Ударът на Асен: Как прецаква държавата и нагло обявява това за изключителен успех

ОТ РЕДАКЦИОННАТА ПОЩА

Авторът на текста се представя с псевдонима „Чичо Пенчо“

Довчерашните борци срещу монопола на Лукойл днес го защитават, вместо да дерегулират складовете. Всичко описано по-долу е известно, но не систематизирано. Отдавна е известно, че Лукойл не плаща корпоративен данък в България, тъй като не реализира печалба от дейността си. Руснаците само администрират Данък Добавена Стойност (ДДС) посредством внасянето на това, което ние плащаме по бензиностанциите. Когато идва на власт

Асен Василев, използвайки жълтопаветната обсесия по всичко руско, нарежда на любимия си културист в НАП да организира проверка на рафинерията. Това не е първата: помните имаше едни ревизионни актове, за които „Да, България“ неуспешно се бодри дори в съда да получи по достъп до информация и дори Спецов им ги отказа.

Та Асен започва проверка, Спецов се хвали по медиите, а на края проверката е затворена. За всичко това подробно пише Кадиев по Фейсбук и няма да го преразказваме.

Двете предателства на Асен

В рамките на проверка се гледа определен период, който след това не може отново да се изследва. Съответно транзакциите през него не могат повече да се проверяват, защото каквото се констатира, това остава. За това, докато тече проверката НАП, а чрез тях Асен държи руснаците за … сещате се за какво. И вместо да ги разследва реално, както се опитала да стори предишната администрация, чийто ревизионен акт Да,БГ търсеше, Асен прави страшно предателство, като приема позицията на руснаците по две точки:

Първо, приема огромната им капиталова инвестиция в оборудване, която изцежда всяка възможност за печалба в бъдещ момент (Кадиев и това е описал, Красен Станчев също, но Асен го повтаря и след ГЕРБ).

Второто и далеч по-важно, за което самият Асен многократно се хвали по медиите, без никой да му опонира, е че той приема позицията на българското предприятие в групата от фирми на Лукойл и съответно целият бизнес модел. В една статия Красен Станчев го описва, а сега мълчи. Това предателство се осъществява чрез приемането без забележки на доклада за трансферно ценообразуване на рафинерията. Хвалбата на Асен показва неговата некомпетентност, но никой не го изобличава тогава.

Защо Лукойл са на загуба?

Отдавна е известно, че за печалбата от дейността си в България руснаците не плащат корпоративни данъци. Режимът на облагане с корпоративен данък е регламентиран в Закона за корпоративното подоходно облагане. Врътката е не само във факта на огромна инвестиция в ДМА – машини и технологично обновление. Другата причина е, че работят на загуба, въпреки монополната си позиция като вертикално интегрирано предприятие.

Но как така? Ами като Кремиковци: прилагат схемата „вход-изход“ – купуват суровината на непазарни цени, преработват я и продават нефтопродуктите на свързани с тях фирми (дружеството майка в Швейцария или Нидерландия или където в момента е изгодно). Съответното чуждестранно дружество пък продава готовата продукция на нормални цени и печалбата от разликата остава в съответната изгодна юрисдикция. Ние нищо не получаваме, съответните управляващи вдигат рамене и ни успокояват, че това е проста пазарна логика и всичко е законно.

През това време на хартия тече внос-износ на течни горива, които често сменят само собственика си, но не и цистерната. Е, може да отбележим 200-300% ръст в износ за Малта, но това са единични удари.

Но тъй като „вход-изход“ далаверата е известна не само на Кремиковци или в пост-съветското пространство, то по света са измислили и антидот – трансферно ценообразуване.

ТРАНСФЕРНО ЦЕНООБРАЗУВАНЕ

Този термин е въведен у нас сравнително скоро и не случайно отне години да бъде приета подобна регулация, която реално пречи на гореописаната далавера. Липсата на подобна уредба дава възможност за непрозрачни сделки между свързани лица (фирми) и така се източват предприятия у нас. Докато в белия свят фирма Х, част от група компании, изготвят доклад за трансферни цени, който да докаже дали сделките между всичките дружества са сключени по средни пазарни цени, у нас това го нямаше. За да се докаже, че цената е пазарна, се използват бази данни, достъпни само до международни консултантски компании. Чрез тях се правят сравнения с хиляди фирми. Например една фирма продава сол на компания майка. Чрез доклада мултинационалните консултанти ще докажат, че средната цена (надценка) за подобни фирма с подобен профил, на която по принцип продават, е с определена печалба и това е относимо по съответни критерии, така че печалбата/загубата е напълно пазарна. Съответно има начини да се докаже и отклонение от пазарните цени, като се дават аргументи чрез функционален анализ дали дадена фирма например поема стопански риск или работи само на ишлеме. Така че този статут на дадена фирма в рамките на групата определя с каква норма на печалба тя може да оперира, съответно дали ще е на печалба и в коя юрисдикция ще остане тя.

Организация за икономическо сътрудничество и развитие изготвя съответни правила за тези трансферни цени. Веднъж приети, те дават относително универсални критерии, позволяващи на данъчните органи да коригират цените за повечето трансгранични вътрешногрупови сделки.

Правилата позволяват на свързани лица да определят цени по различен начин, но данъчните могат да коригират тези цени за целите на изчисляването на данъчните задължения. Дори нашият закон позволява корекции от НАП ако се избягва или укрива данък. Правилата обикновено изискват данъчно задълженото лице да изготви собствен доклад (от международни консултантски компании, които носят и отговорност като независим гарант). В него се определя пазарното ниво, функциите, рисковете и условията за продажба на транзакциите или дейностите на свързаните лица, които да бъдат разумно сравними с подобни ключови елементи по отношение на сравними транзакции с несвързани лица. Докладът се представя с данъчната декларация, на базата на които данъчните правят и корекция.

Повечето системи позволяват използването на множество методи за определяне трансферни цени. Сред често използваните методи са „методът на сравнимите неконтролирани цени“, „разходи плюс“, „препродажна цена или надценка“ и методи, базирани на рентабилност. За да се определи кой модел да се приложи, се анализира дали транзакциите са сравними на база дали естеството на продукта/услугата са сравними, съпоставя се рискът и функцията, условията, пазарното ниво, географията и икономическите условия, тестват се цените и следва да се приложи този метод, който е най-адекватен.

Най-често прилаганият метод е този на „на сравнимата неконтролирана цена“ (CUP). При този транзакционен метод се определя справедливата цена, като се използват цените, начислени в сравними транзакции между несвързани страни. По принцип ОИСР и повечето страни, които следват насоките им, считат метода CUP за най-прекия метод, при условие че всякакви разлики между контролираните и неконтролираните транзакции нямат съществен ефект върху цената или техните ефекти могат да бъдат оценени и могат да бъдат направени съответните корекции на цената. Например: сравним нашата рафинерия с тази в Румъния и тн. Има и метод на цената при  препродажба (RPM): стоките редовно се предлагат от продавач или се купуват от търговец на дребно до/от несвързани страни на стандартна "каталожна" цена минус фиксирана отстъпка. Друг метод е този на брутния марж: подобен на метода на препродажната цена, признат в няколко системи. Може да се ползва и метод, базирани на печалба.

Вместо всичко това, Асен приема методът „разходи плюс“: стоките или услугите, се оценяват постоянно по действителната производствена цена, формирана от разходи (ток, заплати и тн) плюс фиксирана надценка (напр. 5%), който е най-просто ишлеме, характерно за колониалните държави, които нямат никакво ноу-хау, а компаниите им са слаби, лишени от финансиране и тн. Този модел не отговаря на структурата на предприятието, което има собствени складове за суровината, за готова продукция и де факто оперира целият процес от разтоварването на кораба до бензиноколонката.

“Лукойл Нефтохим Бургас” сменя бизнес модела си и със задна дата - от 1 януари тази година, рафинерията минава на ишлеме. Това става ясно от финансовия отчет на дружеството за 2020 г.

Така излиза, че при ГЕРБ НАП са защитили обществения интерес, издавайки ревизионните актове, които „Да, България“ се опитва да публикува, което се признава и от Асен, но той самият не го защитава.

Ударът на Асен

Точно тук Асен прецаква държавата и нагло обявява това за изключителен успех. Дали от неразбиране, дали от зла умисъл или нелепа комбинация от двете, но държавата приема изцяло позицията на Лукойл и одобрява доклада им за трансферни цени. Фундаменталното на това предателство се състои в това, че така се фиксира бизнес модела за години напред и много трудно (невъзможно) да се защити позиция, че този бизнес модел след да се промени. Трябва да има някаква промяна в бизнес процесите, в активите на дружеството или нещо подобно, за да може да се промени и начина на формиране на печалбата. Така се определя как ще оперира години наред рафинерията.

Така ревизията от времето на Асен не само приема без забележки размера на капиталовата инвестиция (която ще яде години наред печалбата), но и начина на работа на предприятието в групата именно по схемата „вход-изход“. И от тук насетне няма мърдане – или трябва да се преструктурира тотално предприето, така че да се приеме, че има друг тип бизнес структура, или трябва да се наруши законът, че да се промени.

Драмата с дерогацията

Това е странична тема за отвличане на вниманието. Вече „Дневник“ ни обясни, че „Лукойл“ няма как да работи без руски нефт заради логистиката. Но драмата е измислена  за отвличане на внимание. Просто е: след като Асен е „свалил гащите на Държавата“, той лишава държавата от полезен ход срещу Лукойл. Като започва войната, той просто им става слуга. И сключва сделка (както потвърди Киро) – вие не си прихващате загубите, ние ви узаконяваме руския нефт и пред хората представяме, че сме направили нещо, но реално нищо не се е променило. Само дето печалбата е микроскопична, защото сме одобрили бизнес модела на работа с трансферните цени, при който Нефтохим не носи риск и е прост ишлемяр с 4-5% печалба. Съответно печалбата е 20-30 млн., колкото голям магазин.

Доказателството е във факта, че в тази схема Държавата дори не може да каже, че Лукойл купува евтин Уралс, защото не Лукойл го купува. Купува Литаско и го дава на ишлеме на Нефтохима да го обработи. На колко купува Литаско е все едно. На хартия е колкото е цената на Брент, нищо че Уралсът е 20 евро по малко. Това въобще няма значение. Защото Литаско носи рискът, високите застрахователни премии, опасността от мини и укродорновете в Черно море, от войната и волатилността, от липсата на танкери. Литаско даже носи риска от липсата на пристан, който уж им е отнет. Та като стана дума за Росенец да отбележим, че лишавайки Лукойл от пристан пак поставя Нефотхима в позиция ишлемяр. Реално това си беше предприятие с кей, склад сурова продукция, пълно интегриран бизнес процес, продуктопровод, складови бази и дистрибуторска мрежа. Подобна комплексна бизнес структура няма как да работи на ишлеме, защото има всички

лостове в едно предприятие.

Разграждайки тази бизнес структура се губи аргументът, че бизнес позицията на предприятието в групата е различна, съответно е различен и моделът на трансферни цени.

Съответно и фискален ефект от дерогацията няма и от там тръгва скандалът. Нефтохимът не носи риск, работи на ишлеме, съответно няма и печалба, няма и приход за НАП. Цялото напъване от миналата седмица е смесица от страх, пълна некомпетентност и празно натягане пред външния фактор. За това стигаме до ситуация, в която Денков и всички демократични медии бранят Асен, чрез защита за Лукойил.

Всичко описано тук може лесно да се провери и отдавна е публикувано в медиите. Казвали са го публично и замесените, само че захаросано. ГФО са видими в Търговския регистър.