Тони Цонева приготви ашурето

Иван Стамболов – Сула, коментар специално за Tribune.bg

„Приготвихме ашурето!“ – похвали се Антоанета Цонева, отишла да се снима в Сърница как готви с помаците. Мая Манолова се щракна с блага баба зад сергия с чушки. Кристиян Вигенин замислено огледа десетина бурета с ракия. Борисов се фотографира с Лили Иванова. Кирил Петков люшка хоро. Стоян Михалев яде захарен памук. Всички гушкат бебета (и малки бели кученца) и се снимат с възрастни жени от народа, много от които в носии. Защо? Какво ни дава това?

Когато дойде предизборна кампания, кандидатите влизат в най-извратени роли, участват в очевАдно нагласени сценки, пропити от популистко лицемерие. И какво ми говори на мен това, че Антоанета Цонева е приготвила ашурето по рецепта на Айше Емин. Какви управленски качества разкрива това? Как ме убеждава в способността на Антоанета Цонева да управлява, какво ми казва за нейната идеология и убеждения? Или как буди доверие към нейната добросъвестност?

Всичко това се прави, за да изпъкне съответния кандидат на фона на останалите. Да бъде забелязан. Така работи демокрацията, това е същината на многопартийната конкуренция. И кандидатът не само иска да се отличи, не само иска да бъде забелязан, но да покаже и своето превъзходство над останалите, все едно в коя област. Ето, правил ли е някой друг ашуре? Правил е друг път!

Всяка демократична предизборна кампания е зачената в грях. В една от най-известните молитви на св. Симеон Нови Богослов (949-1022) се казва: „пази ме, благий Наставниче на смирението, от страшното и гибелно внушение за превъзходство и духовно предимство, но дай ми сърдечното съкрушение на митаря“. Всички знаят притчата за митаря и фарисея (Лук. 18:10-14), в която се разказва за едного, който благодарял на Бога за своето превъзходство и духовно предимство, а другият смирено молел да бъдат простени ужасните му грехове. Вторият си отишъл у дома повече оправдан от първия, защото „всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат“.

Тази притча не случайно е една от най-често цитираните, защото човекът е устроен така, че да търси своето предимство над другите и след като го намери, да ги гледа презрително или в най-добрия случай – снизходително. Ако не е по-богат, ще е по-красив; ако не е по-умен, ще е по-секси; ако не е по-успял, ще е по-честен и принципен. И това в крайна сметка го погубва. Никой от нас не е чужд на този грях. Спомням си една градска легенда от миналото. Някакви българи били в командировка нейде из дива и канибалска Африка. Попаднали в ресторант. Попитали за нещо люто. Донесли им една купа, но им казали, че това е ужасно люта подправка, която от години си слагат малко по малко всички гости на ресторанта. „Дайте я купата тука!“ – казали нашенците и в края на вечерята обирали празната съдина със залъци и питали за още. Ето това са българите! Може да не са изобретили парната машина, може да не са стъпили на Луната, но никой не може да яде люто като тях! И тази градска легенда се превръща в апокрифен извор на национална гордост.

Така е и с претендентите за властта. Всеки търси някаква област, в която е по-добър от останалите. Ицо Хазарта е най-добрият рапър сред депутатите и най-добрият депутат сред рапърите. Кирил Петков е завършил „Харвард“, а Бойко Борисов е генерал. Това е принципът на изпъкването, на търсеното превъзходство.

Прегръщането на кученца и бебета е невинната част на изпъкването. Веселата част. Много по-тягостна е онази, в която кандидатите искат да изпъкнат преувеличавайки катастрофичността на ситуацията. Мъчат се да убедят избирателите си в апокалиптичността на момента, в неговата екстремност – ударихме дъното, на крачка от пропастта сме, всичко се срина! Кандидатите представят събитията като изключителни, когато те не са, стига да ги осмислим правилно. Но правилното осмисляне на ситуацията е враг №1 на предизборната кампания.

Частен случай на извънредността е насаждането на омраза към опонента. Всеки представя конкурентите си в най-черни краски, засипва го с компромати, повтаря до встръсване едни и същи заклинания за него (шкафчета, зелени чорапи и пр.), за да просияе неговата собствена добродетелност и чистота.

Частен случай на извънредността също е и насаждането на паника. Уплашеният народ е склонен да продаде свободата си за сигурност. Когато убедиш избирателите, че са в състояние на катастрофа, те веднага започват да се оглеждат за спасител. И тук идва голямото съревнование по изпъкване и открояване – кой е по- по- най-спасителен. Номерът с паниката може да мине както и в най-затънтеното родопско селце, така и пред целокупното планетарно човечество. И всичко това е заради показването и доказването на превъзходство. За да следват лидера, трябва да го признаят, за което лидерът е готов на всичко.

Търсенето на превъзходство е противоположно на стремежа към смирение и доколкото смирението е добродетел, дотолкова и търсенето на превъзходство и духовно предимство е грях. Означава ли това, че цялата предизборна надпревара е грях? Нима демократичният процес е грях? Не се чувствам достатъчно крепък да разсъждавам по тези въпроси. Но пък и надали има нужда. Важното е, че Тони Цонева приготви ашурето. Само на мен ли ми звучи като „Анушка вече е разляла олиото“? Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

***

Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в БНТ, БНР и „Дарик“ до 1994, а след това се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до днес – предимно в областта на медиите и политическото позициониране.

През последните години поддържа собствени публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „Безобразна поезия“ (пародия); „Додекамерон“ (12 новели), романите „Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск“ и „Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха“; сборниците публицистика „Дзен и изкуството да си обършеш гъза“, „Картаген трябва да бъде разрушен“ и „Тънкият гласец на здравия разум“; систематичното ръководство „Технология и философия на творческото писне“.

Бил е колумнист във вестниците „Пари“ и „Сега“, сп. „Економист“ и сайтовете „Уеб кафе“ и „Топ новини“, а понастоящем – във в. „Труд“ и „Нюз БГ“. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, носител на големите награди на Българската WEB асоциация и Фондация „БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на БНТ и на Творческия съвет към Дирекция „Култура” на Столична община.