Цветанка Андреева пред Tribune: ПП изсмукаха драматично електората на своите побратими. Пирова победа!

Големият шанс на проф. Герджиков срещу Румен Радев се състои в способността му да мобилизира част от негласувалите на първи тур, смята политологът

Политологът Цветанка Андреева с анализ за Tribune.bg на изминалите избори, големия социологически гаф, на който станахме свидетели, разместването на пластовете в политическата ни система, знаците, които избирателите отправиха към политиците и предстоящия балотаж

Свидетели сме на абсолютен крах на социологическите проучвания на тези избори. Как социолозите изпуснаха резултатите с толкова много? От 5-10% преднина, които даваха на ГЕРБ преди вота, се стигна до тотален обрат и разлика в полза на „Продължаваме промяната“. Чисто теоретически социологията би трябвало да хваща подобни течения.

Преди всичко трябва да сме наясно, че драматично ниската избирателна активност изкривява много картината между политическата реалност и прогнозите, които бяха направени, така както междудругото една прекомерно висока политическа активност също би изкривила предварителната картина. От друга страна изключително малките разлики между тези шест, а вече и седем партии, които влизат в парламента, трудно се замерват. Те бяха в рамките на социологическата грешка. Това, което е най-тревожно за социолозите е, че някак си друг път успяваха да хванат, ако не точните цифри и съотношения, то поне тенденциите. Този път се провалиха и в това отношение. При президентските избори наистина успяха да хванат основната тенденция, прогнозираха и балотажа, но при парламентарните избори сякаш не успяха да очертаят нещата, на които станахме свидетели – разместването на първия и втория, който от социологическа гледна точка е съществен. От политическа не толкова.

За да се стигне до такова разминаване, то трябва или избирателят да се крие и да лъже в анкети, да отказва да отговаря или има нерегламентиран вот - купен вот, корпоративен, организиран, който няма как да се улови? Каква смятате, че е основната причина?

Контролираният и купеният вот не могат да бъдат измерени в сондажите. Това е доказано. Така че, това може да една от съществените причини да се получи това разминаване между реални и прогнозирани резултати от социологическите агенции. Определено имаме и нова реакция на гражданите към политиката. Имаме висок процент на хора, които не желаят да гласуват и тук основният въпрос първо за социолозите, след това за политиците и разбира се за всички нас анализаторите, вече е следният – какви са тези хора, които не желаят да гласуват? Дали това са политически маргинални хора, които са аполитични или пък напротив в преобладаващата си част това са хора осъзнато недоволни от цялата политическа класа и от това, което се случва. Дали сред тези хора има апатия или има радикални настроения. Това трябва да изследват оттук насетне социолозите.

В последното си интервю пред нашата медия преди изборите заявихте, че един от най-интересните моменти в битката за парламент ще бъде състезанието между Бойко Борисов и Румен Радев през партията на Кирил Петков и Асен Василев, виждаме, че това се сбъдна. Как така се случва, че въпреки провала на служебните правителства, скандала с двойното гражданство на Кирил Петков, Радев все пак излиза победител и в този двубой?

В крайна сметка първенството на „Промяната продължава“ се дължи не на мобилизирането на електората, не на надигането на електорална вълна, а напротив това е просто едно преразпределение на вота на протеста. Всъщност „Промяната продължава“ изсмукаха драматично електоралната маса на своите политически побратими и сега са изправени в тежката ситуация да нямат силни политически партньори, с които да направят правителство. В този смисъл това е една пирова победа! Наистина се потвърди, че на тези избори основният сблъсък е Радев-Борисов. От една страна Румен Радев спечели, но не победи. Изпращайки го на балотаж, обществото ясно му показа, че му дава шанс да бъде президент за втори път, но не му делегира правото да прави радикални промени в политическата система. От друга страна ГЕРБ остава неизменно сякаш най-последователната и най-силна политическа сила като ядро, като опозиция на Радев, на неговия политически план и на неговата политическа партия. Около ГЕРБ ще се ситуира цялата парламентарна, политическа опозиция на евентуалната нова коалиция.

Как бихте коментирали резултатите на другите участници, които влизат в следващия парламент. Виждаме колко много гласове изгубиха „Има такъв народ“, БСП, „Демократична България“, а „Изправи се БГ! Ние идваме“ дори остават извън парламента. От друга страна ДПС излизат с достойнство от тези избори.

Всички тези цифри сякаш са показателни, че се случиха множество микроинфаркти за партийната система. Драматичните размествания показаха, че тези, които започнаха в началото и бяха лидери на протестното движение, сега останаха последни или изпаднаха извън борда на парламента. На тяхно място се появи един нов радикален вот, който е много по-характерен за ковид времето, в което живеем, отколкото за онези протести от „Росенец“. В този ред на мисли, ситуацията коренно се промени след тези избори. От друга страна силният, организиран вот за ДПС ясно показва тяхната заявка, че не желаят и няма да допуснат да бъдат изкупителна жертва на цялата политическа система, че с тях трябва вече да се отнасят по един много по-различен начин, ако щете по-уважителен дори! Драматичният резултат, който постигна „Демократична България“ не е неочакван. Знаеше се, че „Промяната продължава“ ще дръпне гласове от тях, както и от БСП. Драмата както за тях, така и за БСП вече е чисто политически-организационна. Дали оставката на техните лидери ще реши проблемите им, ще заздрави политическите им коалиции и партии, предстои да видим.

Какво бъдеще виждате за 47-ото Народно събрание? Възможно ли е редовно правителство този път?

Мисля си, че имайки вече нова политическа реалност, трябва да я тълкуваме чрез нова политическа философия. Наистина живеем в различен свят, в свят на кризи, в свят на различна криза в различните идентичности. Така че, вече трябва да се изгражда нов тип коалиционна култура, не в смисъла на търсене на някаква колаборация, а коалиционна култура между различни партии, която ще бъде на базата на това партия да възпира партия в досега ѝ до властовите ресурси. Ето защо, всяка една коалиция оттук-нататък би била здрава, само ако гарантира прозрачна договореност на основните си цели пред обществото, а не договорки на тъмно, задкулисно. Дали партиите ще съумеят да изградят тази нова коалиционна култура, предстои да видим. Ясно е, че предизвикателствата са изключително много и изключително тежки.

Каква е прогнозата Ви за предстоящия балотаж. Очевидно е, че преднината на Румен Радев пред проф. Анастас Герджиков е голяма и все пак как ще се разпределят гласовете на останалите партии?

Разбира се, преднината е доста показателна що се отнася до Радев, който направи кампанията си по време, когато притежаваше цялата власт в държавата, в условията на една много силна пропаганда, която водеше неговото служебно правителство. Неговата голяма преднина се определя и от това, че той беше на борда, в момента, в който трябваше да бъде преизбиран. Цялата му атака беше насочена срещу политическите му опоненти. Мощта на държавата беше впрегната срещу основните му политически опоненти. Дори това, което правеше служебното МВР е силно показателно. Някак си цялото общество отдавна очакваше да има акции срещу купения вот. В момента, в който разкритията за купен вот се концентрират изключително и само срещу основния ти политически опонент, това показва, че се действаше по политически поръчки и че е политическа репресия, а не търсене на криминалния виновник за купуването на гласове. От тази гледна точка президентът Радев категорично имаше тази служебна преднина. Другото, което е, пак подчертавам, той се оформи като силен политически водач. Голяма част от гласуващите се идентифицираха с него и му дават шанса да влезе със силна позиция във втори управленски мандат. Но това, което очакваше той – победа още на първи тур при една висока избирателна активност, не се случи. И това е най-големият знак към Радев. Обществото не му позволява да бъде радикален политически лидер, който да внася нова Конституция, който да прави нова политическа система, на която да базира нов политически режим. Това Радев категорично не получи от обществото!

Конфигурацията на новото парламентарно мнозинство и опозицията ще определят ли и подкрепата съответно за Радев и за Герджиков?

Много е важно да отбележим, че големият шанс на проф. Герджиков срещу Румен Радев се състои в способността му да мобилизира част от  негласувалите на първите избори и той трябва за четири дни да намери точните послания към тях. Той не е консумиран политически образ, докато Радев вече е свръх консумиран в това отношение и той не може да мобилизира негласуващите, но Герджиков има тази възможност. Въпреки високата подкрепа от първия тур за Румен Радев, шансът на Герджиков се състои и в това, че може да мобилизира още от сега алтернативата на Радевия проект.