Тези протести не са като онези

Иван Стамболов – Сула, коментар специално за Tribune.bg   

Ще откача вече! Ще ме побъркат с тази двойственост! Ще ме разчекнат с това раздвояване! Кажете ми, моля ви, как да се отнасям сега към протестите на земеделците – със симпатия или с омерзение? Да ги подкрепя ли или да ги порицая? Защото ако земеделците бяха тръгнали с тракторите към София през 2019 да свалят Борисов, когато умнокрасивитетът си пиеше биричката на тиферич пред президентството, а отровното трио – Бабикян, Минеков и Хаджигенов (припомням имената им, защото вероятно вече сте ги позабравили) – разнасяха своите ковчези, замеряха с храна сградите на институциите и плашеха софиянци с пернишки винкели, ако земеделците бяха тръгнали да свалят Борисов със същите искания като днес и със същите трактори, тогава тези искания щяха да са най-прекрасните и най-справедливите, земеделците щяха да са есенцията на народа, градската десница щеше да излезе на околовръстното с хляб (от лимец, разбира се) и сол (без холестерол) и да им целува краката. Но днес земеделците са рекетьори, мръсни богаташи-зърнари и преди всичко – агенти на Путин.

Всъщност в България не се случва нищо по-различно от случващото с в останалата част на Европа – нормално мислещите хора въстават срещу изгубилите всяка връзка с реалността ляволиберални правителства. Картината у нас не е уникална, а само скромен пиксел от голямата и тъжна картина на модерната цивилизация. Още когато през миналата седмица Българската аграрна камара насрочи дата за протести, медиите предупредиха: Неизбежно се върви към фермерски бунтове и в България! И забележете, че не става дума само за зърнари, както се опитват да изкарат вестник „Капитал“ (който излезе с ехидното заглавие DMS: ZARNARI), читателите му и всички проникновени коментатори от техния отбор. Не става дума за бентлита и майбаси, които действат като червено на бик за всички сиромахомили (по-скандализираща за тях, всъщност най-скандализираща е, както отдавна се нае, думата „апартамент“), защото още от първия ден към протестните действия се присъедини и камарата „Плодове и зеленчуци“, а те може да са всичко, но зърнари не са. Сега протестират вече и аз не знам колко организации, а исканията им са над 80. Тъй че – не, не са само майбаси и бентлита.

Конкретните искания са много, но всъщност в цяла Европа става дума за две неща: за дъмпинговия внос от Украйна и за последиците от кретенията на Зелената сделка. И макар че основните теми са две, причината е само една – катастрофалните резултати от опитите за регулация на икономиката. Така че, когато седнем да решаваме дали сме ЗА или ПРОТИВ фермерските бунтове, трябва да тръгнем оттам – да определим отношението си към политиката за субсидиране на селското стопанство.

За отделните страни, включително и за България, е ясно – трябва да се субсидира и то не по-зле от останалите, защото иначе няма да издържим на такава изкуствено създадена конкуренция. Не може германските и френските фермери да бъдат щедро дотирани от държаните си, а ние да си въобразяваме, че нашият пословичен с трудолюбието си селянин ще издържи да се опълчи срещу тях по гол задник.

Самото субсидиране като такова, извън проблемите на конкуренцията между различните държави, производители и пазари, също е разумно, доколкото е разумна политиката храната да е евтина и достъпна за всички, за да няма гладуващи – принцип, издигнат впрочем от Аденауер и германските християндемократи веднага след края на Втората световна война.

Политиката е разумна и субсидирането на селското стопанство е хубаво, обаче по природата си е антикапиталистическо. По природата си то е социалистическо и тоталитарно, а всяко нещо с подобна природа в крайна сметка се оказва вредно. Защото икономическите закони приличат на природните по това, че са донякъде естествени, подчиняват се на някаква обективна закономерност. Всеки опит да бъдат заменени с нещо друго, би представлявал опит да се замени естественото с нещо неестествено или по-точно казано – с нещо противоестествено.

Разбира се, че храните от Украйна и Африка ще се окажат по-изгодни, по-състоятелни в пазарно отношение, защото не са обременени от ненужни регулации, включително и такива от списъка на Зелената сделка. Субсидираните стоки са окей на пазар, на който всички стоки са субсидирани, но сблъскат ли се с продукция от по-свободни и нормални икономики, тогава рухват.

Така че, когато решаваме дали да симпатизираме или не на фермерските протести в Европа и България, трябва първо да си отговорим против какво сме самите ние – против системата на субсидии, която пречи на стоките да са конкурентни, или против допускането на конкуренция от страна на стоки, които не са субсидирани. Аз за себе си нямам отговор, пък и да имам, едва ли ще дръзна да го споделя публично, защото агроикономиката е област, в която, меко казано, съм не повече от заблуден аматьор.

Сигурен съм обаче, че е печално темата за земеделските протести да раздели озлобените граждани и да ги изправи за пореден път един срещу друг, както преди броени дни се случи с пуловера на момченцето от оная злополучна корица на детската книжка. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

*** 

Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в БНТ, БНР и „Дарик“ до 1994, а след това се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до днес – предимно в областта на медиите и политическото позициониране.

През последните години поддържа собствени публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „Безобразна поезия“ (пародия); „Додекамерон“ (12 новели), романите „Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск“ и „Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха“; сборниците публицистика „Дзен и изкуството да си обършеш гъза“, „Картаген трябва да бъде разрушен“ и „Тънкият гласец на здравия разум“; систематичното ръководство „Технология и философия на творческото писне“.

Бил е колумнист във вестниците „Пари“ и „Сега“, сп. „Економист“ и сайтовете „Уеб кафе“ и „Топ новини“, а понастоящем – във в. „Труд“ и „Нюз БГ“. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, носител на големите награди на Българската WEB асоциация и Фондация „БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на БНТ и на Творческия съвет към Дирекция „Култура” на Столична община.