Цветанка Андреева: Радев демонстрира, че държи цялата власт с голямо умение, но икономическите показатели говорят точно за обратен процес

Проектът Петков/Василев си остава неясно политически идентифициран. Проблемът е именно в липсата на политическа идеология, смята политологът

Политологът Цветанка Андреева коментира в интервю за Tribune.bg новата политическа формация на Кирил Петков и Асен Василев „Продължаваме промяната“. Как новите играчи на политическата сцена ще разместят пластовете на предстоящите избори и кое доведе до негативните процеси в икономиката и високата инфлация, на които сме свидетели?

- Г-жо Андреева, предстоят ни поредни трети избори тази година, а на политическата сцена официално изгрява и нов играч, как бихте коментирали проекта Петков/Василев, заявките, които отправи миналата седмица бившият вече служебен министър на икономиката?

- Новият политически проект беше очакван дълго време, не беше голяма изненадата от анонса му. Сякаш всички очаквахме да чуем силни програмни речи, много ярки послания, докато представянето се сведе изключително и само до коментиране на икономически механизми, икономически похвати в политиката за сметка на идеята за развитие на България в ценностен план, ако щете дори чисто в демократичен. Казвам, неслучайно, проект, защото това е по-скоро инженеринг, отколкото реална политическа партия, която е създадена на базата на някакви съществуващи в обществото социални потребности, чиито интереси да бъдат представени във властта и по този начин да се сформира партия. По-скоро виждаме един управленски, административен елит, който даде заявка, че иска да се включи в политиката и то от възможно най-високата позиция, от държавното управление. Обикновено логиката в демокрацията е точно обратната. Тръгва се от обществото, което се самоорганизира в политически субект, който се явява на избори и цели, разбира се, да участва в държавната власт. Тук се получава обратното. Затова политическите теоретици наричаме подобни състояния – инженерингови проекти в политиката, а не политически партии.

- По думите на Кирил Петков, тяхната формация няма да бъде президентска партия и все пак те разчитат на скрит коз за център-лявото - одобрението, макар и без изрична подкрепа, на Румен Радев. От своя страна президентът не може да каже подкрепя ли ги, за да не изгуби гласове от БСП, а БСП не могат да го посочат с пръст, за да не изгубят симпатизанти, които харесват Радев, какво смятате за тази ситуация?

- Ходът на Радев по-скоро изглежда като спасителен и последна възможност да създаде своя политически проект. Определено колкото и да искат да избягат от това, че президентът стои зад този политически инженеринг с лицата на Кирил Петков и Асен Василев, това не е възможно, тъй като вече стана ясно, че самата президентска администрация е ангажирана и е работила по този проект, включително е осигурявала политическата организационна логистика, така че е ясно, че това е една президентска партия. Тя ще влезе в следващия парламент, но няма да влезе с това решително мнозинство, което й се чертаеше сякаш от левите стратези, че ще вдигне голяма социална вълна, че ще успее да стане първа политическа сила. Както виждаме това е една по-скоро поредна малка формация, която ще се определи в пространството на про президентските партии, вече не искам умишлено да ги наричам и протестни, защото това се изчерпи. Тази формация обаче, по никакъв начин няма да промени много качествено политическата среда, нещо, за което те определено даваха заявка. Проектът Петков/Василев си остава все още неясно политически идентифициран. Проблемът е именно в липсата на политическа идеология. Не може да се появиш на политическата сцена без ясна политическа идеология и да искаш да правиш политика. Идеята им, че искат да постигнат някакви социални цели с десни инструменти е най-малкото невярна. Примерът, който те често използват – Банката за възстановяване и развитие, ако те имаха десни механизми, вероятно трябваше да я приватизират, докато те предпочетоха тя да остане държавна и просто смениха старото й ръководство със свои нови доверени лица, които, забележете, предстои да видим как ще се справят и как ще работят. Така че това не беше никакъв десен инструмент в случая. По отношение на позиционирането им, те са в пряка конкуренция най-вече с градския вот, с партиите от градската десница, демократична общност, там както ще се нарекат. Вероятно ще откъснат гласове и от ляво, но това ще бъдат по-скоро модерни социалисти, които не се отъждествяват толкова с консерватизма на БСП и ръководството на Нинова.

- „Демократична България“ и „Изправи се БГ! Ние идваме“ вече правят намеци, че ще са заедно с Петков и Василев и ще управляват след изборите. Те като че ли пак започват играта, която играеха и на „Има такъв народ“, въпреки че никой не им е казал, че са потенциален партньор?

- Сякаш те нямат друг избор, но вероятно ще повторят грешката си с безкритичното си отношение към „Има такъв народ“ и високите очаквания, които създадоха преди всичко в собствените си електорати, че ще управляват с партията на Слави Трифонов. Видяхме, че не се стигна до подобна сглобка. Голяма е вероятността да не могат да се разберат с тези технократи или просто отново да не достигнат гласове в Народното събрание, за да се изгради точно такова парламентарно мнозинство. Новите участници в следващия парламент трябва да проумеят, че коалициите вече ще имат нови идеологеми и според мен трябва да стъпят на коренно различни концепции. Затова, ако приемем, че Кирил Петков и Асен Василев са преди всичко технократи, най-вероятно те трябва да бъдат склонни да се отворят в много по-широко ветрило, отколкото просто да се заключат в два пъти провалилата се концепция на някакво алтернативно протестно мнозинство.

- Каква според Вас ще бъде развръзката на предстоящите избори, ще имаме ли правителство най-сетне, как ще повлияе това, което видяхме по време на 46-ото Народно събрание на вота на хората?

- Надявам се качеството и провалът на последния парламент, както и новите сондажи, които вече излизат от социологическите агенции, да повлияят преди всичко силно дисциплиниращо на политическите партии. Те трябва да научат уроците си преди да тръгнат в тази кампания, в която сякаш вече влязоха с устрем. Трябва да разберат, че обстановката се промени съвсем качествено. Идеологемите не могат да работят в три предизборни кампании. Този път те са поставени в нови условия и определено, според мен, в нови обществени очаквания към институциите. Това, че изборите ще бъдат 2 в 1, също е едно ново предизвикателство пред политическите партии и техните кандидатури за президент, защото това, което наблюдаваме в момента, определено е очертаването на един властови център, който се води и като пропаганда, и като модел, и като власт, от президента Радев, а там съвсем ясно няколко партии вече заявиха, че ще го подкрепят – „Има такъв народ“, новият проект „Промяната продължава“ също. Очаква се и други партии от протеста да се включат.

- Виждаме, че политическата криза, в която се намира страната ни, неминуемо се отразява и на икономиката. КНСБ дори прогнозираха рекордна инфлация от около 5%, а по последни данни на НСИ годишната вече достигна 3,7%, като непрекъснато растат цените на жизненонеобходимите хранителни продукти и това е осезаемо за потребителите. Какво е вашето виждане относно негативното влияние на политическите процеси  върху икономическата картина? 

- Това се учи още в първите години в политологията, сигурно най-вече в икономиката. Когато една държава има дългосрочна политическа нестабилност, това неминуемо се отразява върху икономическия живот. Политическата нестабилност ражда и икономически кризи. Не случайно спадът в инвестициите се дължи именно на тази икономическа нестабилност. И колкото и президентът Радев да демонстрира, че държи цялата власт с голямо умение, че се справя, и сам си поставя много високи оценки, очевидно икономическите показатели говорят точно за обратен процес. Неслучайно всички, които са включени в политиката и в икономиката, вещаят една тежка зима. Големите предизвикателства са свързани не само с ковид пандемията, а именно с икономическите измерения от тази пандемия. Големият провал на Радев като стратег и отговорен за служебната власт в България е това, че не успяха да внесат Плана за развитие на България в Европейския Съюз. Това бяха средства, които бяха договорени след един изключително труден дебат в Европа. Ако помните Европа беше разделена, но България успя да постигне включването си в това споразумение и отвоюването на едни значителни ресурси. Другите държави вече се възползват от тези ресурси, докато България все още договаря някакви планове, което е огромен неуспех на служебното правителство и лично на президента Румен Радев като отговарящ за властта в държавата.