Тежкото наследство на Бойко Рашков – война по пътищата и убийства на всеки ъгъл

Да си върши работата, да разследва тежки престъпления и да спре да подклажда междуинституционална война – такъв съвет даде в понеделник прокуратурата на вече бившия вътрешен министър Бойко Рашков. По-конкретно този съвет дойде в позиция на Апелативна прокуратура-София, след като в последния си издихания на поста Рашков реши да си отиде не с джентълменско ръкостискане, а с „отворено писмо“ до главния прокурор, от което лъха на застоели интриги.

В писмото си до Иван Гешев от петък Рашков, като че ли за първи път срещаш се с наказателно право, лично го обвинява, че депутатът от ГЕРБ Бранимир Балачев не бил разследван за нарушена карантина срещу COVID-19. Случай още от началото на годината, който незнайно защо точно сега започна да вълнува Рашков, особено на фона на кървавите убийства и ежедневния тормоз над беззащитни хора по малките населени места, които са камък в неговата градина. И макар че вътрешният министър добре знае, че главният прокурор по закон няма нищо общо с никое конкретно разследване, било то и срещу въпросния депутат, за него на финалната права от управлението му начело на МВР дойде много удобно да хвърли последен залп срещу Гешев на изпроводяк. И получи заслужен отговор от прокуратурата, която му припомни стъпка по стъпка действията си по конкретната проверка и най-вече – напомни му, че това, което той оставя след себе си като министър никак не е цветущо. Цитира му и 6 конкретни случая на допуснати от МВР тежки криминални престъпления, само от последния месец, при които хора, част от които и на преклонна възраст, загубиха живота си бити, ограбени и унизени в собствените си домове.

Прокуратурата в случая много правилно напомня на Бойко Рашков за бруталния грабеж на 86-годишна жена в с. Скутаре, Пловдивско, за убийството с цел грабеж на 82-годишен мъж в с. Микрево, Благоевградско, за умишленото убийство на 44-годишен мъж в с. Еница, Плевенско, за убийството, извършено с особена жестокост на 61-годишен мъж край гр. Мизия, Врачанско, за побоя над таксиметров шофьор във Велико Търново, извършени по хулигански подбуди от 18-годишен младеж, за побоя над 73-годишен жител на с. Галиче, Врачанско и други. Всички тези трагедии, случили се за по малко от 30 дни, би трябвало да послужат за равносметка на вече бившия вътрешен министър, защото в цитираните случаи говорим не за суха статистика, а човешки съдби.

Животите и съдбите на хората обаче явно така и не развълнуваха Бойко Рашков за 1 година. Първо като служебен министър, а след това и като редовен, единствените усилия, които той положи бяха в посока да изпълни поръчката на тези, които го инсталираха на поста и му обещаха светлото бъдеще на председател на КПКОНПИ – да дискредитира прокуратурата и лично главния прокурор Иван Гешев. Старание видяхме от негова страна и по линията – конфронтация със съдебната власт и мислене на принципа „всички, освен мен, са маскари“. Междувременно, всеки ден в леглата си старци са убивани, млади хора губят живота си на улицата заради недостатъчния контрол над битовата престъпност, поръчковите убийства, като от 90-те години, се завърнаха, а пияните и дрогирани шофьори се развилняха с невиждани досега темпове. Войната по пътищата взе връх.

Бойко Рашков обаче остана непоклатим към случващото се около него. Или по-точната дума е „арогантен“, защото така и не видя нито една грешка в действия си като ръководител на МВР и прехвърли цялата „вина“ за бума на престъпността на съдебната власт. Арогантността му пролича особено ярко и при отчета, който даде в понеделник, почти по същото време, в което от прокуратурата учтиво го помолиха да си гледа собствената работа, от която зависят животите и здравето на българските граждани, вместо да я атакува с претоплени клюки, като на махленска клюкарка. Поведението на Рашков именно по време на отчета му за свършеното в последната половин година, а и явяващ се последен за него като министър, бе най-чистата оценка за качествата му на ръководител – агресия, непукизъм, хвалби с измислени постижения, които реалната действителност не потвърждава, и изпускане на нерви срещу журналисти, които му задават неудобни въпроси, а той плаши с „изгонване“ от залата. Повтаряне на стари опорки за „криминалния вот на ДПС и ГЕРБ“, „престъпния режим на Борисов“, "чекмеджета, кюлчета" и всички вече добре познати мантри, за които така и за повече от 1 година не успя да представи годни доказателства. Това и ще му остане на Рашков.

Паралелният свят на неслучилия се вътрешен министър, в който той е „най-способният борец срещу мафията“ обаче слава Богу остава в историята и единствено в собствената му глава. Лошото е, че онези допуснати зверства, като цитираните от прокуратурата в позицията й, ще се множат все повече, докато начело на МВР не застане наистина зрял ръководител. Истинската визитка на Рашков като вътрешен министър са именно тези случаи, а не стъкмената статистика за някакъв невидим за хората „ръст на разкриваемостта и спад на престъпността“, за който той и подчинените му твърдят по медиите и пред камерите. Кривата стремглаво е тръгнала надолу. Нищо, че Рашков си тръгва точно толкова безславно и с негативна конотация по отношение на репутацията му, както и дойде. Да му мислят следващите.