Ваксинацията като национална цел

Димитър Петров, коментар за Tribune.bg

Премиерът Кирил Петков призова българските граждани да се ваксинират срещу COVID-19. Призивът бе под формата на емоционално видеообръщение.

Държа да подчертая, че макар в предишни мои материали да съм критикувал настоящото правителство, в този случай декларирам пълната си подкрепа. Целта на този текст е да напомни защо нивата на ваксинация у нас са все още незадоволителни и евентуално да подскаже по какъв начин тези нива биха могли да се повишат.

По темата съм писал няколко пъти през миналата година. През май посочих, че ковид ваксинацията следва да е приоритет номер едно. През август предложих конкретни действия за нейното форсиране. През октомври констатирах националната ни ковид катастрофа под формата на рязко увеличена ковид смъртност и прогнозирах, че тя ще продължи да се покачва. Слава Богу, най-песимистичната ми прогноза (че през ноември, декември и януари тази зима ще умрат толкова хора, колкото за предишните 18 месеца) не се сбъдна. Едва ли някога съм бил по-радостен, когато греша.

Макар декларативно служебните правителства да бяха „за“ ваксинацията, на практика почти нищо полезно не бе свършено в тази посока. Ще запомним този период с фразата на тогавашния здравен министър „всеки сам си преценя“ (за ваксинирането). Която ни докара най-високата ковид смъртност в света след тази в Перу.

Основният проблем обаче идваше от комуникацията и той съпътства целия период, откакто имаме достъпни ваксини. Голяма част от пропагандаторите на ваксинацията (епидемиолози, математици и т.н.) използваха рационални, логически аргументи (често подкрепяни със статистически данни) в полза на ваксинирането. Докато антиваксърите залагат върху емоциите, чувствата и страховете на хората. И резултатът го виждаме. Особено в критична ситуация, малцина се влияят от рационалните аргументи, повечето вземат емоционално решение. Дори и сред тези около 30% вече ваксинирани, повечето вероятно са взели решението под емоции.

Мнозинството българи обаче все още не се решава на тази стъпка. Основно – от страх.

Видеообръщението на Кирил Петков е добро. Най-вече, защото е емоционално. Именно емоцията е правилният път към хората. Да не забравяме, че самият Петков стана премиер, защото оглавяваната от него партия заложи на емоциите в предизборната кампания.

Премиерът каза, че през последните дни броят на ваксинираните се е увеличил. В действителност, в около 3/4 от случаите става дума за „бустерни“ дози. Тоест, вече ваксинирани хора се „презастраховат“, но делът на ваксинираните не е увеличава съществено. Това може да е добър PR ход, но не помага кой знае колко за постигане на крайната цел – 75% ваксинирани българи, по думите на самия премиер.

Само по себе си, видеообръщението е крайно недостатъчно. То може да е добро начало, но трябва да бъде последвано от други действия. Вероятно би повлияло на тези, които принципно симпатизират на Петков, но важното е да се стигне и до други обществени групи.

Добре би било да се въздейства върху патриотичните чувства на хората. Да се обясни, че ваксинацията срещу ковид е родолюбив акт, който помага колкото се може повече български граждани да останат живи. И да се помогне на икономиката.

В средата на декември миналата година председателят на Българската асоциация на заведенията Ричард Алибегов предупреди, че европейските туроператори заплашват да спрат да работят с България заради ниското ниво на ваксинация тук. Нещо, за което предупредих още през май миналата година. Отделно, ако не успеем да увеличим ваксинационното покритие, рискуваме да разколебаем както чуждите, така и местните инвеститори. Тоест, или се ваксинираме масово, или ни чака икономическа разруха.

Добрата новина е, че в тази кауза правителството вече има неочакван съюзник в лицето на… ПП „Възраждане“. Най-истерично антиваксърската партия. В чиито редици се оказа, че 4-ма от 13-те ѝ депутати са вече ваксинирани. И те направиха (вероятно без да искат) възможно най-добрата реклама на ваксинацията.

Опасността от ескалиране на ковид пандемията в никакъв случай не е отминала. Бог ни пожали през последните месеци, но не бива да се уповаваме само на това. Постигнато на „колективен имунитет“ е национална цел и в нея трябва да бъдат впрегнати всички сили – не само на властта, но и на цялото общество.

***

Димитър Петров е магистър по Социология от СУ „Св. Климент Охридски“ и Магистър по Tourism Destination Management от NHTV Breda University of Apllied Sciences, Холандия.

Член на Контролния съвет на Младежки консервативен клуб. Секретар е на „Един завет“ – клуб на потомците на офицерския корпус на Царство България.