Доц. Буруджиева: Нинова като лидер не води БСП към управлението, а се занимава само с поста си

Мантрата, че само прекият избор доказва колко демократична е БСП, всъщност е най-гигантската лъжа

Интервю на Tribune.bg с политолога доц.Татяна Буруджиева за предстоящия вот за лидер на БСП   

Започват изборите за председател на БСП, които за първи път са преки. Партията продължава да се тресе от тежки сблъсъци между най-изявените си фигури. Вотът ще се проведе на фона на трима отказващи се претенденти за лидер на БСП, които призовават за бойкот и изразяват съмнения в честността на вота. Как бихте коментирали ситуацията?        

Критична е ситуацията. При положение, че целта на прекия избор е да легитимира ръководството, да му придаде сила и да обедини партията, на практика той ще направи точно обратното. Той ще я доразедини и ще делегитимира, който и да бъде избран на този пряк избор, защото наистина има доста сериозни основания да се съмняваме в честността на този избор. На първо място това са изборните списъци. И до този момент те не са ясни, не са публични. Няма никакъв начин, който и да било от членовете на тази партия да провери дали не е използвано неговото име и не е пусната бюлетина от негово име, той дали е гласувал или не.

Това по никакъв начин никой няма да може да разбере. Знаете, че един от начините да се гарантира честността на изборите е това, че избирателят вижда и знае по списъците дали той е гласувал или не е гласувал. Затова особено притеснение предизвикват и тези мобилни секции, където няма абсолютно никакъв контрол. И най-важното - организацията на изборите, организацията на кампанията, контрола на тази организация и гаранциите за резултатите, са в едни и същи ръце. Това са хора назначени, платени на практика от сегашното ръководство. Въпреки че това става, разбира се, с парите на цялата партия. Но това са хора от апарата, който обслужва настоящото ръководство.

Самата кампания също предизвиква доста негативи, защото целият този апарат е впрегнат в кампанията само на един лидер. Не е възможно никой от другите кандидати да се обади, да поиска и дори не му се и предлагат същите условия на срещи и на организация на кампанията, каквито са предложени на досегашния лидер в оставка на БСП. Всичко това означава, че какъвто и да е резултатът, той няма по никакъв начин да оздрави партията и да се приключи с процесите на разделение и конфронтация вътре в БСП.

Тук вече следват два варианта. Единият е на битка до край, така да се каже, с пълно разчистване на сметките. Включително конкретни хора, които аз лично познавам, са заплашвани с това, че ще бъдат изключени, ако не гласуват, което само по себе си подсказва начина, по който ще се действа веднага след избора от страна на госпожа Нинова и настоящото ръководство. Вторият вариант е да се премине към някаква форма на дебат, което може да гарантира Конгреса. Но дали това ще бъде прието от всички кандидати, особено от г-жа Нинова, аз дълбоко се съмнявам.

В този ред на мисли, какво бихте казали за подхода на Корнелия Нинова, която дава обещания за доходите като премиер и не участва в дебати. Има ли се тя за сигурен победител?

Разбира се, че се има за сигурен победител, при положение, че цялата машина е задействана. Първо беше прочистена. Знаете колко уволнения имаше на „Позитано“. Да не забравяме, че това са около 100 души, които са уволнени от Нинова и това е част от апарата. Вижте, големият проблем не е какво се обещава. В крайна сметка всеки политик е в правото си да обещава каквото  и да било, а гражданите са в правото си да преценяват дали тези обещания са разумни и рационални. В момента битува една такава митологема, че има страшно много пари и подозирам, че и на парламентарните избори, не само на тези в БСП, политиците ще бъдат изкушени да обещават безкрайно много неща. Друг е въпросът, че тези пари все още са виртуални и че България трябва да доказва начина, по който ще ги изразходва и начина, по който ще прави политики с тези пари.

Разбира се, по-разумното за един лидер на лява партия е да говори за това какви леви политики ще прави, които биха довели до такива доходи, а не популистки изявления от типа колко ще са тези доходи. Защото така започва да прилича на онези обещания от 2000-2001 година, ако си спомняте, когато щяхме да получаваме едни пари, за да се развиваме, после за едни доходи, пенсии и т.н. Това не е сериозно поведение от страна на един политик. Още повече, който има заявката да иска да управлява страната. Трябва да можеш да формираш политики, които да дадат гаранции и сигурност на хората, че ще бъдат достигнати конкретни нива. Иначе да се замеряме с цифри…. Винаги може да се намери някой, който ще обещае повече и тогава на кого ще повярват хората.

Големият проблем е, че в този момент, в който синдикати, работодатели и правителство договарят и разговарят за минималната заплата, за нейната диференциация, в този момент, в който се формират плановете на България, които трябва да се защитят пред Европа за какво и как ще се изразходват тези обещани 30 млрд. като средства, точно в този момент БСП няма своите предложения, БСП няма своите политики. БСП има едни турове на овации, подхвърляне на едро на популистки обещания, което в никакъв случай не я превръща в сериозна алтернатива на управлението. Изборите наближават все повече и въпросът е, че хората търсят в момента алтернативите, а в това търсене те срещат една БСП, която се занимава с проблема за личните властови амбиции на нейните лидери и с възможностите, които те ще придобият да ни предлагат някакви примамливи перспективи за бързи финансови успехи.

Не по-малко притеснителни са съмненията за мъртви души в списъците. Изобщо колко са членовете на БСП?

На този въпрос все още няма отговор. Самата Комисия беше казала, че са около 80 хиляди. Но е абсурдно, при положение, че всички организации са си дали своите списъци, в Центъра да не знаят за какво става дума и колко са тези хора.

Към днешна дата по страната, в различните организации, там където се организират изборите, все още няма яснота в тези списъци колко са хората, които са починали или са напуснали. Все още няма яснота защо хората, които са приети след 31.12.2019 година, нямат право да гласуват. Аз лично нямам обяснение на този въпрос. И все още няма никаква яснота - на практика колко ще бъде необходимият брой гласували, за да се отчете, че изборът се е състоял, защото знаем, че се изисква над 50% да са взели участие в избора, за да бъде той легитимен.

Много е тежка ситуацията, защото дори хора, които имат желание да участват в този избор, след отказа на част от кандидатите, на практика нямат за кого да гласуват. В този смисъл се поставя и въпроса за невалидните бюлетини и за бюлетинити, които ще бъдат без нито един кандидат. Те ще могат да създадат прага на участие, но оттук нататък си остава въпросът за тяхната бройка. Защото разбирате, че един висок процент на хора, които не харесват нито единия, нито другия кандидат, намалява и даже прави абсолютно невъзможни шансовете да се твърди, че председателят, който ще бъде избран, ще е легитимен. Тъй като той при всички положения няма да бъде избран от мнозинството от тази партия, дори и половината от тази партия да е отишла да гласува.

Когато става въпрос за избор на национални представители, за избор на Народно събрание, знаете, че там мнозинствата се формират и след избора. Докато, когато говорим за лидера на една партия, няма лидер на партия, който да е избран, примерно с една трета от активните членове и той да е легитимен. Това означава, че прекият избор абсолютно никаква функция не е изиграл. Като политолог искам да кажа, че прекият избор за лидер в партия се прилага по две причини. Едната е, както се случи в Испания, когато този лидер се стреми да бъде избран и да управлява страната. Испанската социалистическа партия направи този пряк избор на Педро Санчес, но в него имаха право да участват не само членове на социалистическата партия, т.е. това беше предкампания за голямата кампания да се управлява страната.

Госпожа Нинова, разбира се, въпреки всичките ѝ героични пози, знае, че такова нещо тя не може да направи. Въпреки че постоянно обяснява как следва примера на Санчес. Ако го следваше, щеше да излезе на национален избор и щеше да се види колко от хората искат въобще тя да има нещо общо с управлението на страната, не само от хората от БСП. Което означава, че  тя като лидер на БСП не води БСП към управлението на страната, а се занимава само с поста си в БСП. Вторият вариант да се премине към такива избори е както се случи в СДС при избирането на Мартин Димитров. Тежкото разцепление в една партия, рискът тази партия да се самоунищожи във вътрешни разправии, в невъзможност да се работи заедно, в абсолютна нелигитимност на ръководството ѝ, което диктува какво да се прави, вместо да работи заедно с партията си, наложи тогава този пряк избор. В момента БСП е точно в същата позиция. Прекият избор не е доказателство за демократичност и модерния начин да се работи в една партия. Прекият избор е всъщност категорично доказателство, че в една партия нещата са много тежки и са много зле, и че ръководството ѝ не е способно да управлява партията си. Тази мантра, че само прекият избор прави и доказва колко демократична е БСП, всъщност е най-гигантската лъжа, която предхожда манипулациите, които ще бъдат извършени.  

Какви са  нагласите сред симпатизантите на БСП ?   

Категорично симпатизантите на БСП са изключени от тези процеси. Те отдавна, от три години насам, са изключени от политиката на БСП. Те са изключени от интересите на ръководството на БСП. Симпатизанти се привличат с политики, с конкретни действия, със защита на конкретни техни интереси. Пример за такова нещо можете да видите в София, където повече от половината от мерките, които Столична община приложи по време на коронавируса, бяха предложени именно от БСП. Това е работа за симпатизантите. Когато правиш нещо и можеш да отидеш при хората и да кажеш – вижте ние правим неща, които са във ваш интерес и които ви носят конкретни ползи.

Членовете на БСП са мотивирани по друг начин и там виждаме, че ерозията е в това, че са създадени фен групи. Наричам го ерозия, защото това не е начин, по който се организира и функционира една партия – с фен групи. Фен групите са винаги, както казваме ние в социологията – ин групи, т.е. това са затворени групички. Ако не си част от тази група, ти си враг. Вътре в една партия съществуването на няколко такива групи, дори и две да са, води до разпада на тази партия. Защото всяка организация трябва да може да създава условия хората да работят заедно, а не да се унищожават взаимно за това какво мислят и защо мислят по този начин.

Когато симпатизантите наблюдават едно такова действие – на битка на няколко фен групи, все едно са футболните фен клубове на „Левски“, „ЦСКА“, „Ботев-Пловдив“ и т.н., това в никакъв случай не води до разширяване на влиянието на БСП. Тук е големият проблем в нагласите, които регистрират социолозите. Виждате, че по социологически данни БСП е много близо до резултата на ГЕРБ, ако сега са изборите. Но това е точно заявката на симпатизантите, че имат нужда от алтернатива. Когато обаче дойдат конкретните избори и когато стане ясно дали една или друга фен група фактически ще определя листите и как ще се правят кампаниите, какво ще прави дадена партия, естествено това ще изключи всички симпатизанти, които не харесват точно тази фен група.

Тоест разделението вътре в БСП създава възможност да се раздели потенциалният електорат на БСП и да бъде минимизиран той. Нали разбираме, че електоралните резултати, които ни показват социолозите, не се дължат на тези 80 000 членове на партията. Това е абсурдно. Симпатизантите са в десетки пъти повече. Тези хора могат да бъдат мотивирани да подкрепят БСП на следващите избори само и единствено, ако се постигне разумен баланс и съгласие, а не този тип сталининско, не само мислене, но и поведение, което се наложи в последната една година. Това е единствената възможност БСП да постигне тези резултати, които декларират хората сега като нагласи.