Тоталитаризмът и Крум Зарков

Тези дни, ако пуснеш чешмата или отвориш хладилника резултатът ще е един и същ – оттам ще надникне рошавата физиономия на поредния правосъден министър, правещ неистови опити да атакува вечно неудобния за задкулисието главен прокурор.

Много пъти вече бе писано, че служебният министър Крум Зарков е просто новият Христо Иванов – маша в ръцете на олигарсите, които имат проблеми със закона и правосъдието у нас и за които държавното обвинение е мишена №1.

А помните ли как Зарков влезе в политиката?

Дни преди предсрочните парламентарни избори през март 2017 г. той участва в общо интервю заедно с тогавашната си пътеводна светлина, а днес враг - лидерката на БСП Корнелия Нинова. Тогава Зарков закъсня за участието в сутрешния блок на Нова тв и влизайки в ефир за оправдание изръси нелепата шега, че се е забавил, защото заедно с няколко ченгета от ДС измъчвал нечии дядовци. Поведението му предизвика крива усмивка на лицето на Нинова, осъзнала, че току-що социалистите са изгубили важния вот, преди който са били считани за главни фаворити. По онова време всички се смееха, че Зарков е допуснал гаф от неопитност. Днес обаче се вижда, че това далеч не е така.

Вижда се, че когато Крум Зарков е овластен, той проявява тоталитарни нагласи и неприкрито диктаторско отношение към инакомислещите. Служебният министър приема с нескрита агресия всяка забележка по отношение на промените в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и в Закона за съдебната власт (ЗСВ), привидно и фиктивно предложени от неговото ведомство, но де факто писани от сенчести юридически лобита и адвокатски кантори.

За три дни Зарков беше два пъти в БТВ, като за второто му интервю услужливо и слагачески се наложи да го включват даже от българското посолство във Вашингтон. Да виждате разлика с поведението преди 10-и ноември и сега? Стряскащото обаче е друго. Служебен, а не избиран, тоест назначен министър нарежда на парламента какъв закон и в какви срокове да приема. Забележете – служебният кабинет по Конституция има правомощия единствено да организира честен и прозрачен вот, както и да поддържа системите на държавата в периода между конституирането на редовните правителства.

Какъв е този закон, че Крум Зарков подхожда с такава злоба към всяка забележка към него?

В средата на декември остра критика към нефелните предложения на правосъдното министерство дойде от Висшия съдебен съвет (ВСС) и забележете – от съдиите в „правителството на Темида“, които се противопоставиха на идеите на Зарков.

В публичното пространство и в обществото удобно се настани клишето, че този закон е за разследване на главния прокурор. Далеч не е само това – нормативният акт всъщност променя целия наказателен процес и би могъл да го „подари“ в ръцете на такива като Крум Зарков. Мнозина се сещат, че дядото на служебния министър е генералът от тоталитарните служби на комунистическата власт Леонид Кацамунски. Явно внукът добре е усвоил заветите на Държавна сигурност.

В същото време не трябва да се забравя, че доскоро Зарков беше депутат, т.е. добре знае, че приемането на законодателство под външен натиск – институционален, лобистки, икономически или от улицата, обикновено вреди на заинтересуваните и на хората. Зарков добре знае, че Законът за съдебната власт не е обикновен закон, а устройствен и допълващ Конституцията, в която има самостоятелна глава съдебна власт. За всеки уважаващ себе си юрист да пипаш устройствен закон през преходни разпоредби в друг, в случая НПК, означава, че преследваш нелегитимни цели и изпълнение на лобистки задачи.

Защо тогава Зарков е толкова изнервен?

От месец август миналата година той се изявява като новия Христо Иванов. Явно надеждата му е ако политико-икономически, външни кръгове и адвокатски лобита не му осигурят лидерското място в БСП, то да му направят нов политически проект. Цената – пробутването на промените в НПК, а оттам и в ЗСВ.

Недопустимо е, меко казано, служебният министър да си позволява да нарежда на най-висшия орган в държавата - парламентът. В следващата една седмица депутатите трябвало да приемат на всяка цена един противоконституционен закон. При положение, че разглеждането му на първо четене се случва едва този четвъртък, а после все пак трябва да се разгледа текст по текст в ресорната Комисия по правни въпроси. Дори лидерът на БСП Корнелия Нинова, която в далечното минало е била следовател, т.е. познава съдебната система от вътре, ясно заяви, че има притеснителни идеи във внесения от съпартиеца й законопроект.

Още преди две седмици, когато текстовете се дискутираха на първо четене в правната комисия, доайенът на наказателния процес у нас проф. Пламен Панайотов призова депутатите да не бързат, за да не сгрешат. При това фатално.

Явно и затова Зарков е толкова изнервен, защото ако разумът в парламента надделее, то болните амбиции на поредния правосъден министър да счупи държавата, ще претърпят фиаско. Дали депутатите си дават сметка за това? Ще разберем в оставащите 7 дни живот на 48-ия парламент.