Тончо Токмакчиев пред Tribune: Представленията в театъра връщат блясъка си

Не познавам новия министър на културата и не знам откъде дойде, а промяната в политиката я усещам малко аматьорски, споделя обичаният актьор

Вече дълго време светът е обхванат от ковид кризата, но през последните месеци в България, а и в света, нещата станаха още по-динамични и напрегнати. Коронавирусът още не си е отишъл, но животът не спира. За усмивката, хубавите неща, които се правят в театъра на фона на случващото и как културата усеща промяната в политиката, попитахме един от най-обичаните актьори у нас Тончо Токмакчиев. Ето какво сподели той пред Tribune:

- Г-н Токмакчиев разкажете ни повече за новото си представление и къде може да ви гледаме?

- Така нареченото "ново представление" е с трупата на Хасковския театър, драматург е Илин Рахнев. Излезе октомври месец, но имах ангажимент в САЩ около месец и половина за един филм. Така не успяхме да го играем. После имахме турнета, ковид... Общо взето продължава да бъде ново и може да го гледате в Централния куклен театър. Едно много хубаво представление с хубава енергия. Един, ако мога да кажа, поетичен разказ с драматург Рахнев, който е поет преди всичко, но може би в момента е един от най-добрите български поети. Интересно е с това, че съставът е много шарен, хубав, от актьори, с които не бях работил преди. Срещнах се с Димитър Банинкин, Мая Бежанска, театрален дебют прави Фънки, което също е забележително, както и колегите от Хасковския театър: Стилян, Емо, Габриела, Николета. Много добри актьори, с хубава атмосфера и мисля, че стана едно много хубаво представление. Ако мога да го опиша, това е един game session, в него има има голяма доза импровизация, като темата е зададена. Затова бих поканил вашите читатели и зрителите ни да дойдат и да го гледат, не само в София, бяхме в Пловдив, в Хасково го играем, Варна, Бургас и на други места. Като видят заглавие "Веселата карета" - да заповядат и няма да съжаляват.

- Възстановяват ли се по ваше мнение театрите след удара, който понесоха покрай коронавируса?

- Да, забелязвам възстановяване. Аз играе в осем представления в различни театри и формати. Вече осем години играем едно представление с Мария Сапунджиева - казва се "Вересии"  в театър "199". Публиката беше значително по-многобройна, отколкото по време на големия пик. След това в Бургас на представлението "Милионер", където играем с Албена Михова, театърът беше пълен. "Мъже под чехъл", което също го играем много години и е голям театрален хит в "Сълза и смях", нямаше свободно място. В него сме с заедно с Албена Колева и Кирил Ефремов. Забелязвам, че тези представления, които се харесват, започнаха да си връщат блясъка и публиката. Мисля, че хората имат желанието и необходимостта да преживеят нещо емоционално, хубаво и красиво.

- Има ли контакт между артистите и новото правителство в лицето на ресорния министър Атанас Атанасов?

- Там е много странна работата, защото този министър аз просто не го познавам. Не знам кой е и от къде дойде. Въпросително е и дали той мен ме познава. Аз нямам контакт с това министерство, защото съм актьор на свободна практика и не съм от хората, които разчитат на министерството и на тази така наречена културна политика. За нея мога да кажа, че по-скоро липсва и несръчно се прави. Има средства, но те не достигат там, където трябват. Или отиват за неща, които са доста безсмислени. Но това е въпрос на гледна точка. В театъра в момента се харчат пари за представления, които се играят два или три пъти. Има такива много в много театри. Има дори представления, които се репетират и не излизат. Такъв случай имаше дори в Народния театър. Харчат се пари, идва някакъв човек, прави някакво представление и, ако няма публика, казват че тя не разбира, много е глупава аудиторията и толкоз. До тук добре, но всъщност някой не е успял да създаде продукт. И този, който не се е справил, трябва да поеме някаква отговорност. Защото представления, които са с голям заряд, освен изкуство, могат да бъдат комерсиални и печеливши. Виждали сме примерна на Теди Москов, Сашо Морфов, Камен Донев. Това може да бъде постигнато. А в един момент се появява някакъв и казва "правим едно представление, гледат го трима души. То не е за всеки". Ами като не е за всеки, то мястото му може би не е в театъра. Театърът и сцената са изкуство за публиката, дори бих казал плебейско изкуство, исторически площадният театър от там тръгва. Същото е и с киното. Снима се филм, в салона влизат двама души и това било експеримент. Не, това е проблем, който от дълги години спъва и театъра, и филмовата ни индустрия. Относно новото ръководство в МК, какво точно си представят, на мен не ми е ясно.

- Предполагам сте чели или сте слушали новия министър, какви са ви впечатленията?

- Нямам впечатления. В продължение на много време него го нямаше. Съобщаваше се, че някъде е присъствал, нещо гледал и до там. Даже на улицата да го срещна, вероятно няма да направя връзка кой е. Аз все си мисля, че за да бъдеш министър, особено на културата, трябва да си много наясно с материята. Не виждам някакво движение, нищо не се случва. Просто в момента сме в изчаквателна позиция.

- Питам ви, защото е млад и прави впечатление.

- То младостта не е оправдание. На мен не ми трябва млад, трябва ми можещ. Възрастта няма значение.

- Усещате ли "промяната"?

- Много приказки се изговарят, доста смели неща се обещават, но голяма част от тях сякаш не са това, което са. Ситуацията е много сложна, ако говорим за политика. Нещата малко ми звучат аматьорски, но това е изборът на българския народ и трябва да бъде уважаван. Има няколко хубави български поговорки: "Глас народен, глас Божи", "Прост народ, слаба държава"... Това е казал българският народ за нашата си справедливост и действителност.

- Проследихте ли в последните дни ситуацията около ареста на бившия премиер и как бихте го коментирали?

- Това, което се получи, беше доста нескопосано. Малко като слон в стъкларски магазин. Като се прави едно такова нещо, то трябва да бъде дълбоко мотивирано и ясно, защото ти не налагаш рестрикции върху някой човек, който е случаен. Това е човек, който е бил дълги години лице на тази държава. Ако има нещо, което трябва да се случи, то трябва да е аргументирано и ясно. Всъщност ние в исторически план имаме опит в арестуването на български министър-председатели. Нищо ново, бих го причислил като част от нашата национална идентичност. Когато някой е на власт, сме безкритични, правим какви ли не метани. Когато някой не е вече на власт, ние веднага ставаме много безконтролно арогантни. Тя самата ситуация е ясна, задържаш някой, като нямаш реално доводи. Те по тази логика могат да задържат всекиго, без да имат конкретни доказателства.

- Възможно ли е да се направи някакъв паралел между ареста и театъра. Видя ли ви се театрално?

- Той и Шекспир е казал, че светът е сцена и ние сме част от него. Ако го погледнем в общото му внушение, общо взето винаги е така. Политиката в България и хората, които се занимават с политика, изземват функциите на актьорите и тези, които се занимават с театър и шоу.