Цената на адвърториала за Крум Зарков в „Капитал“

От статията, в която не са пропуснати ласкателни оценки по адрес на Зарков, като „най-харесваният социалист от градската десница“, разбираме, че същият има амбициите да е четвъртият министър на правосъдието, който в последната година и половина иска да гради кариера на базата на атаки срещу българската прокуратура и обвинител №1. Пръв тази линия поде дългогодишният висш партиен кадър – Янаки Стоилов, който срещу това да се съгласи да внесе чуждо искане (изготвено от Бойко Рашков) във Висшия съдебен съвет за предсрочното освобождаване на Иван Гешев получи девет годишен мандат на конституционен съдия. Линията на конфронтация с прокуратурата бе подета и от пловдивския адвокат Иван Демерджиев, който за награда сега намира място като служебен вътрешен министър и вицепремиер, отговарящ за провеждането на предсрочния вот, въпреки множеството разкрития за скандални негови действия като бивш служебен министър на правосъдието. Партийният кадър – Надежда Йорданова, направи всичко по силите си, за да изпълни спуснатите от политическото й ръководство и от задкулисните ментори на партията й задачи да атакува непрестанно прокуратурата и персонално Иван Гешев. В крайна сметка – и тримата вече бивши министри на правосъдието се провалиха в опитите си да детронират обвинител №1, оставяйки усещането, че са действали не на принципна основа, а по нечие поръчение. 

Адвърториалите обикновено си имат своята цена, така че не е изнендващо как от самия материал в „Капитал“ се разбира, че срещу позитивния ПР на служебния министър на правосъдието има очаквания от Зарков да продължи да работи за прокарване на лобистките поправки в законите, целящи ограничаване правомощията на прокуратурата и най-вече елиминирането на независимостта на главния прокурор. Същинско задоволство за Прокопиев е било да узнае, че Крум Зарков възнамерява всячески да работи за прокарването на противоконституционна поправка в законодателството, която да позволи на съдия да разследва обвинител № 1. Предложението бе анонсирано в края на мандата на Надежда Йорданова и вече е пратено на Венецианската комисия, в опит да се оправдае очевидния факт, че то противоречи на основополагащи принципи за разделението на властите и предоставяйки правомощия на органите на съдебната власт, които обаче Конституцията не допуска.

Видно е, че, откакто се конфронтира с „партийната му кръстница“ Корнелия Нинова - Зарков, по-скоро е вегетирал в БСП, като през това време осезаемо е търсил политическо бъдеще в редиците на „Демократична България“. За разлика от другите си колеги служебни министри, Зарков получава привилегията да остави за заместник-министри двама от заместниците на Йорданова. Това са бившата съдийка от Върховния административен съд и бивш кадровик Юлия Ковачева, която в миналото също е имала връзки с левицата и доскорошния наказателен съдия Емил Дечев, известен повече с ролята му на част от върхушката на свързания с олигархичния кръг „Капитал“ – Съюз на съдиите в България. 

От декларираното от Зарков се разбира, че като служебен министър на правосъдието е готов да употреби целия служебен кабинет, за да изпълни друг лобистки напън на задкулисието в две направления – да ограничи правомощията на прокуратурата да контролира органите на изпълнителната власт и да поиска нов прочит на основния закон, така щото, да се допусне обикновено Народно събрание да може да прави промени във формата на държавното управление, а не, както е според актуалното тълкувателно решение – това да е в прерогативите единствено на Велико Народно събрание.

От години политически активисти на „Да, България“ и адвокатски кръгове, защитаващи интересите на олигарси от кръга „Капитал“ и други богати българи с проблеми с правосъдието, упорито лансират тезата, че трябва да се поиска от Конституционния съд преразглеждане на прословутото Решение №3 от 2003 г., според което единствено Велико Народно събрание може да се произнася по въпроси, свързани с независимостта на съдебната власт. Същите идеи се лансират и от добре познати грантовозависими неправителствени организации, гравитиращи около кръга „Капитал“. Целта е чрез масиран натиск КС да приеме, че и обикновен парламент може да прави кардинални промени в основния закон, засягащи мястото на държавното обвинение, независимостта на магистратите и не на последно място – ролята на главния прокурор. В момента КС заседава и взима решения при непопълнен състав от двама съдии, което прави възможността за прокарване на лобисткото решение много по-лесно. За целта Зарков ще трябва да инициира решение на служебния кабинет, с което да се поиска ново тълкуване на конституционните разпоредби. Така, 20-години след като тогавашният главен прокурор Никола Филчев успя да „бетонира“ независимостта на съдебната власт, опитите за нейното политическо овладяване, ще бъдат подновени с всички средства.

Освен това, Зарков сам се хвали, че възнамерява да изпълни и друга задача, лансирана в последните години от Христо Иванов и компания, а именно – отнемане възможността на прокуратурата да упражнява надзор за законност над решения на органи на изпълнителната и местната власт. Към момента, основно Върховната административна прокуратура периодично изисква конкретни действия от министерства, агенции и държавни комисии и кметове, в случаи, когато обществения интерес го изисква. Така прокуратурата няма да може да атакува незаконосъобразното повишаване на водата или електроенергията, да изиска действия в защита на околната среда или да настоява за осигуряването на равен достъп до определени обществени услуги. Зад тази поправка всъщност се крият не толкова политически, колкото корпоративни интереси, за които държавното обвинение (все още) може да изисква обяснение от администрацията.

Пред „Капитал“ служебният правосъден министър Крум Зарков е пропуснал да обяви и друга своя инициатива, която възнамерява да инициира, а може би именно, защото тя ще се окаже в интерес на издателя Прокопиев, в опитите му да наложи тотален медиен монопол у нас, „новината“ е пропусната умишлено. Една от първите задачи, с които Зарков се е заел, щом е станал служебен министър, била да инициира създаването на Съвет за медиен плураризъм към правосъдното министерство. За да няма никакво съмнение - кого би обслужвал подобен квазиорган, Зарков щял да постави дискриминационното изискване в съвета да могат да участват само неправителствени организации с поне пет годишен опит в сектора.

Очевидно френският възпитаник Крум Зарков много сериозно се е заел да гради кариера в услуга на прокситата и лобистите на олигархичния кръг „Капитал“, но е добре да му се припомни, че правомощията на служебния кабинет са строго определени, а излизането от тях често води до негативни последици, както за държавата, а така също и за самите изпълнители на задкулисните сценарий – справка катастрофалният провал на Кирил Петков, Асен Василев и компания. Освен, ако Крум Зарков не си е повярвал, че ще е следващото мюре на олигархията. 

*Адвърториал – необозначена като рекламна статия, в която продукт и/или личност са представени в позитивна светлина