Тихите мъртвородени балкански хора, които живи погребват децата си

О, да има протести и шумни викове. Има ги – в Белград и Нови Сад, в Солун и Атина, в Скопие и Кочани*. Има ги, но много късно. Има ги и те са там, въпреки черните забрадки и горчивите сълзи на гробовете на погубените млади животи. И тези протести няма да върнат децата. Тези сърца няма да затуптят отново. Празните къщи няма да се напълнят със смеха и жизнеността на загиналите младежи, които всички ние – балканските хора, погубихме с мълчанието си и със широко затворените за корупцията очи.

Непосилно х 286 х ….** – така мога да определя писането на този текст. Започвах и спирах поне 20 пъти тази седмица. Не, защото нямам какво да кажа, а защото не зная как да овладея гнева и болката си. Гняв и болка, които някак си се сляха в една непосилна симфиза от тъга и ярост, защото осъзнах, че системата не ни убива. Системата отдавна е убила човеците у хората, уви!

Години наред гръмкото мълчание властва над тихата съпротива срещу неправдата и беззаконието. Приемаме за нещо нормално да звъннем тук-там, за да заобиколим закона уж за нещо безобидно, като един документ за изправност на ел. инсталацията или за изправност на газовата уредба. Някак си по-сладко ни е да дадем на „нашия човек“ или „човека на нашия човек“ една стотарка и шише домашна ракия „под масата“, вместо да платим определената по закон такса на лицензиран майстор или фирма да извърши щателна проверка и да отстрани дефектите, ако такива има и тогава да получим нужния документ, който да легализира работата на един обект или движението на кола, примерно. „Прекарани балъци“ – така се чувстваме, ако се вместим в рамката, определена от правилата и законите.

„Прекарани балъци“ и „жалки натегачи“ – така ни виждат съседите, познатите, че дори и приятелите (в някои кръгове от обществото), ако живеем по правилата и настояваме и другите да го правят. И ето какво стана с нашия балкански синдром – 286 х …** живота заличени от лицето на земята. Това е малката сметка, която плащаме. Защото това са загиналите в медийно известните инциденти последните години. А колко са си отишли без да чуем – по един, по двама, просто така (като например детето, което стъпи на оголен кабел до Инфекциозна болница в София, преди години и почина на място, а виновни за това няма!). Просто, защото чичо Пешо е дал документ за изправност на автомобила без да го погледне, прибирайки си домошарката и суджука на кака Мара в долапа на незаконно работещия в задния двор на къщата сервиз? Или защото „у наше село“ старшинката от полицията ми е братовчед и мога да си карам на шише мастика и няколко „бири-трезве“? И мога да отворя кръчма под асмата и да наливам парцуцка, сварена в мазето. Или бате Ицо, който в казармата е монтирал контакти, ще ми пусне кабел от държавния обект, да ми захранва кафенето в бараката на ъгъла.

Или да открадна части, докато ремонтирам купето на влака и да ги шитна на вторични, че са тежички, защото шефа ме прецаква с парите, пък аз щото не съм балък. Или да си построя вила с материалите от ремонта или строежа на обществен обект, като ги спестя във въпросната конструкция – е, какво толкова може стане? Нали така?

Е, имам новина за всички нас – хората от Балканите и близките до Балканите по манталитет региони – винаги евтиното излиза скъпо. И дори доста повече от скъпо. Мизерната печалба от нелегален клуб, струва животи. Некачественото строителство на бетонна козирка на жп гара, коства животи. Некачественият ремонт на пътнически влак, коства животи. Превозването на пътници с неизправни превозни средства, коства животи. Заобикалянето на законите – коства животи. И те не са само тези 286 х …**, които преброих в последните шумни трагедии. Заобикалянето на правилата и законите отнема животи всеки ден, всеки час – тихо и неангажиращо. Анонимността на беззаконието и безнаказаността заличава цели села и градове. Но не корупцията е тихият убиец на Балканите. А ние – балканските хора, които я създаваме и храним всеки ден. Ние сме корупцията, независимо дали участваме в нея пряко или просто си мълчим. Мълчейки си – ние сме даже по – жестоки, по – преки участници в тези убийства, защото я осъзнаваме като зло, но не я спираме. Кръвта на всички тези жертви „на системата“ стои и по нашите ръце.

Наплюйте ме, нападнете ме – не ме интересува. Казвам всичко това дълбоко убедена в правотата си. И го казвам с високо вдигната глава, защото аз не търпя тази система. Не мълча за неправдата и се боря всичко това да се промени. И затова изглеждам като Вазовия Мунчо в очите на „тарикатите“, за които „далавера е всичко, в което аз не участвам“, а „законите са за балъци“.

Ама то и какво да очакваме по тези географски ширини? В държави, в които политиците газят законите, които гласуват или си гласуват закони по шуробаджанашка линия, за да уредят въпроса на братчеда? И не – не говоря само за България – в двете и измерения – оттук и оттам Осогово. Говоря и за Сърбия, и за Гърция, и за Румъния, че и за Турция. И особено, бих казала за Турция, която в исторически план, всъщност е териториалният общ знаменател.

И още по-страшно става, когато настъпи трагедия, след която виновен се оказва захранващ кабел, лоша настилка, форсмажорни обстоятелства, загинал певец или мениджър, изгубен чертеж… Когато очевадно виновните минават между капките с условни присъди и глоби. Когато просто една фирма се преименува в друга и нещата тръгват постарому.

Тази народопсихология – каращисана от анадолски и балкански инцест, се изражда все повече с поколенията. Тя не затихва, не замира. Само привидно се веят европейски флагове и се говори за евроинтеграция. Тук, на Балканите, това са само празни фрази на фалшиви политици, бълващи фалшиви евроатлантически клишета. Балканският синдром е силен - доминиращият в гените ни, и то в никакъв случай в добрия смисъл. Тук човешкият живот продължава да е разменна монета на евтината тарикатлъщина. Местните феодали са по-силни от всякога, законът на джунглата отдавна е заменил Конституции, Кодекси, закони, наредби, укази…

И всичко това с цената на едни мъртвородени балкански хора!

А законите не са писани, за да ни прецакват, а да направят живота ни по – подреден, но коя пък съм аз да ви го казвам – Вазовят Мунчо – лудият човек, който иска да живее по писаните правила.

*А София отдавна е в будна кома...

**България - трагедията в "Индиго"

На 21.12.2001 г. в дискотека „Индиго“ (до стадион „Юнак“ в София)се прави парти за тийнейджъри. При отваряне на вратите на заведението обаче настава суматоха, при която са стъпкани и задушени 21 деца. 7 от тях загиват на място, а 12 са с трайни наранявания и увреждания.

Завинаги деца, търсещи просто забава,  остават Виктория, Димитър, Елена, Кристина, Любомира, Мадлен и Цветелина.

Осъдени за трагедията пред дискотеката, реално няма. Глобени с по 800 лв. бяха охранителите Георги Василев и Анри Силаги. Бившият председател на Държавната агенция за младежта и спорта Цвятко Барчовски получи 3 месеца затвор с тригодишен изпитателен срок и глоба от 1500 лв., а управителят на дискотеката Ангел Николов - глоба от 3000 лева.

Трагедията в Кочани

Пожарът избухна по време на концерт на известната група ДНК. В социалните мрежи се появиха кадри от големия пожар, който взе 59 жертви в дискотеката в Кочани в ранните сутрешни часове.  Пожарът е възникнал от използване на пиротехника, а самото помещение, работещо като дискотека се оказа напълно нелегално, с фалшиви документи. Въпреки това, сградата работи необезпокоявано като нощен клуб повече от 15 години.

Тетово

Вечерта на 8 септември 2021 г. избухна пожар в модулната болница за пациенти с COVID-19 в Тетово. При пожара загинаха 14 души, 12 от които пациенти и двама роднини на пациентите.

АМ „Струма“

21.11.2021г. - 46 души загинаха, след като автобус от Северна Македония, пътуващ по магистрала "Струма", катастрофира и се запали. Сред жертвите има и 12 деца. Автобусът е превозвал туристи от Северна Македония, които са пътували от Истанбул за Скопие. Засега се съобщава за седем оцелели - момиче на 17 години и шестима възрастни.

Охрид

На 5 септември 2009 г., о време на инцидента в Македония се удавиха 15 български туристи.

Корабчето „Илинден“ превозваше над 50 български туристи към манастира "Свети Наум" и потъна за минути на 200 метра от брега. Две седмици след трагичния инцидент корабът "Илинден" бе изваден на повърхността.

На 5 юли 2011 г. Основният съд в Охрид призна за виновни двамата подсъдими. Капитанът на кораба Сотир Филевски и хърватският гражданин Бранко Баич, дал сертификат за годността на плавателния съд, бяха осъдени на по една година затвор. Съдът сметна, че Филевски не се придържал към наредбите за корабоплаването и лекомислено сметнал, че няма опасност като качва на борда на кораба над 50-те български туристи. Заради неспазване на закона за корабоплаването беше осъден и Баич.

В началото на месец април 2012 г. Апелативният съд в Битоля потвърди осъдителните присъди на двамата.

Румъния

Трагедията със загинали в дискотека в северномакедонския град Кочани не се случва за пръв път на Балканите.

На 30 октомври 2015 годана 64 души починаха при пожар в клуб "Колектив" в румънската столица Букурещ. Трагедията преди десетилетие доведе до оставката на лявоцентристкия премиер Виктор Понта.

В мазето на бивша фабрика от времето на Чаушеску е имало концерт на популярна група и точно на песента "Победи или умри" са пуснати фойерверки. Те са предизвикали огромен пожар. При паническото бягство са били стъпкани много хора на тесните входове. В момента на инцидента в клуба е имало около 400 души.

Сърбия/Нови Сад

На 1 ноември 2024 г. бетонната козирка на основната железопътна гара в Нови Сад се срути, затрупвайки десетки души. 16 човека загинаха, а над 30 бяха ранени.

Властите така и не предоставиха убедително обяснение за причините за инцидента, разтърсил жителите на северния сръбски град. Инцидентът предизвика антиправителствени протести в града, както и в Белград. Последваха оставки, но и това не успокои сърбите.

Гарата в Нови Сад е построена през 60-те години, като за първи път ремонт е бил правен едва преди 3 години. Рухналият навес обаче, не е бил ремонтиран.

Гърция

На 01.03.2023 г., при фронтален сблъсък на два влака в Гърция загинаха най-малко 36 души. Над 80 са ранени. Катастрофата е станала на около 350 км от Атина. Гръцките медии говорят за "най-тежката влакова катастрофа в историята на Гърция".

Катастрофата е станала на около 350 километра северно от Атина - на отсечката между столицата и Солун. Говорителят на пожарната Василис Вартакоджа съобщи, че спасителните екипи все още издирват оцелели. Евакуацията се провежда при много тежки условия, тъй като сблъсъкът между двата влака е бил много тежък, каза още той. При удара първите вагони са били почти изцяло разрушени.

Повечето от загиналите са студенти. И до днес в Гърция се провеждат многохилядни протести с искане истината да излезе наяве. Студентите настояват, че именно корупцията, която се шири в страната е виновна за влаковата катасастрофа.

Турция

29 души загинаха, а 16 бяха ранени при пожар, избухнал на 2 април 2024 г. при ремонтни дейности в един от най-прочутите нощни клубове в Истанбул - "Маскарад" в квартал Бешикташ.

Заведението се помещавало в два подземни етажа на 16-етажна жилищна сграда.

Нощният клуб "Маскарад" в Истанбул е работил 30 години с един лиценз

Губернаторът на Истанбул съобщи, че клубът е получил лиценз през 1987 г., който е бил подновен през 2018 г. За ремонтните дейности обаче не е имало разрешително и не са били спазени мерките за безопасност. Пожарът е тръгнал от кислородни бутилки, които са избухнали от искра при заваряване. Разразилият се пожар светкавично се е разраснал.

22 души бяха изправени пред съда за трагедията, като в изготвената предварителна експертиза е посочено, че са установени множество пропуски и нарушения - не е имало аварийно осветление и указателни табели, не са работели съществуващата противопожарна система за гасене и противопожарни шкафове, не е имало пожарогасители.

Обвиняемите са привлечени към наказателна отговорност за "причиняване на смърт или телесна повреда на повече от едно лице поради съзнателна непредпазливост".