Цветан Енчев пред Tribune: В новата история на България съд не е закриван

„Никога не съм разбирал принципа – „усъвършенстване на една система чрез закриване“, казва юристът и депутат от ДПС

Интервю на Tribune.bg с юриста и депутат от ДПС Цветан Енчев за гласувания на първо четене в парламента законопроект за промени в Закона за съдебната власт, внесен от Министерски съвет, с който се предлага закриване на Специализирания наказателен съд, Апелативния специализиран наказателен съд и съответните им специализирани прокуратури, последствията, до които може да доведе премахването им и какво целят управляващите с тази стъпка  

Г-н Енчев, в сряда с промени в Закона за съдебната власт /ЗСВ/ управляващото мнозинство в парламента закри на първо четене специализираното правосъдие, ДПС категорично се обяви против това решение. Защо?

Този законопроект за закриването на специализираното правосъдие може би го гледаме вече трети парламент с едни и същи несериозни аргументи – имало обществена нагласа, специализираното правосъдие не работело. Само да кажа, че когато България създаде специализираното правосъдие, когато се въведе този институт, пак имаше обществена нагласа и тя беше в абсолютно същата посока. Точно заради това бяха създадени тези специализирани органи. Те функционират може би вече девета година, техните правомощия бяха изменени, разширени. Никога не съм разбирал принципа – „усъвършенстване на една система чрез закриване“. Чисто като юрист не го приемам. Висшият съдебен съвет възложи да се анализира дейността на специализираното правосъдие, съответно то да бъде съпоставено с районни, окръжни съдилища, за да се види къде са плюсовете, къде са минусите, къде има допуснати грешки. Не казвам, че всичко е правилно. Аз също съм работил в държавна администрация, министерство. Администрацията има своята логика, трябва натрупване и анализ. Колегите от управляващото мнозинство постоянно говорят за анализ. Да, съгласен съм. Беше редно една нова институция в страната ни да я оценим по достойнство с елементарни факти, с елементарна статистика и там, където има грешки, те да бъдат отстранени. Няма как да приема подобрение на някаква система чрез нейното закриване.

До какви последствия може да доведе премахването на спецсъдилищата и спецпрокуратурата?

Сериозни са опасенията, че делата, които са започнали в специализираната процедура, остава един такъв вкус, че може би няма да завършат. Дали е така, дали не е така, времето ще покаже. Аз лично не намерих конституционна възможност да бъде прекратен мандатът на магистрат, освен изрично записаните. Виждам, че колегите ще опитат през преназначения, през различни предложения. Имам усещането, че пак ще стигнем до Конституционния съд и една голяма част от текстовете ще бъдат обявени за противоконституционни, съответно пак ще трябва да променяме законите. Искаше ми се да има повече разум, повече търпение, повече диалог. Това е, което ни липсва на всичките – диалогът и консенсусът. Мисля, че сме достатъчно зрели хора да потърсим правилното решение, а не да се саморазправяме с цели институции. В новата история на България съд не е закриван. Ето сега ще имаме възможност да го направим.  

Защо според Вас четворната коалиция се е вторачила толкова много върху този законопроект?

То не е само този законопроект. Не искам да съдя колегите. Всеки сам си е поемал предизборните обещания, съответно своята политическа линия. Всеки сам избира пътя си, съответно своите политики. Ако си спомняте, същото беше с Бюрото за защита на свидетели. Сега се случва със специализираното правосъдие. Виждам, че от доста време са се фиксирали в институциите на главния прокурор. Тя не е толкова институционална война, колкото персонална. Специално в това, което мина на първо четене, за закриване на специализираното правосъдие, виждам чиста саморазправа с една система, която, може би, като мине времето, ще отчетем, че не е трябвало така да направим. В края на краищата ние създадохме специализираното правосъдие по препоръка на Европейската комисия и през 2019 година беше отчетен положителен резултат. Специализираната прокуратура, както казах и вчера, получи своето европейско уважение. Не разбирам аргументите на колегите (бел.ред. управляващото мнозинство) и не съм склонен да вникна в едно поведение от сорта „Ние така сме решили“. На базата на какво – обществено очакване. Ако трябва да бъдем честни, обществото очаква страшно много от българския парламент. Това повод ли е да го закриваме? Не може с такива неюридически аргументи да се действа. Единственото нещо, което чух от юридическа гледна точка беше, че голяма част от делата приключвали със споразумение. Споразумението е инструмент, който не е измислен от специализираното правосъдие. Законодателят го е позволил. Навсякъде, във всички съдилища в страната се сключват споразумения. Да, може би, хората искат да чуят думата „присъда“. След като законодателят е позволил да има и споразумения и съответният обвиняем решава и може да се възползва от този способ, не може да го откажем това нещо. Има си елементарни законодателни възможности. Това е една възможност, която ние сме предвидили, и хората се възползват от нея.

Основният мотив, който Вие изтъкнахте в пленарна зала, срещу закриването на спецправосъдието е, че съдилища в малки населени места ще трябва да съдят местните гангстери. Какви са притесненията Ви?

Такава е логиката. Тепърва ще видим какво ще се случи с подсъдността, какви ще бъдат споровете за подсъдност. Има състави в Наказателния кодекс, чието място не съм сигурен, че е в районния съд. Не става въпрос само за местни зависимости. Въпреки че, такива на практика съществуват. Те са някаква обществена тайна. В малкото населено място всички се познават. Колкото и да си справедлив, вероятността от трима, четирима съдии, един, двама да се отведат, е съвсем реална. По простата причина, че тези хора живеят на едно и също място, децата им учат в едни и същи училища, вечер се събират на едни и същи места. Това са нещата от живота. Вероятността да се познават тези хора (бел.ред. обвиняемите и съдиите) е голяма. Това е съвсем естествен процес. Всички имаме такива лица, с които се познаваме от години. Но тероризъм, организирана престъпна група, тя не действа само на територията на едно населено място. Не може с лека ръка да закрием специализираното правосъдие. Моят личен проблем като юрист е, че го правим с лека ръка, от сърце, с цел да покажем „Решили сме, закриваме ви“.

Какво смятате за работата на министъра на правосъдието Надежда Йорданова до момента?

Да ви кажа честно не съм в състояние да коментирам работата на министъра на правосъдието. Имах удоволствието да работя под нейно ръководство в една извънредна комисия по „Магнитски“ (бел. ред. Комисия за разследване на действията на държавата по „Магнитски“). Оттам имам впечатления, че е отличен професионалист. В началото на мандата ѝ пожелах успех и все още ѝ го желая. Надявам се да се справи с широко прокламираната съдебна реформа. Пак казвам не одобрявам реформа чрез закриване, но ако това е подходът на мнозинството, така са решили, така са постъпили.

Според Вас има ли резон в създаването на временна комисия, която да разглежда промени в Конституцията. Може ли нейната работа да доведе до нещо съществено в тази посока?

Самите промени в Конституцията изискват първо широко обсъждане, голям консенсус и единомислие. Ние от Движението за права и свободи няколко пъти в рамките на този парламент, още с декларацията на нашия председател, и като цяло през годините винаги сме търсили диалог и сме били готови и отворени за диалог. Смятам, че по темата наистина е необходим диалог, консенсус и там, където са необходими промени, те да бъдат направени с широка обществена и парламентарна подкрепа. Нашата Конституция работи, добра е. Къде може да бъде направена по-добра, ще реши мнозинството, съответно гражданите със своето обществено участие.