Търгуването с прокуратурата за партийна полза ни компрометира като държава

Главният прокурор даде да се разбере, че няма да приеме политически диктат

Търгуването на прокуратурата е опасен прецедент, то заплашва стабилността на държавата и поставя в риск обществото ни, заяви главният прокурор Иван Гешев в нарочно изявление в края на миналата седмица. Гешев каза това, което мнозина политици премълчават, макар в правосъдната система, а и срeд обществото, отдавна да се говори за скрити и явни договорки между партиите, за разправа с независимостта на държавното обвинение. 

Понятието „търгуване на прокуратурата“ не е новост за България. И не за първи път тази институция се използва като разменна монета в спорове между политически сили и техните лидери. Нима не беше така при закриването на специализираните съд и прокуратура? Тогава изчегъртването на специализираното правосъдие бе поставено като условие пред политическите партии за участие в редовно правителство и в управлението на държавата.

В случая, политическата търговия, за която говори Гешев, далеч надхвърля границите на държавното обвинение. Не се вмества и в рамките на, меко казано, спорния закон „Зарков“, определен кой знае защо от медиите като „закон за разследване на главния прокурор“. Защото законодателните изменения далеч не засягат само държавните обвинители и главния прокурор сред тях, а цялата съдебна власт като я поставят под зависимостта на изпълнителната и законодателната власти. Нещо абсолютно недопустимо, поне според действащата Конституция. Точно заради тези антидемократични принципи, стоящи в основата на т.нар. закон „Зарков“, проектопромените срещат яростна критика и от съдиите от Върховния касационен съд и от кадровиците на Темида, дори от адвокатурата. Търговията не е просто с прокуратурата, дори не само със съда, а въобще с основния закон, а оттам с бъдещия път на страната като демократична република. 

Гешев показва недвусмислено, че прокуратурата като част от съдебната власт, не може да приеме чужд диктат. Това изглежда и доста различно спрямо позицията, която лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов зае преди десетина дни, когато се обяви за незабавно приемане на промените в НПК и ЗСВ или т.нар. закон „Зарков“, защото му омръзнало да го привикват в едно посолство. Дали от ГЕРБ са се примирили с натиска или всъщност не вкарват в капан „вечните“ радетели за съдебна реформа от „Демократична България“, а вече и от „Продължаваме промяната“. Ясно е, законодателните предложения със сигурност ще стигнат до Конституционния съд, който отсега има основания за отмяна на много от текстовете заради противоречие с основния закон. Така, каквото и да се приеме по предложение на служебния правосъден министър, то е много вероятно да бъде зачеркнато. Дали обаче подобна игра – приемане „на инат“ на изначално противоконституционно законодателство, ще донесе червена политическа точка, на която и да било политическа партия или коалиция, е повече от съмнително. Дори е абсурдно, защото всичко ще е за сметка на държавата.

Отново ще се окажем в изходна позиция в демократизирането на законодателството ни. Ще се окаже, че законотворците ни не спират да се упражняват, преследвайки лична и партийна изгода, че с политическата си недъгавост злепоставяме партньорите си на фона на вложените от тях усилия за превръщането държавата ни в истински европейска и правова. Дори ги компрометираме, поставяйки ги в ситуация, че не са разбрали какъв точно закон подкрепят или пък лековерно са били подведени. Корупцията ще продължи да мачка обществото, ще се употребява и от заявилите се като нейни отявлени врагове, а примането на еврото и Шенген ще останат нереализирани стратегически цели.

Кой би опровергал казаното от Гешев, че приемането на подобно законодателство на база политически пазарлъци на тъмно с цената на тежки идеологически и принципни компромиси е опасно, защото именно конституционните принципи са вододелът между демократичната държава и едноличната власт, водеща към политически репресии и ограничаване правата на гражданите, които познаваме от историята.  

С изявлението си Гешев отправя и послание за размисъл към бъдещите български депутати. Дали България може да не изпада за пореден път в ситуация, в която няма печеливши, а губещите са всички? Дали може страната да не бъде тласкана и към конституционна криза, наред с политическата, икономическата, социалната и пр. Дали е можело отдавна да бъде приет закон за контрол над главния прокурор, съответстващ на българското и европейското право? И защо отново, „както винаги“, сметката за нечий политически егоизъм трябва да плащат всички граждани. 

Думите на обвинител №1 прозвучаха и като настоятелен апел към всички, от които зависи бъдещето на България – за повече разум, морал, патриотизъм и отговорност. Факт е, че бе отправено и ясно предупреждение към политиците. Очевидно Гешев има идея какво ще последва, ако думите му останат неразбрани. За този главен прокурор е известно, че държи на казаното. Видя се и в събота, когато в София не бе допуснато провеждането на „Луковмарш“ - нещо, за което седмица по-рано Иван Гешев бе поел ангажимент пред представители на еврейската общност от България и света. И това се случи, защото институциите, в лицето на прокуратурата, МВР и общината, бяха заедно и показаха, че могат да си сътрудничат. Очевидно, когато има воля, има и начин.