, тролове с фалшиви профили откриха поминък за себе си. Понеже ежедневно получавам покани за приятелство, мога да ви уверя, че почти половината от тях са от фалшиви профили и това си личи от птичи поглед. Социалната мрежа е среда, в която лесно можеш да влияеш на различни групови нагласи от пазарно поведение до политически убеждения. И това се отчита с хладен статистически ум и затова е целият спор къде да се пазят потребителските ни данни – вашите и моите. Защото нашите данни са богатство. Истинската стока на една социална мрежа са нейните абонати.

Освен груповите, социалните мрежи причиняват и индивидуални деформации. Всички те обикновено тръгват от възгордяването, от очевидния факт че някой ти обръща внимание, че имаш публика, която поне се преструва, че се интересува и одобрява това, което мислиш и говориш. Гордостта е опияняваща, а най-страшна е гордостта на някой, който си е позволил да повярва, че е нещо, което не е и никога не може да бъде. С тази гордост върви и надменността, с нея върви и омразата. Косите ми са се изправяли от такава омраза, на каквато съм попадал във фейсбук. И я виждам главно у хора, които са убедени, че са много умни, много учени, много напредничави и модерни. Цялата тази кал, цялата тази сквернота не просто върви със социалните мрежи, а е тяхна изконна природа. А мрежите уж са замислени като нещо добро.

И ето го въпросът: да се лишим ли от нещо добро, за да отсечем злото, което върви с него, или да допуснем и злото, надявайки се, че ще имаме сили да му устоим? Имате ли отговор на този въпрос? Признавам, че аз се затруднявам. Но в крайна сметка трябва да имаме пред себе си и доброто и злото, за да можем да ги познаем и да направим своя избор. За себе си знам едно – ако утре фейсбук изчезне, няма да умра. Причината е може би че съм „красив, умен, прилично дебел мъж в разцвета на силите си“, който е живял достатъчно щастливо и без фейсбук, и без интернет; и без компютър, и без мобилен телефон. Не че ако сега ми ги отнемат, ще бъда много доволен, но ще го преживея. Да му мислят виртуалните инфлуенсъри. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

***

Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в БНТ, БНР и „Дарик“ до 1994, а след това се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до днес – предимно в областта на медиите и политическото позициониране.

През последните години поддържа собствени публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „Безобразна поезия“ (пародия); „Додекамерон“ (12 новели), романите „Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск“ и „Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха“; сборниците публицистика „Дзен и изкуството да си обършеш гъза“, „Картаген трябва да бъде разрушен“ и „Тънкият гласец на здравия разум“; систематичното ръководство „Технология и философия на творческото писне“.

Бил е колумнист във вестниците „Пари“ и „Сега“, сп. „Економист“ и сайтовете „Уеб кафе“ и „Топ новини“, а понастоящем – във в. „Труд“ и „Нюз БГ“. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, носител на големите награди на Българската WEB асоциация и Фондация „БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на БНТ и на Творческия съвет към Дирекция „Култура” на Столична община.